Определение № 1284 от 16.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1284 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300501204 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК 203670940, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт И.Н. против разпореждане №10809/09.04.2024г. по ч.гр.д. № 5249/2024г. по описа на РС Пловдив, ХХІ граждански състав, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК подадено от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против М. В. М. обл.Пловдив, за вземания по договор за потребителски кредит от 08.03.2022г., цедирани на заявителя.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора става ясно, че договора съответства на ЗПК. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител относно договорна лихва, процент на ГПР и неустойка.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към нормите чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Приема се, че в договора за 1 потребителски кредит липсва ясно разписана методика на формиране ГПР. Не е ясно кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 49,83%; ГПР и общата сума на плащанията н е съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената неустойка за непредоставено обезпечение – самостоятелно представляваща 36,49% от главницата, да се плаща разсрочено във времето, заедно със седмичните вноски /виж. прил. погасителен план/, при което се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора; налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, при което същата се преценява, като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според въззивният съд изводите на ПРС намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона. По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №10809/09.04.2024г. по ч.гр.д. № 5249/2024г. по описа на РС Пловдив, ХХІ граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2