Решение № 355 от 08.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислава Б. Бозева

Членове:

Светлана Б. Методиева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева в присъствието на прокурора Светослава. Ст. Пенчева. като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300602023 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХI НПК.

С Присъда № 120 от 12.06.2024 г., постановена по НОХД № 2250/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ наказателен състав, съдът е признал подсъдимия Г. И. П. с ЕГН ********** за виновен в извършено на *** г. в гр.

Пловдив престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като на основание чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложил наказания лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба от 1000 лева. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода съдът е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

С присъдата съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, постановил е веществените доказателства, съставляващи наркотични вещества, да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат, а останалите веществени доказателства - да се унищожат като вещи без стойност. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил подсъдимото лице да ги заплати по сметката на ОД МВР Пловдив.

1

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимия П. адв. К. с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за изменението на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно в насока приемане на различна правна квалификация на престъплението - такава по чл.354а, ал.5, вр. с чл.354а, ал.3, т.1 от НК и следващо от това освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по чл.78а от НК и налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. В депозирано допълнително изложение към въззивната жалба, както и в съдебно заседание, защитникът адв. К. излага подробни съображения по същество, като навежда доводи за определяне като маловажен случай на вмененото на подсъдимия престъпление и сочи съдебна практика на ВКС.

По жалбата не са постъпили писмени възражения. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив моли за потвърждаване присъдата на РС - Пловдив като правилна и законосъобразна и съответно отхвърляне на въззивната жалба.

Подсъдимият П. заявява, че поддържа становището на защитника си и моли наказанието му да бъде административна глоба.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция и събраните доказателства и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за допустима, като подадена в срок, при наличие на правен интерес и от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.

Разгледана по същество въвззивната жалба настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Производството по делото пред районния съд е протекло с провеждане на съкратеното съдебно следствие по чл.373, ал.2, във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК.

Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу Г. И. П. за това, че на *** г. в гр. П., без надлежно разрешително, е държал високорискови наркотични вещества, както следва: - метамфетамин с нетно тегло 0,32 гр.

/нула цяло и тридесет и два грама/ със съдържание на метамфетамин 10,4 тегловни процента, на стойност 22,40 лева; - метамфетамин с нетно тегло 4,43 гр. /четири цяло и четиридесет и три грама/ със съдържание на метамфетамин 33,4 тегловни процента, на стойност 310,10 лева или всички наркотични 2 вещества на обща стойност 332,50 лева, изчислена съгласно Приложението към член единствен, т. 1 от Постановление на Министерския съвет №23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Към ** г. подс. П. живеел сам в жилище под наем в гр. П., на ул. „П.“ №*. На *** г. вечерта подс. П. се придвижвал пеш по ул. „В. Л.“ в гр. П., като в десния малък джоб на панталона си носел свит хартиен лист, съдържащ бяло прахообразно вещество, за което впоследствие се потвърдило, че е наркотично такова. По същото време в същия район се намирали свидетелите Т. М. и М.

М., които изпълнявали служебните си задължения като автопатрул към 03 РУ при ОД на МВР-Пловдив, движейки се бавно по ул. „В. Л.“ със служебния автомобил. Забелязвайки полицейската кола, подс. П. ускорил ход, като това поведение се сторило съмнително на М. и М. и те решили да му извършат проверка. Спрели автомобила и се приближили до младия мъж – подс. П., след което се легитимирали и му поискали документ за самоличност.

Подсъдимият представил такъв, като на полицаите им направило впечатление, че той е силно разтревожен от извършваната му проверка. На въпрос носи ли у себе си забранени от закона вещества и предмети първоначално заявил, че има ножчета, с които си подостря клечки, но впоследствие признал, че има у себе си бял прах, който според него представлявал лекарство. Предвид така заявеното обстоятелство, подсъдимият бил отведен в сградата на 03 РУ, където му било съобщено, че ще му бъде извършен личен обиск. В този момент П. вече признал, че намиращото се у него вещество е „пико“, лично негово производство и за лична употреба. В сградата на управлението дежурният по управление И. П. извършил по реда на НПК личен обиск на лицето – подс. Г. П., в хода на което действие от малко джобче на панталона му бил намерен и иззет споменатият по-горе хартиен свитък, съдържащ бяло прахообразно вещество. При последвалите беседи с обискирания се изяснило, че живее на квартира в гр. П., на ул. „П.“ и там забърквал „пико“-то. П. заявил пред полицаите, че в момента в дома му нямало наркотични вещества, а само отделни съставки, от които при смесване си правил „пико“. Пристъпило се към претърсване и изземване във въпросното жилище при условията на неотложност, извършени от разследващ полицай при 03 РУ, като при това 3 действие по разследването в обитаваното от подсъдимия жилище били намерени и иззети следните веществени доказателства, надлежно описани в протокола: ВД № 1 – 1 бр. пластмасово шише с бяла капачка и 1 бр. пластмасово шише с черна капачка, съдържащи следи от бяло прахообразно вещество – от маса в холна стая, ВД № 2 – 1 бр. пакет с надпис „M. p.“, съдържащ бяло прахообразно вещество – от маса в холна стая, ВД №3 – 1 бр. цигарена кутия с надпис „О.“, съдържаща бяло прахообразно вещество - от маса в холна стая, ВД №4 – 1 бр. пластмасово шише с надпис „С.“ и 1 бр. пластмасово шише с надпис „Н.“ – в кухненско помещение в близост до перваза, ВД №5 - 1 бр. кутия с надпис „C. m.“, съдържащ бяло прахообразно вещество – в кухненско помещение, ВД №6 1 бр. хартиен лист, съдържащ бяло прахообразно вещество – на масата в хола. По време на това действие по разследването подсъдимият П. заявил пред присъстващите на място полицаи, че това е най-доброто „пико“ в града, но му било само за лична употреба.

