Решение № 396 от 01.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Пловдив, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20215300900329 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от А. И. Л. с ЕГН ********** чрез процесуалния представител адв. Л.Д.М. и адв. Х. В. М., против Застрахователна компания Лев Инс АД с ЕИК 121 130 788 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, район Студентски, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67 А.

Твърди се, че на 22.10.2020 г., около 16:30 часа, в г** – кръстовище на у**“ и ул. „**“, настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил с марка „Шевролет Нубира“ с рег. № PB**KH, рама № KLINF356J7K5139681, Д. И.

С. с ЕГН ********** нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал правомерно пресичащата пътното платно на обозначена пешеходна пътека пешеходка А. И. Л., като в резултат на настъпил удар пострадалата получила сериозни травматични увреждания.

Вследствие на инцидента пострадалата била хоспитализирана в УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив, където след проведени прегледи и рентгенографии били установени счупване на горния край на тибията (голям пищял) с диагноза „фрактура на латералното плато на латерален кондил на лява подбедрица/компресивна фрактура на латерално тибиално плато“ и вътремозъчен кръвоизлив. В хода на лечението по отношение на ищцата била извършена ставна пункция, при която било евакуирано 70 мл кръвенисто съдържимо. Причиненият вътремозъчен кръвоизлив довел до появата на периодични световъртежи, което обусловило провеждане на медикаментозно 1 лечение за период от около два месеца. С оглед естеството на причинената фрактура се наложило пълно обездвижване на ищцата, в резултат на което последната била подложена на леглови режим в продължение на няколко месеца, през които била обслужвана непрекъснато от своите близки. Това обстоятелство, наред със съпровождащо безпокойство и проява на безсъние, допълнително обременило и травмирало психически пострадалата. Наред с описаните морални вреди, ищцата понесла и имуществени такива, изразяващи се в сторените от нея разходи за лечение в размер на общо 164 лева, от които: 15 лв. за заплатено копие на образно изследване на CD съгласно представена фактура № **********/12.11.2020 г. ведно с фискален бон от същата дата; 24 лв. за заплатен алуминиев бас съгласно фискален бон от 27.11.2020 г.; 10.45 лв. за закупуване на санитарни/медицински консумативи съгласно фискален бон от 03.12.2020 г.; 28.64 лв. за закупуване на медицински консумативи и медикаменти съгласно фискален бон от 20.11.2020 г.; 7.71 лв. за закупуване на санитарни материали съгласно фискален бон от 20.11.2020 г.; 24.73 лв. – за закупуване на санитарни материали и медикаменти съгласно фискален бон от 17.11.2020 г.; 17.37 лв. – за закупуване на медикаменти съгласно фискален бон от 07.12.2020 г.; 17.02 лв. – за закупуване на медикаменти съгласно фискален бон от 24.11.2020 г. и 19.08 лв. – за закупуване на медикаменти съгласно фискален бон от 03.01.2021 г.

Твърди, че към датата на ПТП увреждащият автомобил с марка „Шевролет Нубира“ с рег. № PВ**КH, рама № KLINF356J7K5139681, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Поради това на основание чл. 380 от КЗ ищцата изпратила покана за изплащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество, която била получена от последното на 06.01.2021 г. В отговор с писмо с изх. № 213/08.01.2021 г. застрахователната компания заявила, че дължи произнасяне по предявената претенция едва след представяне на допълнителни документи във връзка с образуваното по случая досъдебно производство, както и че до представяне на последните не е налице основание за уважаване на претенцията.

С оглед на изложените обстоятелства ищцата обективира искане „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК 121 130 788 да бъде осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, както и обезщетение за имуществени вреди за сумата от 164 /сто шестдесет и четири лева/, ведно със законната лихва върху сумата от 50 164 /петдесет хиляди сто шестдесет и четири/ лева от датата на получаване на поканата за заплащане на застрахователно обезщетение от ответника – 06.01.2021 г., до датата, предхождаща датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2021 г., и от датата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на искова молба, с който оспорва изцяло предявените искове като 2 неоснователни. Оспорва изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП, както и тези за вина на водача Д. И. С.. Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи претендираната сума, както и периода, през който последните са търпени. Сочи, че липсва причинна връзка между настъпилото ПТП и причинената травма на ищцата – фрактура на тибията, като в тази връзка изтъква, че последната се дължала на установено заболяване гонартроза, представляващо дегенеративна ставна болест – „изхабяване“ на ставата, което обичайно се благоприятства при хора с наднормено тегло и особено при жени над **, както и че травмата била установена месец и половина след катастрофата. Навежда, че твърдените от ищцата световъртежи се дължали на получен през 2009 г. хеморагичен мозъчен инсулт, вследствие на който се породила нестабилност при ходене.

