Решение № 186 от 16.11.2021, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Нова Загора, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20212220100227 по описа за 2021 година

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори: Маргарита Добрева Петрова-Кариди и Юрий Благоев Генов, чрез пълномощника си юрисконсулт ХР. Щ. Г., редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно peг.№ 11879/09.10.2017 г. за заверка на подпис и peг.№ 11880/09.10.2017 г., Том 6, Акт 23 за заверка на съдържание от помощник-нотариус по заместване Илияна Станоева, при Маргарита Шамлиян - Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара, против Г. СТ. Й. с ЕГН ********** с адрес: *** за установяване на съществуването на вземане в полза на „Банка ДСК” АД срещу Г. СТ. Й. в размер 18618.62 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2015 г. и допълнително споразумение към него от 29.11.2016 г., сключен между Банка ДСК ЕАД като кредитор и Г. СТ. Й. – кредитополучател в размер на 17000.00 лева.

Претендират се: главница от 16117.51 лева; 2325.47 лева – договорна лихва за периода от 28.02.2017 г. до 28.03.2018 г.; 55.64 лева – наказателна лихва за забава за периода от 28.03.2017 г. до 28.03.2018 г.; 120.00 лева - заемни такси и 422.37 лева - представляващи разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и разноските в настоящото производство.

Основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславят съществуването на вземането на „Банка ДСК“ АД били следните:

Сочи се, че на 15.06.2015 г. между „Банка ДСК“ АД, като кредитор и Г. СТ. Й. като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление.

Съгласно договорките между страните, „Банка ДСК“ АД отпуснала на Г. СТ. Й. кредит в размер на 17000 лв., която сума била усвоена еднократно от него, чрез разплащателната му сметка IBAN: BG44STSA 93000022552671, BIC: STSABGSF. Кредитът следвало да се издължи на 120 месечни вноски, при променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 9,95 % годишно.

На 07.11.2016 г. Г. СТ. Й. подал искане за преструктуриране на кредита и същият бил преструктуриран, съгласно Допълнително споразумение от 29.11.2016 г.

1

Посочва се, че предвид допуснатото неизпълнение по договор за кредит и допълнителното споразумение към него, изразяващо се в неиздължаване от страна на кредитополучателя на уговорените по договора месечни погасителни вноски, на 28.03.2018 г. кредитът станал предсрочно изискуем изцяло, съгласно т.18.2 от Общите условия и „Банка ДСК“ АД предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред.

В исковата молба се твърди, че с оглед разрешението в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако съда приеме, че независимо от уговорката за автоматична предсрочна изискуемост на кредита при условията на т.18.2 от Общите условия, кредиторът „Банка ДСК“ АД е следвало да уведоми длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост, моли съдът да приеме уточнението, че кредитополучателя Г. СТ. Й. е надлежно уведомен за предсрочната изискуем с Нотариална покана, чрез Нотариус Янка Василева Попова, рег.№ 183 в НК, с район на действие - района на PC Нова Загора, изх.№ на „Банка ДСК“ АД 12-20-00294/16.03.2018 г. Сочи се, че лицето е получило поканата, лично срещу разписка на 20.03.2018 г.

Съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ „Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги.“.

В съответствие с цитираната разпоредба, а също и тази на чл.417, т.2 от ГПК, „БАНКА ДСК“ АД подала срещу Г. СТ. Й. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, на 29.03.2018 г. до Районен съд - Нова Загора, с което претендирала дължимите й във връзка с договора за кредит суми, образувано било ч.гр.д.№ 435/2018 г. по описа на съда и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 03.04.2018 г. и Изпълнителен лист от 03.04.2018 г., съгласно които кредитополучателят Г. СТ. Й. бил осъден да заплати на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, горепосочените суми.

Сочи се, че на основание издадените по ч.гр.д. № 435/2018 г. по описа на P C Нова Загора изпълнителни титули, по молба на „Банка ДСК“ АД, срещу ответника било образувано изпълнително дело № 1930/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Г., с peг. № 837 на КЧСИ, и район на действие ОС - Сливен. На основание чл.47, ал.5 от ГПК Поканите за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение били връчени на кредитополучателя и поръчителя, чрез залепване на уведомление. Копие от съобщенията, заедно с връчените документи с отбелязване на връчването им били приложени по ч.гр.д.

2008/2019 г. по описа на ЧСИ Павел Г., peг. № 837 на КЧСИ в изпълнение на задължението на ЧСИ по чл.418, ал.5 от ГПК.

