Решение № 69 от 17.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Русе, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520201635 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. В. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ****, против Наказателно постановление № 25-1085-003331/20.10.2025 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 638, ал. 3 КЗ за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. АУАН и НП не съответствали на действителната фактическа обстановка. Наказващият орган не приложил чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяната на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Б. Б., който оспорва наказателното постановление, моли жалбата да бъде уважена и претендира разноски за производството. В представените подробни писмени бележки изразява становище за отмяната на наказателното постановление, тъй като жалбоподателят не знаел, че процесното МПС било дерегистрирано и като ползвател не бил уведомен от контролните органи по надлежния ред за това, 1 при което липсвал субективният елемент от състава на нарушението – вината.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Районна прокуратура – Русе, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 31.10.2025 г. по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 21.10.2025 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 25-1085-003331/20.10.2025 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, е издадено срещу К. В. Д. за това, че на 08.09.2025 г., около 12,00 ч, на път Първи клас I-5 в района на 6-ти километър, в посока бул. „Трети март“ в община Русе, жалбоподателят, в качеството си на водач и ползвател на лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № ****, е управлявал същия без да има сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От разпита на актосъставителя, конституирания свидетел по искане на жалбоподателя и събраните по делото писмени доказателства се установи следната фактическа обстановка:

През м. септември 2025 г. св. Д. А. М. предоставил на жалб. Д. за ползване лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № ****, като му предал документите за собственост. Върху автомобила имало поставени регистрационни табели, включително и залепен стикер за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На 08.09.2025 г. жалб. Д. управлявал въпросния лек автомобил по първокласен път I-5, като се движел в посока гр. Русе и по-точно към бул. „Трети март“, когато в района на 6-ти километър бил спрян от екип на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, в състава на който бил и св. П. П. П.. Последният изискал документите, които водачът бил длъжен да носи у себе си във връзка с управлението на МПС, и извършил проверка в информационната система АИС, която е предоставена на полицейските служители за служебно ползване. Чрез нея установил, че управляваното от жалб. Д. МПС – лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № 2

****, собственост на св. Д. М., бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което пристъпил към съставяне на АУАН Серия G A № 4318554/08.09.2025 г. за нарушение на чл.

638, ал. 3 КЗ, защото констатирал, че К. Д., в качеството си на водач и ползвател на лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № ****, управлявал същия без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Тази фактическа обстановка се установява еднопосочно от доказателствата по делото и реално не се явява спорна между страните, въпреки че в жалбата е посочено бланкетно, че същата се оспорва.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Видно от обстоятелствата по делото св. П. П., в качеството си на служител в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе на длъжност „младши автоконтрольор“, е констатирал, че жалб. К. Д. е управлявал лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № ****, собственост на св. Д. М.. Тези негови констатации са били обективирани в АУАН Серия G A № 4318554/08.09.2025 г. и тъй като нарушението е констатирано непосредствено от контролния орган и не са налице съмнения в редовността на съставения акт, настоящият случай се обхваща от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл е и практиката на АдмС-Русе в лицето на Решение № 361 от 14.12.2022 г. по КАНД № 326/2022 г., Решение № 3

415 от 12.02.2025 г. по КАНД № 5/2025 г. и Решение № 2523 от 29.08.2024 г. по КАНД № 532/2024 г. В настоящия случай не са събрани други доказателства, които да оборват констатацията на актосъставителя, че жалб. Д. е управлявал лек автомобил, без за същия да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Още повече, дори и сочените от жалбоподателя гласни доказателства в лицето на свидетеля Д.

М., който е собственик на лекия автомобил, потвърждават това обстоятелство, тъй като и св. М. сам заявява, че автомобилът е бил без сключена застраховка гражданска отговорност, за което разбрал впоследствие, но не знаел, че бил дерегистриран, поради което след сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ го е регистрирал наново. Свидетелят също така е отбелязал, че автомобилът е имал залепен стикер за застраховка „Гражданска отговорност“.

За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 638, ал.

