Решение № 4332 от 17.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4332 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело № 20241100506357 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба, подадена от Столична община срещу разпореждане от 08.05.2024г. по изп.д. №20249240401159 на ЧСИ с рег.

№924, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражение на жалбоподателя (длъжник по изпълнителното дело) срещу приетите за събиране по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение.

Възраженията в жалбата са, че не са представени доказателства за реално плащане на възнаграждението, освен това приетият от съдебния изпълнител размер на разноските за адвокатско възнаграждение не е съответен на извършените действия от пълномощника на взискателя.

От името на М.С.В. (ответник по жалбата и взискател по изпълнителното дело) е постъпило възражения срещу жалбата, подадено чрез пълномощника й – адв. К. К., с което жалбата се оспорва при съображения, че няма забрана страните по договор за правна помощ да уговорят по-висок размер на адвокатското възнаграждение от предявения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, а представянето на доказателства за плащане на възнаграждението в случая не е необходимо, тъй като договорът между взискателя и адвоката е сключен за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Жалбата е основателна.

Процесното изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден за вземане на М.С.В. срещу Столична община за сумата 73,70 лв.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от адв. К. К., който според представения към молбата договор за правна защита и съдействие представлява взискателя М.С.В.

1 при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв срещу определено по съгласие на страните възнаграждение в размер 600,00 лв., като с молбата за образуване на делото е заявено и искане за събиране на разноските за процесуално представителство изпълнителното дело.

Правомощията на съдебния изпълнител да определи размера на разноските за изпълнителното производство произтичат пряко от правомощията му по чл. 79 ГПК да събере тези разноски, но надлежното им упражняване включва на първо място ясно и точно посочване на основанието на задължението за разноски (изрични в този смисъл са мотивите към т. 2 от тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ВКС, ОСГТК), а на следващо място ясно и точно посочване на кредитора на вземането за разноски (в пълна степен това се отнася за случаи, при които съдебният изпълнител приема за събиране в изпълнителното дело вземане за разноски на лице, различно от взискателя).

Издадените от съдебния изпълнител актове относно разноските по процесното изпълнително дело - постановление от 18.04.2024г. за приетите за събиране разноски (сред които сумата 600 лв. с посочено основание – адвокатско възнаграждение) и покана за доброволно изпълнение от същата дата (в която сумата 600,00 лв. също е с посочено основание адвокатско възнаграждение), не определят като кредитор на приетото вземане за разноски лице, различно от взискателя М.С.В..

Претенция за приемане и събиране на вземане на взискателя за разноски за адвокатско възнаграждение, направени за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело, обаче може да бъде уважена при представени доказателства за разходвани средства от взискателя за такива разноски, а такива доказателства не са представени по изпълнителното дело, напротив – както се посочи по-горе в представеният към молбата за образуване на изпълнително дело договор за правна помощ е уговорено предоставяне на безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Доколко правомощията на съдебния изпълнител, регламентирани в чл. 79 ГПК, включват и правомощия за определяне и приемане за събиране на вземане за възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвокат, предоставил безплатна правна помощ на страна по изпълнителното дело, в случая е безпредметно да се обсъжда, тъй като по гореизложените съображения постановените от съдебния изпълнител актове относно разноските по изпълнителното дело не са годни да произведат подобни последици (съдържанието на никой от тези актове не сочи адвоката на взискателя като кредитор на определените в актовете вземания за разноски за адвокатско възнаграждение).

Изложеното е достатъчно обжалваният акт на съдебния изпълнител относно разноските да се приеме за незаконосъобразен и да бъде отменен като последица от подадената жалба от длъжника, вместо което бъдат постановени последици, съответни на дължимите от съдебния изпълнител по подаденото възражение от длъжника срещу разноските за адвокатско възнаграждение в размер 600,00 лв., приети за събиране по изпълнителното дело, които при обсъденото по-горе съдържание на предходните актове на съдебния изпълнител относно разноските не могат да бъдат различни освен отмяната и на тези актове в частта им, с която са приети разноски за адвокатско възнаграждение без ясно посочено основание, а и титуляр на вземането за разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ разпореждането от 08.05.2024г. по изп.д. №20249240401159 на ЧСИ с рег. №924, вместо което

ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 18.04.2024г. и поканата за доброволно изпълнение от 18.04.2024г. по изп.д. №20249240401159 на ЧСИ с рег. №924 в частта им, с която са приети за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер 600,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3