Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 432 от 31.05.2021, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 665/2020
Вид
Определение № 432
Подписан
31.05.2021
В сила
31.05.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. Перник , 31.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500665 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 1424/31.03.2021г. от въззиваемите- ищци К.А. и М.А. за изменение на решение № 74/05.03.2021г. по настоящото дело, в частта за разноските – за допълване на решението като се присъдят на молителите разноски във въззивното производство по 500 лв. на всеки, както и за изменение на разноските по първоинстанционото производство в размер на по 300 лв., вместо по 200 лв., присъдени с въззивното решение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК с писмен отговор РС- С. по подробни съображения излага становище за неоснователност молбата.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК С. окръжен съд не е подал отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателства по делото и доводите на страните, приема следното:

С решение № 74/05.03.2021г. по в.гр. д. № 00665/2020г. на ОС – Перник е отменено обжалваното решение № 979/22.07.2020 г. по гр. д. № 4/2020 г. на РС - Перник в частта за уважаване на исковете за имущ. вреди срещу РС – С. и исковете за неим. вреди срещу СОС ведно със законната лихва, като вместо това исковете са отхвърлени изцяло. В останалата обжалвана част за уважаване на исковете за неим. вреди срещу РС – С. решението е потвърдено. С оглед изхода на спора, решението на РС е отменено и в частта за присъждане разноски на ищците по исковете срещу ответника СОС в първата инстанция от по 100лв. разноски за адв. възнаграждение, доколкото такива не им се дължат предвид 1 неоснователността на исковете, както и в частта, с която на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК СОС е осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 10 лв.-държавна такса за производството.

Обжалваното решение е отменено и в частта, с която са присъдени разноски на ищците по исковете срещу ответника РС – С. /претендираните и доказани от ищците разноски в първонистанционното производство са в общ размер от по 300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение/, а именно – за сумата от по 100 лв., съставляваща разликата между дължимите на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от исковете разноски в размер на по 200 лв. и присъдените с първоинстанционното решение от по 300 лв. разноски. Ответниците РС – С. и Окръжен съд - С. не са претендирали и не са доказали разноски пред РС (липсват и списъци по чл. 80 ГПК), поради което такива не са им присъдени с въззивното решение.

Жалбоподателят Окръжен съд - С. е претендирал ю.к възнаграждение пред въззивната инстанция /съгласно списък по чл. 80 ГПК/, което съдът е определил на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП, които с оглед резултата от обжалването са му присъдени изцяло. Жалбоподателят РС – С. не е претендирал разноски пред въззивната инстанция, поради което такива не са присъдени пред въззивната инстанция.

Съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение, в частта за разноските по първоинстанционото производство в размер на по 300 лв., вместо по 200 лв., присъдени с въззивното решение, за неоснователна. Изложените и изтъкнати от молителите-въззиваеми доводи в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК повтарят тези, на които в решението на съда, чието изменение се иска е даден подробен и мотивиран отговор, поради което и липсва основание за преразглеждане становището на съда, доколкото липсват нови обстоятелства, грешка и пропуск, които да го налагат. Ето защо, съдът намира, че не са налице основания за промяна на вече постановеното въззивно решение в частта му, с която е определена отговорността за разноските по първоинстанционото производство, поради което молбата за изменение на разноските по първоинстанционото производство в размер на по 300 лв., вместо по 200 лв., присъдени с въззивното решение в тази част е неоснователна.

По молбата по чл. 248 ГПК за допълване на въззивното решение, в частта за разноските, като се присъдят на молителите разноски във въззивното производство по 500 лв. на всеки, съдът намира, че до приключване на устните състезания във въззивното производство, с молба вх. № 353/27.01.2012г. /л. 47 от въззивното дело/ въззиваемите К.А. и М.А. са претендирали изрично разноски пред въззивната инстанция, като със същата молба са представени договори за правна защита /л. 49 от въззивното дело/, с които К.А. и М.А. са уговорили и заплатили на адв. А. сумите от по 500 лева адв. възнаграждение за осъществяване на правна защита и съдействие, изразяващи се в проц. представителство и защита по възз. дело. В договорите е вписан начинът на плащане - в брой и изрично е отбелязано, че възнагражденията са платени в брой, поради което имат характер на разписки, с които се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адв.

2 възнаграждение /т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/, както и е представен списък по чл. 80 ГПК на направените от К.А. и М.А. разноски по въззивното дело /л. 50/.

С въззивното решение, чието допълване се иска, въззивната жалба на Окръжен съд С. е счетена за основателна, а тази на РС- С. - частично. След като въззивната жалба на Окръжен съд - С. е приета от съда за основателна, то този жалбоподател не дължи разноски на въззиваемите.

Въззиваемите имат право на претендираните и доказани разноски по въззивното производство по 500 лв. за адв. възнаграждение, които на основание чл.78, ал.3ГПК се дължат от РС- С. съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба, или по 333,33 лв., в който смисъл следва да се допълни въззивното решение, като в полза на въззиваемите се присъдят разноските, които те са направили във връзка с осъществяването на защитата им срещу жалбата на РС- С..

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 74/05.03.2021г. по в.гр. д. № 00665/2020г. на Окръжен съд – Перник, в частта за разноските като:

ОСЪЖДА Районен съд- гр.С., с адрес: ***, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на К.

И. А., ЕГН: ********** и М. Т. А., ЕГН: ********** - и двамата с адрес: ***, сумата от по 333,33 лева - разноски за адв. възнаграждение по въззивното дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1424/31.03.2021г. по чл. 248 ГПК от К. И.

А., ЕГН: ********** и М. Т. А., ЕГН: ********** - и двамата с адрес: ***, в частта за изменение на решение № 74/05.03.2021г. по в.гр. д. № 00665/2020г. на Окръжен съд – Перник, в частта за разноските по първоинстанционото производство в размер на по 300 лв., вместо по 200 лв., присъдени с въззивното решение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3