3 КЗ, следва да се установи, че лице, притежаващо качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, е управлявало МПС, за което не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По смисъла на тази дефинираща разпоредба „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Управлението на ППС се изразява с боравене на уредите за контрол на същото, привеждането му в движение, привеждането му от движение в спряло състояние, предприемане на маневри и т.н. В настоящия случай, с оглед направения по-горе анализ на доказателствата по делото, се установява, че жалбоподателят К. Д. притежава качеството на „водач“ на пътно превозно средство, тъй като е бил установен да управлява такова от св.

П.. Като такъв той е могъл и е бил длъжен да се увери, че за автомобила му има сключена застраховка гражданска отговорност, преди да предприеме движение със същия по пътищата, отворени за обществено ползване. На първо място, съгласно текста на чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът е длъжен да носи в себе си документ за сключена застраховка. На следващо място, според чл. 100, ал. 3 ЗДвП водачът е длъжен да залепи стикер в долния ляв ъгъл на предното стъкло, като по отношение това обстоятелство дори и собственикът на автомобила е заявил в показанията си, че такъв стикер е имало. Така жалбоподателят е имал достатъчно начини, по които е могъл и е бил длъжен 4 да се убеди, че за автомобила, който управлява, не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като същата е била с изтекъл срок.

В този смисъл дори и да се приеме, че деянието не е извършено умишлено, поради незнание за тази информация, то жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да провери дали има сключена такава застраховка. Според чл. 7, ал. 2 ЗАНН, за разлика от чл. 11, ал. 4 НК, извършените по непредпазливост административни нарушения не се наказват само в изчерпателно посочените от закона хипотези, т.е. всяко административно нарушение е виновно извършено, независимо дали формата на вината е умисъл или непредпазливост, за разлика от престъпленията, при които по правило са наказуеми само умишлените деяния, а непредпазливите само в конкретно изброените от закона случаи. При обсъждане въпроса за отговорността на жалбоподателя от доказателствата по делото се установява, че жалб. К. Д. е извършил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 638, ал. 4 КЗ, като формата на вината в настоящия случай е небрежност, защото жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да установи, че за управлявания от него автомобил няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Няма как съдът да приеме, че поради заблуда и грешна информация, дадена от собственика на процесния автомобил, жалбоподателят не е виновен и не е извършил административното нарушение, за което е наказан. Всеки водач на МПС, преди да започне управлението му, е длъжен да се увери, че носи в себе си всички изискуеми по ЗДвП или останалите законови и подзаконови актове документи, сред които е и наличието на договор за сключена и действаща валидна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Неизвършването на тази проверка води до поведение, което може и следва да се санкционира при извършена проверка от компетентните органи – в този смисъл е Решение № 1837 от 9.06.2025 г. на АдмС - Русе по КАНД № 185/2025 г.

Наведените от страна на защитата пространни твърдения, гравитиращи основно около тезата, че жалбоподателят не знаел за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, са ирелевантни за настоящия процес. Те биха били относими само ако предмет на делото беше състав на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, в нарушение на изискването на чл.

140, ал. 1 ЗДвП. Безспорно според чл. 143, ал. 10 ЗДвП в случаите когато в 5 съответната служба за пътен контрол към МВР е получено уведомление от Гаранционния фонд за прекратен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите компетентните органи прекратяват служебно регистрацията на МПС като на основание чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в тази хипотеза администрацията е длъжна да уведоми собственика на моторното превозно средство за прекратяване на регистрацията, като според тълкувателната практика на ВАС преди това уведомление се счита, че нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП не е осъществено от субективна страна, но в настоящия случай предметът на делото е за управление на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изложените съображения от защитата не могат да бъдат съотнесени към него.

Също в настоящия случай предмет на обсъждане по делото не е въпросът за това дали управляваното от жалбоподателя МПС е било регистрирано или не, а дали е имало сключена към момента застраховка, за което обстоятелство потвърди дори и самият собственик, че е нямало сключена такава.