Ищеца моли съда да постанови решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо по отношение на Г. СТ. Й. с ЕГН **********, съществуването на вземания на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Московска“ № 19, за които били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение чъз основа на документ по чл.417 от ГПК от 03.04.2018 г. и Изпълнителен лист от 03.04.2018 г. по ч.гр.д. № 435/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2015 г. и Допълнително споразумение към него от 29.11.2016 г., включващи: 16117.51 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 2325.47 лева – договорна лихва за периода от 28.02.2017 г. до 28.03.2018 г.; 55.64 лева – наказателна лихва за забава за периода от 28.03.2017 г. до 28.03.2018 г.; 120.00 лева – дължими такси и разноски;

Отправя следните доказателствени искания :

Моли съдът, да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае със счетоводните документи, намиращи се в „Банка ДСК” АД, ФЦ Казанлък да отговори на въпроси, подробно посочени в исковата молба, както и да бъде приложено като доказателство ч.гр.д.№ 435 по описа за 2018 г. на Районен съд – Нова загора.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства по опис и моли съдът да ги приеме.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен 2 представител адв.Г.А. Х. от АК – Сливен, с който се изразява становище, че искът е недопустим, неоснователен и недоказан по основание и по размер.

Счита предявения иск за недопустим, тъй като макар и подаден от надлежна страна, имаща правен интерес, същият бил подаден извън законоустановения преклузивен срок по чл.422, във вр. чл.415, ал.4 от ГПК.

Производството било образувано въз основа на искова молба с вх.№ 756 от 26.02.2021 г. подадена пред Pайонен съд - Нова Загора, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване съществуване на вземания от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, против Г. СТ. Й., ЕГН **********.

Сочи, че специалният установителен иск по чл.422 от ГПК бил иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане била издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника било абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск бил недопустим.

С предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника или както било в настоящият случай заповедта му била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, се целяло да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение или връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК представлява пречка за влизането й в сила.

Съгласно задължителните разяснения в TP № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществувало при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване.

По силата на чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 от ГПК, предявяването на установителния иск било ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1 от ГПК, да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение или с оглед на връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Спазването на установения от законодателя преклузивен срок било абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтичала от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването, на което също било ограничено със срок или с оглед на връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Видно от представените от ищеца писмени доказателства, заповедта за изпълнение на парично задължение № 323 била издадена на 03.04.2018 г., от която дата бил издаден и Изпълнителен лист по ЧГД № 435/2018 г. по описа на P C Нова Загора, а исковата молба била предявена на 26.02.2021 г.

Видно от твърденията на стр.3 от ИМ - с Разпореждане № 260017 по ч.гр.д. № 435/2018 г. на PC Чирпан (верояно се имало предвид PC Нова Загора) от 21.01.2021 г. съдът указал едномесечен срок за предявяване на установителния иск. А видно от входящият номер на исковата молба, същата била депозирана с вх.№ 756 от 26.02.2021 г. пред PC Нова Загора.

Счита предявените искове за неоснователни и ги оспорва като такива, като мотивите й за това били следните:

- На 15.06.2015 г. ответника Г.Й., като кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление усвоил сума в размер на 17000 лв., със срок на договора 120 месеца. В края на погасителния период следвало да заплати 27418.84 лв. Кредитът се обслужвал редовно, но видно от последващото Допълнително споразумение към договор за текущо потребление, дългът не бил особено намалял и към датата на сключване на допълнителното споразумение 29.11.2016 г. бил в размер на 16050.64 лв. В края на погасителния период е следвало да заплати 27153.41 лв.

Неговото обслужване се преустановило и тъй кредитополучателят изпаднал в забава, кредитът се превърнал в предсрочно изискуем изцяло от 28.03.2018 г..

На 29.03.2018 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД пристъпил към принудително 3 събиране на вземането, като за целта подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано било и ИД № 2008/2019 г. по описа на ЧСИ Павел Г. с район на действие ОС Сливен.

Видно от данните по делото депозираната исковата молба, въз основа на която било образувано настоящото гражданско дело № 227/2021 г. по описа на PC гр. Нова Загора била с вх.№ 756 от 26.02.2021 г., т.е. извън законовия срок за предявяване на иска.

И не на последно място според ал.3 на чл.13 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.), не била преструктурирана експозиция, по която били налице едновременно следните условия: 1/ договорено е удължаване общо с не повече от 2 години на срока за плащане на главницата и/или лихвите, без да се намалява нетната настояща стойност на паричните потоци по условията на допълнителните споразумения; 2/ банката имала основание да счита, че ще събере главницата и лихвите; 3/ не били налице обстоятелства, показващи влошаване във финансовото състояние на длъжника“. Ключово, за да има преструктуриране на кредита, по смисъла на чл.13 от наредбата, било даването на отстъпки от банките към длъжника, когато той не може да плати в срок пълния размер на дълга, тъй като било влошено финансовото му състояние. И от разпоредбата било видно, че „отстъпката към длъжника намира израз в намаляване на дълга - главница и/или лихви, а не в увеличаването на същия, в замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни за длъжника условия (рефинансиране) и други“. Целта на предоговарянето на кредита била да се облекчи положението на кредитоискателя, а не нарастване на дълга му или излишно утежняване на финансовото му положение.