Решение № 235 от 05.11.2021, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Враца, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20211420102719 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на Д. ИВ. АНГ. с ЕГН ********** от гр.

Враца, ********** срещу „Офис-България“ ООД с **********, седалище гр. Враца, ул.

„Васил Кънчов“ № 72, вх. В, ет. 4, ап. 37, представлявано от управителя Иво Василев Дичев, с която са предявени обективно кумулативно съединени трудови искове, както следва:

-иск по чл. 220, ал.1 от КТ за заплащане на сумата 3221.40 лева за неспазен едномесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение;

-иск по чл.222 от КТ за заплащане на сумата 3221.40 лв. за оставане без работа на ищцата;

-иск по чл.225, ал.3 от КТ за сумата 568.48лв. за незаконно недопускане до работа за времето от 18.05.2021г. до 20.05.2021г. /три работни дни/

-иск с правно осн. чл.128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за един работен ден - 21.05.2021 в размер на 189.50лв.

-в условията на евентуалност при отхвърляне или частично уважаване на иска по чл.225, ал.3 от КТ е предявен иск по чл.128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода от възстановяване на служителя на работа-19.05.2021г. до 20.05.2021г. за два работни дни в размер на 378.98 лева.

Претендира се и законната лихва върху горните суми от предявяването на исковете до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение по гр.дело № 742/2019г. на Районен съд Враца са уважени предявените от ищцата срещу ответника искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ и на 18.05.2021г. същата се е явила при работодателя за започване на работа, но не била допусната. На 19.05.2021г. била издадена заповед възстановяването й на работа, а на 21.05. работодателят издал заповед за съкращаване на щата и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, поради съкращение на щата. Твърди, че последното получавано от нея брутно трудово възнаграждение преди уволнението за пълен отработен месец е за м. януари 2019г. в размер на 3221.40лв.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез Иво Дичев-управител, оспорва исковете по размер и частично по основание. Твърди, че ищцата е възстановена от 1 съда на длъжност „технически сътрудник“ с БТВ 230 лева, а не както тя посочва 3221.40 лева, поради което обезщетението по чл.220 и 222 от КТ следва да се изчислява върху този размер на трудово възнаграждение. Оспорва и претенцията по чл.225, ал.3 и чл.128 от КТ, като твърди, че ищцата при възстановяването й на работа е отишла не на адреса на управление на дружеството, в офис на друго дружество. Поддържа, че въпреки това след извършена справка по приключилото трудово дело са издадени съответни документи за възстановяването й на работа, като й е указано да се яви на 21.05.2021г. На тази дата са й връчени документи за ново прекратяване на трудовото правоотношение, поради което счита, че не е възпрепятствана да изпълнява трудовите си функции. Счита с оглед това, че иска по чл.225, ал.3 от КТ е неоснователен.

За да се произнесе по основателността на исковете, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:

С решение №463/23.05.2019 г. по гр.д.№742/2019 г. на Районен съд Враца е признато за незаконно уволнението на Д. ИВ. АНГ. извършено със заповед № 5/01.02.2019 г. на управителя на „Офис-България“ ООД и същата заповед е отменена като незаконосъобразна.

Съдът е възстановил Д. ИВ. АНГ. на заеманата преди уволнението длъжност-„технически сътрудник” в „Офис-България“ ООД.

********** е подала уведомление от 18.05.2021 г. до управителя на „Офис България” ООД, че съгласно влязло в сила решение №463/23.05.2019 г. по гр.д.№742/2019 г. на Районен съд Враца ще се възползва от даденото й право да се яви на работа в „Офис България ООД и да заеме позицията, на която е възстановена. В уведомлението е посочено, че управителят отказва да получи и входира уведомлението, отказва и допускането до работното място. Същото е подписано от свидетеля присъствал на връчването - Л.

П.

Д.А. е изпратила до „ОФИС-България” ООД нотариална покана за възстановяването си на работа въз основа на влязло в сила решение №463/23.05.2019 г. по гр.д.№742/2019 г. на Районен съд Враца. Поканата е връчена на 21.05.2021 г. на работодателя. Посочено е че на 18.05.2021 г. в срока по чл.345, ал.1 КТ А. се е явила в офиса, находящ се на ул. Стоян Заимов №15 за да започне упражняването на трудовата си дейност, но не е допусната да упражнява трудовите си функции.

Със Заповед №1/19.05.2021 г. Офис България ООД ********** е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник” в „Офис България” ООД.

Ищцата е предизвестена, че трудовият й договор ще бъде прекратен със Заповед №2 от 21.05.2021 г. като работодателят си запазва правото на осн. чл.200 ,ал.1 КТ да не спази срокът на предизвестието, а да изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Със Заповед от 21.05.2021 г. на управителя на „Офис България” ООД считано от същата дата е съкратен щата за длъжността „технически сътрудник” в „Офис България” ООД, заемана от Д.А..

