Присъда № 7 от 26.02.2025, Районен съд - Ловеч

МОТИВИ към присъда №7 от 26.02.2025 година по НОХД №111/2024 година по описа на РС – *

Срещу подсъдимия Г. К . М . било предявено обвинение за престъпление по чл.343 ал.1 б.„б“ пр.2 във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 и чл.63 ал.1 т.4 от НК, за това, че на 30.09.2020г., около 16:10 часа, в гр.*, бул. „********“, като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при управление на моторно превозно средство - собствен мотоциклет „Х.“ модел „*** *** *“, с рег. № ** **** * нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесните пътни превозни средства“ и чл.20 ал.2 от ЗДвП:

„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил на И.П.М. от гр.Л. средни телесни повреди, изразяващи се в травматичен епидурален хематом с данни за контузия на мозъчното вещество - разстройство на здравето, временно опасно за живота и травматично счупване на лява зигоматъчна кост, което затруднява отхапването и дъвченето – тази кост влиза в състава на горната челюст.

В хода на разпоредителното заседание съдът е приел, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и осма от НПК, което е протекло със съдебно следствие.

Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е било повдигнато с обвинителния акт. Счита, че в хода на съдебното следствие са се събрали достатъчно доказателства, че подсъдимият е осъществил признаците на престъплението, което му е повдигнато. Заявява, че обвинението се подкрепя от показанията на свидетелите и заключенията по назначените експертизи. Моли съда, въз основа на доказателствата по делото, да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, да го освободи от наказателна отговорност и тъй като същият е бил непълнолетен, да му наложи административно наказание „обществено порицание“, което се изпълни чрез прочитане на съдебния акт във * * * - гр.В..

Подсъдимият Г.К.М., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения от него защитник адвокат М И от ЛАК, който пледира за оправдателна присъда, тъй като е налице случайно деяние по чл.15 и 1 доверителят му не следва да носи наказателна отговорност. Адвокат И, противно на представителя на прокуратурата счита, че не са събрани категорични доказателства, сочещи виновно поведение от страна на доверителя му. Сочи, че категорично се е установило, че причина за настъпване на процесното ПТП са допуснати изцяло нарушения на правилата за движение от пострадалия пешеходец, който се е намирал на пътното платно, навлязъл е внезапно на платното на движение, на необозначено място, въпреки че в близост в района на произшествието имало две пешеходни пътеки, светофарна уредба и започвайки това пресичане не се е съобразил с приближаващите пътни превозни средства, удължил е времето си за пресичане неоснователно, с което е допуснал множество нарушения на ЗДвП, а именно на чл.108, чл.113 ал.2 т.1 и т.2, чл.114, все от същия закон. Счита, че доверителят му не е нарушил правилата за движение, скоростта му е значително по-ниска от разрешената, изпълнил е задълженията си, като е спрял на светофарната уредба, потеглил е съгласно изискванията и е бил достатъчно внимателен и предпазлив – избрал е скорост на движение около 30 км/ч, ясна видимост, сух асфалт, с технически изправно МПС, тъй като участъкът е такъв, че той няма задължения да има някакви по-специални и поповишено внимание, именно поради наличната хоризонтална и вертикална маркировка и светофарна уредба. Обръща внимание, че именно за това, скоростта му няма как да не бъде съобразена с пътните условия и той е съобразил това свое поведение и въпреки това, заради паркираните пред магазина и в двете посоки автомобили, карал е с ниска скорост, няма как да предвиди, че между спрените автомобили ще изникне пешеходец, който без да се огледа, в нарушение на правилата за движение ще изскочи внезапно на пътното платно, а и в такъв момент да предположи, че пък този пешеходец ще се върне обратно, стигайки средата на платното, за да навлезе в пътната лента на доверителя му и да последва удара. Както са заявили вещите лица, така и той счита, че това именно е меродавния момент, от който следва да се прецени непосредствената опасност и кога мотоциклетистът е бил длъжен да предприема действия – категорично той попада в опасната му зона от момента, в който пешеходецът е тръгнал да се връща обратно и е последвал удара, категорично не е имал абсолютно никаква техническа възможност да предотврати този удар, дори е предприел и спасителна маневра, каквато съдебната практика предвижда, че може да се предприеме в опасната зона на участника в движението, но въпреки това, ударът е бил неизбежен. Счита, че основният спор в случая от кога, в кой момент пешеходецът е станал непосредствена опасност, реално мотоциклетистът е следвало да се съобрази с неговото движение и в тази връзка изтъква какво има предвид съдебна практика в такива случаи – не всяко излизане на пешеходец на платно за движение следва да се счита за непосредствена опасност, а само такова, когато са деца и те са на пешеходна пътека, но и дори да не са на пешеходна пътека, а са ясно видими за участниците в движението, само тогава всеки един водач следва да съобразява движението си с това обстоятелство, а когато мястото е 2 обичайно, както за паркирани автомобили, така и за пешеходци, независимо, че се намира на улицата, това дясно платно е известно на всички, че се използва само за паркирани автомобили и то вечно има паркирани автомобили там и при положение, че доверителят му се е движил в лявата лента, според Решение №359/2014г. на ВКС, в такъв случай водачите не са длъжни да се съобразяват с пешеходците и няма как да им се вменява задължение да намалят скоростта, да спират при необходимост, ако са спазвали правилата за движение по пътища, какъвто е настоящия случай.