Поддържа, че твърдените от ищцата телесни увреждания не биха могли да предизвикат описаните в исковата молба болки и страдания, както и че при обичаен ход последните отшумяват в рамките на три четири седмици. При условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като излага, че пострадалата като пешеходец е навлязла внезапно на пътното платно на необозначено за това място, без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, с оглед на което ударът е станал непредотвратим. Независимо от оспорване на основанието на иска, ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита същия за завишен с оглед на принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски.

С депозирана допълнителна искова молба ищцата оспорва всички възражения на ответното дружество като неоснователни и недоказани.

Излага, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП кореспондира с този, очертан в съставения от органите на ОД на МВР – Пловдив констативен протокол № 598 за ПТП с пострадали лица от 22.10.2020 г., като подчертава, че последният се ползва с материална доказателствена сила по отношение на отразените в него обстоятелства. Поддържа, че претърпените имуществени и неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от нанесените вследствие на процесното ПТП увреждания, като посочва, че наличието на предхождащи и съпътстващи заболявания не влияе на наличието на причинно-следствена връзка.

В допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа всички направени от него възражения.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и 3 застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без репарация на претендираните от ищеца вреди, което прави прекия иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

В случая изрично за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че към датата на процесното ПТП е сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното застрахователно дружество и собственика на посочения в исковата молба автомобил, за който се твърди, че е участвал в произшествието.

В хода на процеса вината на деликвента е безспорно установена от наказателния съд, като с влязло в сила решение и на основание чл. 78А НК деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба. Категорично е доказано, че причинената по непредпазливост средна телесна повреда на ищцата се изразява в счупване на горния край на тибията /голям пищял/, без разместване на костните фрагменти, което е резултат от процесното произшествие по описания от ищеца и установен от наказателния съд механизъм на осъществяване.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Това важи и за решенията по чл. 78А НК, безспорно доказващи вината на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на ищеца в резултат на допуснати нарушения на ЗДП средна телесна повреда: счупване на горния край на тибията /голям пищял/, без разместване на костните фрагменти – деяние, признато за престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б.

„б“, пр. 1, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за 4 точно това престъпление.

С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.

Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите, както и наведеното от ответника възражение за съпричиняване, от значение за размера на дължимото от него обезщетение. Останалите възраженията на ответника – за липса на счупване и причинна връзка между него и инцидента, не следва да бъдат обсъждани поради забраната на чл. 300 от ГПК и невъзможността за достигане до други изводи от вече формираните относно съставомерните факти по НК.

Относно вида и интензитета на причинените на ищеца телесни увреждания по делото са изслушани две заключения на СМЕ и свидетелски показания.

В случая релевантно е това на вещо лице М. съобразно професионалната му компетентност на **, докато това на вещо лице Б. обективира вероятни, а не категорични изводи.

Неоспореното заключение на специалиста в съответната област, което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено от страните, е в следния смисъл:

Поради вида на травмата на ляво коляно, продължителността на лечението и възстановяването, тя е категорично в смисъла на чл. 129 от НК.

Причинена е била болка със силно изразен характер. Травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето. Страданията са били силно изразени поради продължителното лечение и засягане на важни ставни структури в областта на долния крайник, тяхното продължително раздвижване и възстановяване. Увреждането настъпва при наличието на напреднала артрозна болест на засегнатата става, което съществено забавя продължителността на възстановителния период. Видът на травмата, нейната локализация и не на последно място възрастта и придружаващите заболявания довежда до възстановяване целостта на костта - зарастване на фрактурата за период 2-3 месеца, като периодът на възстановяване е по - дълъг поради възрастта и придружаващите заболявания. По същите причини пълно възстановяване не може да се очаква. Неминуемо такъв вид увреждане, получено на такъв терен и продължителното лечение се отразяват върху качеството на живот на всеки човек. Оказва влияние на начина на придвижване, самообслужване и тоалет.