Двата протокола – за личен обиск и претърсване и изземване, били одобрени от съдия при РС-Пловдив по надлежния ред. По повод установеното Г. И. П. бил задържан по реда на ЗМВР, започнало и досъдебно производство, първоначално – като бързо такова.

Така описаната фактическа обстановка районният съд е посочил да е установил въз основа на показанията на свидетелите М. и М., които е кредитирал, както и обясненията на подсъдимото лице и събраните писмени доказателства, като е коментирал и събраните веществени доказателства и е отчел заключението на физико-химическата експертиза, изготвена на досъдебното производство.

Настоящата съдебна инстанция при извършената проверка намери, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по своя характер. Производството пред първоинстанционния съд е проведено при общо спазване на предписанията на НПК касателно провеждането на предварително изслушване и съкратено съдебно следствие.

Видно е от съдебния протокол от проведеното пред първоинстанционния съд съдебно заседание, че в рамките на същото подсъдимият е направил искане за разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК. В тази връзка и от страна на съда е било изпълнено изискването на чл.372, ал.1 от НПК и съдебният състав е разяснил надлежно на подсъдимото лице правата му по чл.371 от НПК и последиците от направено от него самопризнание по реда на чл.371, т.2 4 от НПК. Видно е също, че подсъдимият е заявил признание на фактите, като в протокола от съдебното заседание се съдържа и изявление относно съгласието му да не се събират доказателства относно фактите по обвинението, в каквато именно насока, с оглед и на останалите му изявления, следва да се тълкува заявеното от подсъдимия, че е съгласен да не се разпитват свидетелите и вещото лице. Според настоящия съдебен състав районният съд не е бил достатъчно прецизен що се касае до процесуалната последователност на осъществяваните действия, като е получил съгласието на подсъдимото лице да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не в хода на проведеното предварително изслушване, а вече след даване ход на съкратеното съдебно следствие, в което е и обявил на страните на основание чл.372, ал.4 от НПК, че при постановяване на присъдата си ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Следва да се има предвид, а това произтича от самата редакция и систематичното място на конкретните разпоредби от глава 27 от НПК, че при тази диференцирана процедура за разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция първоначално се провежда предварителното изслушване, в рамките на което именно подсъдимият заявява признание на фактите и едновременно с това се съгласява да не се събират доказателства за тях, като съдът, ако приеме, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства следва да обяви на страните посоченото в чл.372, ал.4 от НПК и тогава вече да вземе решение за допускане на съкратено съдебно следствие, след което да го проведе. Сиреч, заявеното при предварителното изслушване и неговата съответна преценка от съда е предпоставка за вземането на решение за допускане на съкратено съдебно следствие. Посочената последователност се извлича и от съдържанието на т.8.3 на ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС. В случая, районният съд, както се каза, не е спазил в достатъчна степен изискуемата от закона последователност на процедурите по глава 27 от НПК, но соченото не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото, видно от протокола от съдебното заседание, в същия на практика се съдържат необходимите изявления от страна на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, които дават основание именно за провеждане на производството като съкратено съдебно следствие, както и изрично дадено съгласие производството да 5 протече именно по този ред, а също и дължимото от съда обявление по чл.372, ал.4 от НПК, поради което и формално изискванията на процедурата са били спазени, макар и в неточен ред.

Според настоящия съдебен състав и доказателствената преценка на районния съд относно това, че направеното от подсъдимото лице самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като основание за допускане и провеждане на диференцираното производство, е била законосъобразно направена. В тази насока е видно, че приобщените по надлежния ред на досъдебното производство доказателства са били достатъчни за направата на такъв именно извод и на практика убедително потвърждават направеното от подсъдимото лице самопризнание. Районният съд в мотивите към присъдата си е направил и достатъчно подробен, коректен и споделим анализ на събрания доказателствен материал, като в тази връзка е посочил и конкретно кои факти по обвинението от кои доказателствени източници се извличат. В тази връзка не е допусната неправилна, или превратна оценка на доказателствата, но напротив, същите са анализирани при спазване на правилата за това и са оценени по начин, който дава възможност и да се изясни какво е вътрешното убеждение на съдебния състав при постановяване на присъдата.