Определение № 2847 от 13.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2847 гр. София, 13.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002901161 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Хун-Екс“ ООД срещу решение № 296 от 12.11.2024 г., постановено по в.т.д. № 130/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, 3-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 538 от 13.12.2023 г., постановено по т.д. № 83/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционното решение „Хун-Екс“ ООД е осъдено да заплати на „Златни пясъци“ АД сума в размер на 25 100 лв., представляваща дължими вноски от задължението за възнаграждение, поето с чл. 30 от договор за продажба на хотел „Тинтява“, обособена част от „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, сключен между Министъра на търговията и туризма и „Хун-Екс“ ООД, които са вноска в размер на 11 242, 33 лв. с падеж 30.07.2020 г., вноска в размер на 10 878, 23 лв. с падеж 01.02.2021 г. и част в размер на 2 979, 44 лв. от вноска с падеж 30.07.2021 г., чийто пълен размер е 11 102, 40 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и сума в размер 5 593, 56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на предявените вноски от възнаграждението за периода от деня на падежа на всяка от тях до 10.02.2023 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, както и че е необосновано. Касаторът заявява, че въззивният съд не е отчел, че по делото се установява, че ищецът „Златни пясъци“ АД не е изпълнил в цялост задължението, 1 което е поел с чл. 13 от приватизационния договор за продажба на обособена част от „Златни пясъци“ АД. Това задължение включва извършване както на дейности по поддържане на общата инфраструктура на к.к. Златни пясъци, така и втора група дейности в този курортен комплекс, които са такива по поддържане на водоснабдяването и електрическото захранване, поддържане на плажната ивица, обща охрана и противопожарна безопасност, паркоподдържане, сметоизвозване, екологични мероприятия, поддържане на съоръженията, обсужващи телекомуникационната мрежа и обща реклама. В производството не са представени доказателства ищецът да е извършвал за спорния период дейности от втората група, което и няма как да е осъществено, защото те са изпълнявани от други субекти, на които ответникът е заплащал насрещна престация – общината, доставчиците на електрическа енергия и ВиК услуги, органите, част от структурата МВР, както и други търговски дружества. С оглед на това касаторът намира, че в негова тежест не е възникнало задължение да заплати на ищеца претендираното възнаграждение. Счита за неправилен изводът на въззивния съд, че отношенията между страните във връзка с неизпълнената част от договорното задължение следва да се уредят или чрез изменение на приватизационния договор от съда по предявен иск за това, или чрез промяна в Закона за туризма, която се очаква да бъде приета от законодателния орган.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Формулира и един правен въпрос, без да се позовава на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът по касация „Златни пясъци“ АД оспорва касационната жалба.

Изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че то е правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Варна е приел, че предмет на разглеждане са предявени от „Златни пясъци“ АД срещу „Хун-Екс“ ООД обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „Хун-Екс“ ООД да заплати на „Златни пясъци“ АД сума в размер на 25 100 лв., представляваща дължими вноски от 2 задължението за възнаграждение, поето с чл. 30 от договор за продажба на хотел „Тинтява“, обособена част от „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, сключен между Министъра на търговията и туризма и „Хун-Екс“ ООД, които са вноска в размер на 11 242, 33 лв. с падеж 30.07.2020 г., вноска в размер на 10 878, 23 лв. с падеж 01.02.2021 г. и част в размер на 2 979, 44 лв. от вноска с падеж 30.07.2021 г., чийто пълен размер е 11 102, 40 лв., както и иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Хун-Екс“ ООД да заплати на „Златни пясъци“ АД сума в размер на 5 593, 56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на предявените вноски от възнаграждението, дължимо за периода от деня на падежа на всяка от тях до 10.02.2023 г. Въззивният съд е счел, че по делото е доказано, че на 03.04.1998 г. между Министъра на търговията и туризма и ответника „Хун-Екс“ ООД е сключен договор за приватизационна продажба на хотел „Тинтява“, обособена част от „Златни пясъци“ АД, гр. Варна. Позовавайки се на разрешението, дадено в решение на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, е направил извод, че при сключване на този договор министърът, който е орган по чл. 3 ЗППДОбП /отм./, представлява дружеството „Златни пясъци“ АД, от капитала на което е обособената част, която се продава, поради което последното не е трето за приватизационната сделка лице, а е лице, което пряко се е задължило пред купувача да изпълнява конкретни задължения по този договор. Ето защо и за ищцовото дружество по силата на чл. 13 от договора е възникнало задължение да извършва следните дейности в к.к. Златни пясъци, в който се намира закупения хотел: да поддържа общата инфраструктура, да поддържа плажната ивица, да извършва обща реклама, да извършва обща охрана и противопожарна безопасност, да извършва паркоподдържане, сметоизвозване, екологични мероприятия и поддръжка на съоръжения, обслужващи общата телекомуникационна мрежа на курортния комплекс. По силата на чл. 30 от договора за ответника е възникнало насрещно задължение да заплаща на „Златни пясъци“ АД възнаграждение за изпълнението на описаните дейности, което се дължи за всяка година след сключване на договора в размер на левовата равностойност на 13 500 щ.д. и се заплаща на две равни вноски с падежи 30 януари и 30 юли на съответната година.

