Решение № 96 от 07.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Пловдив, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за възобновяване № 20225000600148 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Претендира се за съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.

348, ал. 1, т. 2 от НПК на процесуалните правила. Иска се възобновяване на делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на постановеното решение, с което е била изменена осъдителната присъда и връщането му за ново разглеждане на първия съд.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на искането.

Осъденият и неговият защитник не участват в производството пред съда 1 по възобновяване и не ангажират становище във връзка с подаденото искане.

Настоящият съд намира, че искането за възобновяване се явява направено от надлежно легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК и касае съдебен акт от кръга на тези, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, явява се депозирано в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, поради което е допустимо.

Разгледано по същество, искането на осъдения е неоснователно.

С присъда № 260046 от 19.02.2021 г. по НОХД № 6226/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІV наказателен състав, подсъдимият П.

К. Г. е бил признат за ВИНОВЕН за това, че на 23.12.2019 г. в гр. * противозаконно е пречил на орган на властта – младши инспектор К. А. Н., назначена на длъжност полицай в група „*“ на сектор „*“ към * и младши инспектор С. К. П., назначен на длъжност младши инспектор в група „*“ на сектор „*“ към *, да изпълнят задълженията си по служба по чл. 165, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата - да спрат управляваното от П. К. Г. с ЕГН: ********** моторно превозно средство – лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № * и да проверят документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното моторно превозно средство, като при подаден звуков и светлинен сигнал за спиране за извършване на проверка от органите за контрол, е осуетил извършването на проверката, като не е спрял и чрез активно бягство е отказал да изпълни нарежданията на полицейските органи, поради което на основание чл. 270 ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 и чл. 57, ал. 1 от НК е бил ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, след влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 59, ал. 1 НК е било зачетено времето, през което подс.

П. К. Г. е бил задържан, считано от 23.12.2019 г. до 27.12.2019 г., като един ден задържане е бил зачетен за един ден лишаване от свобода от наложеното на осъдения Г. наказание от една година лишаване от свобода.

Съдебният акт е бил обжалван от подс. П. К. Г. пред Окръжен съд Пловдив, който с решение № 735 от 30.09.2021 г. по ВНОХД № 1675/2021 г. изменил присъдата на първата инстанция в санкционно – осъдителната й част, като вместо наказание лишаване от свобода наложил на подсъдимия Г. алтернативно предвиденото наказание глоба в размер на 1000 лева и 2 потвърдил присъдата в останалата й част.

Доводите във връзка с искането за възобновяване са неоснователни.

На първо място следва да бъдат разгледани тези, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, мотивирани с липса на мотиви и коментар в мотивите към присъдата по доводите, наведени от защитата пред първия съд. Действително в хода на съдебното следствие пред районния съд са били разпитани множество свидетели. Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че първоинстанционният съд е провел разпити на всички свидетели по правилата за разпит на свидетели в хода на съдебното следствие, като е направил суверенна преценка на депозираните показания, във връзка с което е изложил съображения в мотивите си.

На свой ред, въззивният съд изцяло е споделил доказателствената дейност на предходната инстанция, като във връзка с доводите на защитата, в пренията пред този съд е изложил съображения. И двете инстанции са дали оценката си за достоверността на доказателствените средства. Извършено е било съвкупно обсъждане на доказателствата чрез подробен анализ на смисъла и значението на всяко едно от тях по отделно и в логическа връзка помежду им. Оплакванията за съществено нарушение на процесуалните правила при проверка и обсъждане на събраните доказателства са неконкретизирани и не намират подкрепа в данните по делото, тъй като съдилищата по същество са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл.