Със Заповед от 21.05.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение на Д.А. на осн. чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на труда-поради съкращаване на щата за длъжността 2

„технически сътрудник” направено със Заповед №2/21.05.2021г.,както и поради факта че дейността като Застрахователен брокер, която е основната дейност на дружеството е прекратена от КФН,дружеството е дерегистрирано по ДДС и за адрес на управление е вписан домашния адрес на управителя. В заповедта е посочено да се изплатят обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие в размер на една брутна заплата, по чл.224, ал.1 КТ за неползван отпуск за 2021 г. пропорционално на отработените дни и по чл.222, ал.1 КТ след представяне на декларация от лицето в размер на брутна заплата.

По делото е приложена декларация от ********** от 29.06.2021 г., че за периода от 25.05.2021 г. до 25.06.2021 г. не е била на работа по трудово или по приравнено на трудовото правоотношение и е поискала на осн. чл.222, ал. 1 КТ да й бъде изплатено парично обезщетение за този период.

Приложена е и справка за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба Н-13 към КСО, според която за месец януари 2019 г. осигурителния доход на Д.А. е 3000лв., а начисления месечен облагаем доход е 3221.40лв..

От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размера на дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 КТ на ********** е сумата от 3221.40 лв., представляваща брутното трудово възнаграждение за месец януари 2019 г. Размера на дължимото обезщетение по чл.222 КТ на ********** е в размер на 3221.40 лв., представляваща брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец януари 2019 г.

Размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.3 КТ за периода от явяване на лицето и недопускане за заемане на длъжността 18.05.2021 г. до 20.05.2021 г. или за три работни дни е на стойност 568.47лв. Размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.3 КТ за периода от възстановяване на работа 19.05.2021 г. до 20.05.2021 г. или за два работни дни е на стойност 378.98лв.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

По предявеният иск с правно осн. чл.220, ал.1 КТ:

Съгласно чл.328, ал.1 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2, в изрично изброените в ал.1 случаи, между които е и съкращаване на щата. А съгласно чл.220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В конкретния случай срокът на предизвестието е един месец.

Със Заповед от 21.05.2021 г. на управителя на „Офис България“ ООД е разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на една брутна заплата. Ответникът твърди, че ищцата е възстановена от съда на длъжност „технически сътрудник“ с БТВ 230 лева, а не както тя посочва 3221.40 лева, поради което прави възражение, че обезщетението по чл.220 и 222 от КТ следва да се 3 изчислява върху този размер на трудово възнаграждение.

Съгласно заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза размера на дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 КТ на ********** е сумата от 3221.40 лв., представляваща брутното трудово възнаграждение за месец януари 2019 г.

Видно и от приложена справка за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от декларации по Наредба Н-13 към КСО, за месец януари 2019 г. осигурителния доход на Д.А. е 3000лв., а начисления месечен облагаем доход е 3221.40лв.

Трудовото правоотношение на ищцата Д.А. е прекратено с връчването на Заповед от 21.05.2021 г., поради съкращаване на щата, считано от същата дата. В случая не е спазен срока за предизвестие, поради което ищцата има право на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за целия едномесечен срок на предизвестието. По своето естество предизвестието представлява уведомление, отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, което съдържа решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като предизвестието трябва задължително да съдържа и посочване на срок - датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен.

Това е необходимо, тъй като в тези случаи, съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2 от КТ трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазване на срока на предизвестието - с изтичане на съответната част от срока на предизвестието /Решение №873 от 18.01.2011 по гр.д.№1757/2009г. на ВКС 4-то г.о./. Във връченото на ищцата предизвестие, че трудовият й договор ще бъде прекратен на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, съгласно Заповед от 21.05.2021 г. никъде не се съдържа изявление, че от определена дата започва да тече предизвестието за прекратяване на трудовия договор или пък, че след изтичане на определен срок трудовия й договор ще бъде прекратен, поради съкращаване на щата. С връчената й заповед на 21.05.2021г. се прекратява трудовото й правоотношение, считано от същата дата, без работодателят да й е отправи предизвестие и да й е дал възможност да отработи същото, поради което ищцата има право на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за целия едномесечен срок на дължимото предизвестие. С оглед това и предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза предявеният иск с правно осн.чл.220, ал.1 КТ се явява основателен в пълния му предявен размер от 3221.40лв.

Върху тази сума следва да се присъди законна лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл.222 от КТ:

Съгласно чл.222, ал.1 от КТ при уволнение поради съкращаване на щата работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не повече от 1 месец, като с КТД може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок.

В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата също изрично е 4 посочено, че следва да й бъде заплатено обезщетение в размер на една брутна заплата. От представеното с исковата молба заверено копие на трудовата й книжка, и от извършената в с.з. на 22.10.2021г. констатация от съда, че копието съответства на оригинала, е установено, че след прекратяването на трудовия й договор с ответника ищцата не е работила по трудово правоотношение и последното отбелязване на прекратяване на трудовото правоотношение е от 25.05.2021г. Съобразно изложеното по- горе и като взе предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема за основателна исковата претенцията за сумата 3221.40лв.-обезщетение по чл.222 КТ. Върху тази сума следва да се присъди законна лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното й изплащане.