Апелативният съд е разгледал направеното от ответника възражение, че това задължение е отпаднало за продавача по приватизационния договор с прехвърлянето на притежаваните от държавата акции от „Златни пясъци“ АД на трето лице на 14.04.2000 г., тъй като от този момент държавата е загубила собствеността върху общата инфраструктура на к.к. Златни пясъци, с която са свързани всички възложени дейности. Приел е, че то е неоснователно, защото задължението по чл. 13 от приватизационния договор за извършване на дейности по поддръжка на курортния комплекс не е възникнало за държавата, а за самото дружество „Златни пясъци“ АД.

Съдът е заключил, че от събраните по делото доказателства се установява, че през 2020 г. и 2021 г., за които години се претендират вноските от уговореното 3 възнаграждение, ищецът е извършил действия в к.к. Златни пясъци за поддържане на общата инфраструктура, за паркоподдържане, както и за осъществяване на охраната на комплекса, които са част от тези, възложени с чл. 13 от договора, като изпълнението е осъществено освен чрез действия на самия ищец и чрез действия на други дружества, на които е възложено това. За да стигне до този извод, въззивният съд е съобразил заключението на вещото лице, изготвило допуснатата в производството съдебносчетоводна експертиза, в което е направена констатация, че в счетоводството на ищеца и на свързаното с него дружество „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД са осчетоводени извършени разходи за дейности по поддръжка на общата инфраструктура в курортния комплекс. Кредитирал е и показанията на двама от изслушаните във въззивната инстанция свидетели, които са тези, доведени от ищеца, и от техния разпит е счел за доказано, че през процесния период в к.к. Златни пясъци от служители на две дружества, на които това е възложено от ищеца, са предприети действия за поддържане на тревните площи, храстовите и цветните насаждения, алейното осветление, пътната настилка, както и действия по охрана на комплекса. Намерено е, че настъпването на тези факти не се опровергава от показанията на доведения от ответника свидетел, който не изнася пред съда обстоятелства за неизпълнение на дейностите по озеленяване и охрана в целия комплекс, тъй като заявява, че няма впечатления за поддръжката на общата инфраструктурата в него, а само за поддръжката на незастроените имоти, прилежащи към собствения му хотел, които не са част от тази инфраструктура. В решението е обосновано, че за да се счете, че задължението по чл. 13 от договора е изпълнено, не е нужно да бъдат извършвани едновременно всички дейности, изброени в договорната клауза, а само тези от тях, чрез които се постига целеният с него резултат, а именно да се осигури такова състояние на курортния комплекс, което да дава възможност за предоставяне на конкурентноспособен туристически продукт. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника, че възложените с договора дейности са изпълнявани през спорния период не от ищеца, а от други субекти, като общината, доставчици на електрическа енергия, ВиК услуги и държавни органи в структурата на МВР, защото уговорените в чл. 13 от приватизационната сделка дейности са напълно различни от тези, извършвани от изброените субекти. Посочил е, че част от уговорените с процесния договор дейности, които са тези по осигуряване на охрана и пожарна безопасност в курортния комплекс, по естеството си са такива, които налагат да бъдат осъществявани съвместно със съответните държавни органи, в чиято компетентност е опазването на обществения ред и борбата с пожарите, което обаче не означава, че ищецът не е предприемал никакви действия в тази насока. Предвид изложеното въззивният съд е заключил, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнил точно поетото с чл. 13 от договора задължение за спорния период. С оглед на това за ответника е възникнало насрещно задължение да му заплати възнаграждение в 4 уговорения в договора размер, който не е изменян, включително чрез предявяване на иск за това пред съда, основан на промените в обема на общата инфраструктура на курортния комплекс, настъпили в годините след сключване на договора. Апелативният съд е приел, че ответникът не е направил в процеса възражение за некачествено изпълнение от ищеца на онези дейности, които се установява, че са извършени през 2020 г. и през 2021 г. за поддръжка на курортния комплекс в необходимото състояние за осигуряване на конкурентноспособен туристически продукт, поради което няма основание за намаляване на размера на дължимото възнаграждение по реда на чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Това прави предявените осъдителни искове основателни в пълния им заявен размер, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Въззивният съд е констатирал, че в първоинстанционното решение е записано, че предявената в процеса сума от 25 100 лв. представлява частична претенция от общо вземане за възнаграждение в размер на 57 767, 33 лв., което обаче не отговаря на формулирания от ищеца петитум, който е за осъждане на ответника да заплати две от вноските от задължението за възнаграждение в пълния им размер, до който са уговорени, като само по отношение на третата вноска се заявява частична претенция от общия размер на това вземане. Ето защо обжалваното решение на първата инстанция е обезсилено в частта, в която в него е посочено, че сумата от 25 100 лв. е част от задължение в размер на 57 767, 33 лв., а в останалата част то е потвърдено, като правилно.