Решение № 290 от 15.12.2023, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 709/2023
- Вид
- Решение № 290
- Подписан
- 15.12.2023
- В сила
- 16.01.2024
- Състав
- ДЕЯН ГОСПОДИНОВ ИЛИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 150а, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 316 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 290 гр. Казанлък, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20235510200709 по описа за 2023 година Обжалван е Електронен фиш, Серия ** № **** от 24.03.2023 г. на ОДМВР-С.З..
Жалбоподателят Е. Н. П., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ. Претендира за разноските по делото, направени за процесуален представител.
В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата се поддържа от адв. А. М. в писмено становище.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител, но в придружаващото преписка писмо моли съда за потвърждаване на ЕФ.
Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е основателна, но по съображения, различни от посочените в нея.
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 24.03.2023 г. в 15.25 часа на ***** до автокомплекс „С.“ в северната пътна лента жалбоподателят е управлявал към град С. МПС-во „Т. Л. Кр. *** “ с рег. № **** със скорост 84 км/ч при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, с което е бил нарушен чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
1
Описаната фактическа обстановка се установява от 3 бр. фотоснимки, Протокол за ползване на АТСС, образец на ЕФ, Протокол за лабораторна проверка, Удостоверение за одобрен тип за измерване, справка за регистрация на МПС-во, справка на ОПУ-С.З. със схема на хоризонтална и вертикална пътна сигнализация, Заповед № 777 от 21.02.2023 г., удостоверение за обучение, които напълно кореспондират помежду си.
От фотоснимка № ***** от запис с дата 24.03.2023 г. в 15.25 часа се установява, че на ****** е била фиксирана скорост на МПС-во 87 км/ч при скоростен лимит 60 км/ч. Номерът на заснетото МПС-во е ******.
От Протокол за използване на техническо средство – АТСС тип ARH CAM S1 с дата 27.03.2023 г. се установява, че то е било използвано на 24.03.2023 г. за времето от 14-18 часа и е установило 114 нарушения. Протоколът установява, че АТСС е било използвано на ****** в стационарен режим спрямо приближаващи МПС-ва при ограничение на скоростта 60 км/ч.
От удостоверение за одобрен тип и лабораторна справка (Протокол за проверка) се установява, че използваното АТСС е от одобрен тип до 07.09.2027 г. и е било проверено от БИМ в периода 7-9.03.2023 г.
От фотоснимка на АТСС е видно, че притежава стикер за проверка (знак за проверка) № ****** г. с валидност до м.03.2024 г., който съвпада като номер с този от Протокола за проверка.
От удостоверение на Академия на МВР се установява, че оператора мл. инспектор М. Ст. е преминал обучение за работа с АТСС на 19.08.2022 г.
Следователно скоростта от 87 км/ч е била заснета от компетентно лице с изправно и одобрено техническо средство.
Следователно съдът приема, че жалбоподателят се е движил на ******* със скорост от 87 км/ч.
С ЕФ АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя за по-ниска скорост 84 км/ч, което е в полза на последния и не представлява нарушение на процесуалните правила, нито води до необоснованост на ЕФ.
От Протоколът за използване на АТСС и Схемата на вертикална и хоризонтална пътна сигнализация на ОПУ-С.З. се установява, че ограничението на скоростта на ***** е била 60 км/ч, въведена с пътен знак В26. С ЕФ се търси отговорност на жалбоподателя за движение на МПС-во в посока гр. С.. От схемата на ОПУ е видно, че знакът В26 е бил разположен на км. ** + ***, след което по посока на гр. С. следва кръстовище, а нарушението е било заснето с GPS координати ***** и *******, които съвпадат с означението на км. *****. По делото е била приложена и снимка за разположението на АТСС, която установява наличието на кръстовището преди 2 мястото на фиксиране на скоростта.
От схемата е видно обаче, че км. **** е след кръстовището.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.
В случая от схемата се установява, че липсва табела Т2, която удължава действието на знак В26, от което следва, че наличието на кръстовище отменя ограничението на знак В26 – 60 км/ч. Липсват също доказателства, че АТСС сработва преди зоната на кръстовището, даже напротив от приложената снимка за нарушението с дадени GPS координати, съпоставени със справката на ОПУ потвърждават обстоятелството, че скоростта е фиксирана на км. *****, което съвпада с координатите.
От справката на ОПУ-С.З., която схемата придружава се установява, че участъкът макар и обозначен като ПП ******* , попада в населеното място гр. К. и скоростта на движение е 50 км/ч.
Следователно съдът приема, че ограничението на скоростта в съответния участък е била 50 км/ч. Тази констатация обаче не води до автоматична отмяна на ЕФ като необоснован, защото ограничението от 60 км/ч създава по-благоприятни фактически предпоставки за жалбоподателя и води до занижена наказателна отговорност. Но АНО е приел, че е налице нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, според който, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак. Освен това е наложил санкция за нарушение извън населено място.
Следователно жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, според който при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост от 50 км/ч в населено място за МПС-во от категория В, каквото е управляваното МПС-во по данните за регистрация и разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Съгласно чл. 316 от НПК въззивната инстанция като втора инстанция по фактите може да установява нови фактически положения.
При тези обстоятелства съдът приема следната фактическа обстановка:
На 24.03.2023 г. в 15.25 часа на ПП ********* в гр. К. до автокомплекс „С.“ в северната пътна лента жалбоподателят е управлявал към град С. МПС-во „Т. Л. Кр.
*****“ с рег. № ***** със скорост 87 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч при движение в населено място, с което извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Разликата от 37 км/ч води до наказуемост по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, което се наказва с глоба в размер на 400 лв. и представлява по-тежко наказуемо нарушение от това по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП прието от АНО. Но в правомощията си, въззивната 3 инстанция е ограничена в прилагането на закон за по-тежко наказуемо нарушение, а новите фактически положения водят до изводи за прилагане на друг материален закон, а не този, посочен в ЕФ. ЕФ е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) и представлява правораздавателен акт, издаван по изключение от несъдебен орган.
Тъй като е било допуснато нарушение на материалния закон, е налице осн. на чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя в жалбата и писменото становище. Същите представляват несъществени нарушения на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Основателно е искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия ** № **** от 24.03.2023 г. на ОДМВР-С.З., с което на жалбоподателя Е. Н. П. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-С.З. ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя разноски по делото в размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - С.З..
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4