Решение № 1191 от 22.11.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София ……...2018 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

ПЛАМЕН

ГЕНЕВ при секретар Албена Арсова и с участието на прокурор Нина Янева, като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХД № 4369 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда от 30.04.2018 г. по НОХД 16508/2017 г. Софийски районен съд, НО, 15-ти състав е признал подсъдимия А.П.З. за виновен в това, че на 26.09.2016 г. около 01.00 часа в бензиностанция „ОМВ 128 Мусагеница”, находяща се в гр. София, бул. „*********, причинил лека телесна повреда на длъжностно лице при изпълнение на службата му, а именно – стиснал С.В.Д., на длъжност „касиер” в бензиностанция „ОМВ”, с ръка в областта на устата, като ѝ причинил кръвонасядане на венеца около първи горен десен зъб, което реализира медикобиологичния признак на „болка“, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място при демонстрация на безнаказаност и на пренебрежение към установените правила, закрилящо добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 от НК във вр. с чл.

130, ал. 2 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок 3 /три/ месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Със същата присъда съдът е признал за невиновен и оправдал подсъдимия З., в частта по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1 и т.12 от НК във вр. с чл. 130, ал.2 от НК да е причинил леката телесна повреда на С.В.Д. в качеството ѝ на длъжностно лице по повод изпълнението на службата ѝ.

В тежест на подсъдимия З. първоинстанционният съд е възложил направените по делото разноски.

Срещу постановената присъда е депозирана въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия А.З. – адв. А.З., с която се иска отмяна присъдата, като се твърди, че последната е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба, в което се извършва подробен анализ на събраните по делото доказателства, за да се обоснове извод, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано по безспорен начин. Алтернативно се посочва, че дори да се приеме, че твърдяното престъпление е доказано, то съдът не е съобразил характера на престъплението с наложеното наказание, което се явява несъразмерно тежко. Според защитата първоинстанционният съд несправедливо е наложил на подсъдимия наказанието „лишаване от свобода“ вместо алтернативно предвиденото наказание „пробация“. В заключение се моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която последният да бъде изцяло оправдан, алтернативно се иска изменение на присъдата и налагане на предвиденото за извършеното престъпление по-леко наказание „пробация“ С допълнението към въззивната жалба се иска и назначаването на допълнителна комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, която да даде отговор на въпросите: при употреба на медикамента сероксат с алкохол, възможно ли е да се стигне до изпадане на употребилия в краткотрайно разстройство на съзнанието, което да изключи вменяемостта му, дали употребата на процесния медикамент с други антидепресанти от тази група заедно с алкохол биха повлияли на възможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и дали съвместната употреба на горните може да доведе до потискане на нервната система, нарушена преценка, нарушение в мислите и психомоторните умения.

В разпоредително заседание на 08.10.2018г. по реда на чл. 327 от НПК, след служебна проверка на материалите по делото, въззивният съд е дал отговор по отношение на направеното в жалбата доказателствено искане като е преценил, че в хода на първостепенното съдебно следствие, включително и чрез доказателствени способи – експертизи, са изяснени в необходимата пълнота релевантните за предмета на доказване факти, като извършените съдопроизводствени действия и източници от досъдебната фаза на процеса са достатъчни, без да е налице необходимост от попълване на доказателствената маса с други доказателствени източници.

Пред въззивния съд подсъдимият А.З., редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощеният му защитник – адв. А.З.. Пред съда последната моли първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива, постановена при нарушения на закона. В тази връзка се посочва, че СРС неправилно е възприел и обсъдил фактическата обстановка, като е постановил неправилен съдебен акт.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил дадените от С.Д. показания пред съда, в които последната посочва, че също е нагрубила подсъдимия, както и констатираните противоречия в показанията на свидетелката от двете фази на процеса. Настоява се за изключване от доказателствата по делото на протокола за разпит на свидетелката от досъдебното производство, доколкото при съставянето му са били допуснати процесуални нарушения – свидетелката признава, че не е прочела протокола преди да го подпише, а някои от репликите в него не са нейни.

Застъпва се тезата, че съдът неправилно е кредитирал показанията и на другите свидетели, въпреки че последните не са преки очевидци на деянието, а в изложеното пресъздават разказаното им вече от свидетелката Д.. Посочва се, че от обективна страна неправилно СРС е приел, че е налице и квалифициращият признак на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 от НК вр. чл. 130, ал.1 от НК, доколкото се установява, че действията на подсъдимия са провокирани от личен мотив. Твърди се още, че неправилно съдът е счел от субективна страна, че е налице пряк умисъл, като не е изследвал и обстоятелството дали деянието на подсъдимия не е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата предвид изречените по негов адрес обидни изрази. Изразява становище, че неправилно контролираната инстанция е наложила наказанието „лишаване от свобода“ вместо алтернативно предвиденото наказание „пробация“. В заключение се моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, алтернативно ако се приеме, че е налице извършеното от подсъдимия престъпление, то присъдата да бъде намалена като на последния да бъде наложено по-леко наказание – „пробация“.

Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище по отношение на твърдението на защитата за липса на хулигански подбуди при извършване на деянието. Според прокурора наличието на лична комуникация и отношения по някакъв повод не изключват изначално хулиганските подбуди за извършване на едно деяние. Намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. По отношение на вида и размера на наложеното наказания предоставя определянето му по преценка на съда.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. При обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи в жалбата, въззивният съд не намира основания за съществена промяна във фактическата обстановка, която първоинстанционният съд обосновано е приел и която е следната:

Подсъдимият

А.П.З. с ЕГН: ********** е роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, неженен, с адрес в гр. София, ж.к. „*********. Към дата на инкриминираното деяние последният е неосъждан.

С трудов договор №126, подписан на 30.11.2015 г. свидетелката С. В.Д. била назначена на длъжност „касиер” във фирма „Ф.**“ ЕООД. Към последния била приложена и длъжностна характеристика за процесната длъжност.

Свидетелката

Д. изпълнявала служебните си задължения в бензиностанция ОМВ 128 „Мусагеница“, която се намирала в гр. София, бул. „*********. Съгласно длъжностната ѝ характеристика основните ѝ задължения били свързани с пазене на чуждо имущество, а именно: извършване на продажбите и приемане на плащането на продуктите и услугите на бензиностанцията; управление на стоковата наличност и материалните активи, принадлежащи на ОМВ.

При постъпването си на работа, свидетелката Д. чула от своите колеги за подсъдимия А.З., за когото ѝ казали, че е проблемен клиент, като я посъветвали да го игнорира, за да избегне конфликти с него. След като Д. започнала работа в бензиностанцията, подсъдимият З. често посещавал работното ѝ място, като открито демонстрирал неприязън и враждебност към Д., в резултат на което безпричинно я обиждал. Имало дни, в които двамата разговаряли свободно, без да има напрежение между тях, но при повечето от посещенията му последният се държал агресивно с Д., наричайки я „селянка“, „идиотка“, „*****“.

На отправените обиди понякога отговаряла и С.Д., която се обръщала към него с думата „тъпанар“.

На инкриминираната дата (25.09.2016 г.) около 20.00 ч. подсъдимият А.З. посетил процесната бензиностанция, в която по това време на работа нощна смяна била свидетелката С.Д..

Същата изпълнявала служебните си задължения на касата на бензиностанцията, като обслужвала и клиентите в гастрозоната /зоната за консумация/. Подсъдимият седнал на бара в гастрозоната на бензиностанцията, като си взел една бира.

Започнал да обижда свидетелката Д., като я наричал „*****“, „селянка тъпа“, отправял към нея изразите „*****“, „*****, върви си на село“. За да изпълнява служебните си движения свидетелката Д. се придвижвала в бензиностанцията, като минавайки покрай подсъдимия З., последният я удрял по козирката на шапката, поставена на главата на Д.. След полунощ свидетелката

Д. отново минала покрай подсъдимия З., когато последният неочаквано избухнал и тръгнал заплашително към нея. В резултат на което свидетелката Д. отишла зад касата в опит да се предпази. З. обаче я последвал. Последната го предупредила да не минава зад касата, защото ще извика полиция, последният не се съобразил с предупрежденията на свидетелката, минал зад касата и я хванал с ръка в областта на устата /челюстта/ като я стиснал силно. В резултат от тези действия на подсъдимия, мостовата конструкция на горните зъби на пострадалата С.Д. се отлепила и се пукнала частичната протеза на долните ѝ зъби. В този момент в помещението влязъл свидетелят П.Д.(също служител в процесната бензиностанция), който видял подсъдимото лице зад касата в обекта да се пресяга към свидетелката Д.. Свидетелят Д. не могъл да възприеме конкретните действия на подсъдимия по отношения на пострадалата Д., доколкото се намирал зад тялото му и нямал пряка видимост, но го хванал и го извел пред касата, като го помолил да напусне обекта.

Междувременно свидетелката Д. подала сигнал на тел. 112 и на СОТ. На място пристигнал служители на „СОТ 161“ и полицейски патрул от 07

РУ-СДВР. Полицейските служители Б.Д.и С.Е.установили самоличността на подсъдимия З., като му съставили предупредителен протокол, след което подсъдимият в тяхно присъствие напуснал бензиностанцията.

Впоследствие, свидетелката Д. споделила със своите колегиД.И. иП.Д.какви действия е извършил подсъдимият З. спрямо нея, след като преминал касовата зона на бензиностанцията като посочила пред тях, че подсъдимият я стиснал здраво през лицето.

В хода на наказателното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза. Видно от заключението на последната по време на възникналия инцидент С.Д. е получила следното увреждане: кръвонасядане на венеца около първи горен десен зъб, като според изводите на експертите по своята медико-биологична характеристика кръвонасядането на венеца е причинило на пострадалата Д. болка.

Видно от заключението на назначената и изготвена по делото съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, при подсъдимия З. не са установени актуални качествени отклонения в психичното функциониране, същият се е намирал в обикновено /просто/ алкохолно опиване /към тежка степен/, като липсват данни във времето на инкриминираното деяние обвиняемият да е бил в краткотрайно или продължително качествено разстройство на ясното съзнание в смисъла на чл. 33 от НК. Според експертите подсъдимият З. към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.