107 от НПК. Взели са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като са се ръководили изцяло от закона. Били са обсъдени и аргументите на защитата за липсата на всички елементи на престъплението, като мотивирано не са били споделени доводите, че подсъдимият нямал съзнание, че дейността му възпрепятства полицейска проверка /л. 14-17 от делото на ОС, решение на въззивната инстанция/. Тези доводи на защитата са били обект на внимание и обсъждане и в решенето на ПОС. В крайна сметка първата и втората инстанция са изложили подробни мотиви защо приемат, че подсъдимият е попречил на полицейските служители П. и Н. да изпълнят служебните си задължения, тъй като при подаден от тях ясен и недвусмислен сигнал да спре за извършване на проверка, вместо да стори това продължил движението си до настъпване на ПТП, след което избягал от автомобила. С тези си действия 3 противозаконно е попречил на длъжностните лица да изпълнят служебните си задължения и да му извършат проверка като водач на МПС. Както сочи окръжният съд, продължавайки да се движи с автомобила и неподчинявайки се на полицейския сигнал да спре за проверка, Г. ясно е съзнавал, че ще попречи да му бъде извършена полицейска проверка. Същото се отнася и за бягството му от автомобила след настъпване на ПТП.

Не може да бъде споделено твърдението, че в съдебните актове – присъда на районния съд и решението на въззивния не било обсъдено инкриминираното деяние.

Видно от материалите по делото съдилищата са изпълнили всички свои задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 305 от НПК и чл. 339 от НПК, като са изложили подробни мотиви за обективната и субективна страна на престъплението. Даден е бил и отговор на всеки един от изтъкнатите доводи. Много подробно ПРС и ПОС, респективно в мотивите към присъдата и решението, са коментирали наведените възражения за събраните доказателства и тяхната преценка във връзка с обективната и субективна съставомерност на изпълнителното деяние, предмет на обвинението срещу Г..

Въззивната инстанция - ПОС, сезирана с жалба от подсъдимия /със сходни доводи, поддържани и пред настоящия съд/, е припознала изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия съд. Мотивирано е приела и доказателственият анализ на районния съд във връзка с приетите фактически констатации. Освен оценката на доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд е отговорил подробно и на доводите на защитата за наличието на доказателствен дефицит във връзка с авторството на престъплението като ги е отхвърлил аргументирано. Не може да се приеме, че е било допуснато процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия, тъй като в мотивите към акта на първата инстанция не била коментирана възможността за приложението на института на чл. 78а НК.

Следва да се посочи, че този аргумент също не намира опора в материалите по делото. Налице е отговор от първия съд, макар и лаконичен, като видно от решението на ОС /л. 16 от делото на въззивната инстанция/ оплакването на защитата не е било подминато. ПОС е приел, че ПРС правилно е отчел, че институтът на чл. 78а НК е неприложим предвид наличието на една от пречките на ал. 7 от същия член – деянието е извършено 4 спрямо орган на власт при изпълнение на службата му. Съставът на въззивната инстанция изрично е отбелязал, че са неоснователни възраженията на осъдения, че в случая не е попречил на двамата полицейски служители да изпълнят служебните си задължения и следва да бъде освободен от отговорност поради липсата, според защитата, на пречки по чл. 78а, ал. 7 НК.

Оплакванията не намират опора в закона и в съдебната практика. Деянието на Г. е извършено спрямо полицейски служители, които са органи на власт и са изпълнявали служебните си задължения, поради което в случая е неприложим института на чл. 78а, ал. 1 НК.

Следва да се обобщи, че на базата на възприетите от контролираните инстанции фактически обстоятелства, законосъобразно е била ангажирана наказателната отговорност на осъдения по чл. 270, ал. 1 НК, поради което не може да бъде уважено искането на защитата за отмяна на постановените съдебни актове по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция.

Във връзка с посочените съображения липсват нарушения от поддържаните в искането за отмяна на въззивното решение и изменената с него присъда по реда на възобновяването, поради което същото е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Поради изложеното, Апелативен съд – Пловдив

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. К. Г. за възобновяване на ВНОХД № 1675/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е била изменена присъда № 260046 от 19.02.2021 г., постановена по НОХД № 6226/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХIV н. с.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6