Решение № 103 от 24.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Благоевград, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

ЛИ. Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20221200500403 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно.

С решение № 8797 от 25.03.2022 г., постановено по гр.д. 1108/2018 г., РС Гоце Делчев признал за установено по отношение на С. И. Д., ЕГН **********1, В. И. С., ЕГН ********** и Д. И. З., ЕГН **********, трите от с.М., обл.Благоевград, че не са собственици на мястото, оградено към имота на ищеца (УПИ - парцел XI - имот пл. № 62 от кв. 15 по плана на с.

М., одобрен със заповед № 13 от 1987 г.), в неговата източна част, откъм УПИ - парцел X - имот пл. № 61 от кв. 15 по плана на с. М., одобрен със заповед № 13 от 1987 г., което място е заключено между линиите на сега действащия регулационен план на с.М. от 1987 г. и съществуващата ограда по Приложение № 22 към повторното заключение на вещото лице В.Г.Ю. и оставил без уважение искането в останалата част, досежно част с площ от 1.62 кв.м., заключена между недостроената нова масивна ограда и стара ограда, тонирано в червено на Приложение № 21 към повторното заключение на вещото лице В.Г.Ю..

Постановил, че тези скици/приложения, приподписани от съда представляват неразделна част от решението.

Осъдил С. И. Д., ЕГН **********1, В. И. С., ЕГН ********** и Д. И. З., 1

ЕГН **********, трите от с.М., обл.Благоевград да заплатят на И. С. Д., ЕГН ********** от с.М., обл.Благоевград сторените по делото разноски в размер на 1052.80 (хиляда петдесет и два лева и осемдесет стотинки) лева, като оставил без уважение искането за разноски в останалата част.

Срещу това решение са постъпили въззивни жалби, както седва:

1. Въззивна жалба с вх. №60598/07.04.2022 г., по описа на РС – Гоце Делчев, подадена от С. И. Д., В. И. С. и Д. И. З..

Твърди се, че решението е постановено по недупустим иск, като се позовават на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г.., с оглед липсата на правен интерес, а също, доколкото произнасянето не е по предявения иск.

Желаят съдът да обезсили РЕШЕНИЕ № 8797 ог 25.03.2022 година, постановено по гр. дело № 1108/2018 година по описа на Гоцеделчевски районен съд, като НЕДОПУСТИМО и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК да върнете делото на първоинстанционния съд, а ако съдът приеме, че решението е допустимо, да го отмени като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и постанови ново по същество на делото, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Молят, да им бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по въззивната жалба, подадена от С. И. Д., В. И. С. и Д. И. З. - от въззиваемия по тази жалба И. К. Д., чрез адв. К. Б..

1. Въззивна жалба с вх. № 60616/12.04.2022 г., по описа на РС – Гоце Делчев, е подадена от И. К. Д., чрез адв. К. Б. срещу това решение, в частта, в която съдът е оставил без уважение искането в останалата част, досежно част с площ от 1.62 кв.м., заключена между недостроената нова масивна ограда и стара ограда, тонирано в червено на Приложение № 21 към повторното заключение на вещото лице В.Г.Ю..

Твърди се, че решението в тази част е недопустимо, като постановено свръхпетитум.

Иска се от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част, както и да го измени досежно сторените разноски.

Както с въззивните жалби, така и с писмения отговор - не са направени доказателствени искания от страните в производството.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК , ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.

Съдът приема, че предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.

Съдът намира обжалваното решение по предявения отрицателен установителен иск за недопустимо и ще обезсили същото.Съображения:

Решението на въззивния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като произнесено по непредявен иск , след допуснато изменение на първоначалния. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.9 на ППВС № 1/ 85 г. съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното от искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца.

Когато съдът е разгледал иска на непредявеното основание или се е произнесъл по непредявен иск, решението му е недопустимо.

С протоколно определение от 02.03.2022 г. , е допуснато изменение на иска,както следва – съдът да признае за установено по отношение на ищеца И. К. Д., че ответниците С. И. Д., В. И. С. и Д. И. З. – не са собственици на мястото, отдадено към неговия имот/ УПИ – парцел XI – имот пл.№ 62 от кв.15 по плана на с. М., одобрен със заповед №13 от 1987 г./, в неговата източна част, одобрен със заповед № 13 от 1987 г., което място е заключено между посочените линия на дворищната регулация/2/ и изградената част на спорната масивна бетонова ограда, с дължина 11.10 м. /1/ по окомерната скица на разположението в строеж в имота, представляваща част от раздел 3, изпълнение на строежа на Констативен акт №10 от 18.04.2013 г., издаден от работна група на община Гоце Делчев.

С обжалваното и от двете страни решение, първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на С. И. Д., ЕГН **********1, В. И. С., ЕГН ********** и Д. И. З., ЕГН **********, трите от с.М., обл.Благоевград, ч е не са собственици на мястото, оградено към имота на ищеца (УПИ парцел XI - имот пл. № 62 от кв. 15 по плана на с. М., одобрен със заповед № 13 от 1987 г.), в неговата източна част, откъм УПИ - парцел X - имот пл.

№ 61 от кв. 15 по плана на с. М., одобрен със заповед № 13 от 1987 г., което място е заключено между линиите на сега действащия регулационен план на с.М. от 1987 г. и съществуващата ограда по Приложение № 22 към повторното заключение на вещото лице В.Г.Ю. и оставил без уважение искането в останалата част, досежно част с площ от 1.62 кв.м., заключена между недостроената нова масивна ограда и стара ограда, тонирано в червено на Приложение № 21 към повторното заключение на 3 вещото лице В.Г.Ю..

Недопустимо - в несъответствие с основополагащото за гражданския процес диспозитивно начало, първоинстанционният съд се е произнесъл по предмета на спора, какъвто не е въведен от ищеца след допуснато изменение на иска.

Действително има и неяснота в диспозитива на решението – не са посочени имената на ищеца, не е обозначена ясно /какъв цвят на линиите или пък буквено означение/ и не е посочена точно спорната площ / в кв. или линейни м./. Тези недостатъци не обосновават на този етап неговата нищожност .

С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо на осн. чл.270, ал.3, изр. 3 ГПК, а делото върнато на районния съд за произнасяне по иска, с който е бил сезиран. Ако при преценка на обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените в тази вр. уточнения, първата инстанция констатира, че същата е нередовна, а предявеният иск - допустим, по преценка следва да се дадат нови конкретни указания.

По разноските: Тъй като отговорността за сторените съдебни разноски е в зависимост от изхода от спора- уважаване или отхвърляне на исковете/чл.

78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК/, на настоящия етап на производството, такава не следва да се разпределя. Въпросът за отговорността за разноските във въззивното производство, приключило с обезсилване на недопустимото съдебно решение следва да намери разрешение при новото разглеждане на спора по същество от първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл. 270 ал.3 ГПК, съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 8797 от 25.03.2022 г., постановено по гр.д.

1108/2018 г. по описа на РС Гоце Делчев – като недопустимо.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5