Излага, че в т.7 на ТР №106/1983г., което не е загубило своята сила, съдът казва, че когато водачите преминават покрай такива места с паркирани автомобили и обичайно пребиваване на пешеходците по един многолентов път, в крайната му лява лента не са задължени предварително да намалят скоростта си за движение, както това биха направили на други пътища, когато възприемат наличието на пешеходци по пътното платно, по улицата, както е в случая. Ето защо, защитникът не оспорва становището на вещите лица относно отстоянията - в едната експертиза се сочи, че 18 метра е била видимостта, в другата – 30 метра, но не от това отстояние следва да се счита, че мотоциклетистът е бил длъжен да се съобрази с появата на пострадалия на улицата, а в много по-късен момент, тъй като поведението на М. е изцяло законосъобразно с много под разрешената скорост - 30 км/ч е достатъчно съобразена с конкретното място. Заявява, че е изцяло неправомерно поведението от страна на пешеходеца, насочвайки се неправилно към спрения си автомобил в отсрещната страна на платното за движение, решението му да почне да се връща обратно, за което вещите лица са категорични, че ако не се е връщал, нямало да настъпи това ПТП. Счита, че доверителят му следва да бъде оправдан, за което моли да се произнесе със съдебен акт.

От събраните по време на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г.К.М. живеел в гр. Л. и към 30.09.2020 г. бил непълнолетен, ученик в *** „Е.Й.*“, притежавал свидетелството за управление на МПС №*********, категории „А1“, водел се на отчет в ОДМВР * и нямал наказания за административни нарушения по ЗДвП. Притежавал мотоциклет „Х.“, модел „*** *** *“, с рег. номер ** **** *. М. бил роден на ** ** ****г. в гр.*, но към момента е студент във *** * * и живее в гр.В..

И.П.М. живеел в гр.* и бил пенсионер на 82 години.

На 30.09.2020 година след обяд, И.П.М. се движел пеша по десния тротоар на бул. „********“ №**, посока кръстовището с кръгово движение на бул. „*****“, ул. „*********“ и бул. „****** *******“. Имал намерение да пресече пътното платно на булеварда, за да отиде до лявото пътно платно, където бил паркирал своя автомобил. Предприел слизане на пътното платно от десен тротоар, преминаване между два паркирани леки автомобила до десен тротоар на пътното платно и пресичане на булеварда. В това време 3 светофарът светнал със зелена светлина и мотоциклетистът Г.К.М. от гр.Л., който изчаквал този сигнал на „стоп“ линията преди пресечката с ул. „******* *****“ потеглил по бул. „********“, като се движел в лявата лента на дясното пътно платно с около 35 км/ч. На около 36 метра пред мотоциклета, М. пресякъл лентата, в която се движел мотоциклета и спрял между двете пътни платна, които били с по две ленти за движение, като вместо да продължи да пресича насрещното пътно платно, предприел връщане назад, без да се обръща. Тогава последвал удар в мястото на пресичане траекториите за движение на пешеходеца и мотоциклета. Мотоциклетът ударил с предната си дясна част пострадалия в лявата част на тялото. Тялото на пешеходеца било отхвърлено по посока на огледа и се установило на 22.5 метра от приетия ориентир, където при огледа било намерено петно червена течност. След удара мотоциклетът паднал на лявата си страна, като оставил характерни следи от задиране и отлагане на каучук.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно медицинска експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че на И. М. са причинени травматичен епидурален хематом с данни за контузия на мозъчното вещество - разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и травматично счупване на лява зигоматична кост, влизаща в състава на горната челюст, довело до затруднение на отхапването и дъвченето.

В хода на досъдебното производство била назначена и автотехническа експертиза, със заключение, че мястото на удара е на 5.8 - 6 метра след ориентир, на 4 – 4.2 метра в ляво от десен бордюр.

Вещите лица по назначената повторна тройна съдебно автотехническа експертиза са дали заключение, че ако се приеме, че мотоциклетът е спрял на светофара и след това се е движел равноускорително до удара, то в момента, когато пешеходецът е започнал пресичане на булеварда, мотоциклетът се е движел със скорост 27.9 км/час. В този момент превозното средство е било на 32 метра след светофара и на 18 метра до мястото на удара. Опасната зона при посочената скорост била 15 метра.

Мотоциклетът е могъл да спре преди ПТП при навременно задействане на спирачната система. Същата експертиза е приела, че ако се приеме, че мотоциклетът се е движел равномерно, без да е спирал на светофара, то в момента, когато пешеходецът е започнал пресичане на булеварда мотоциклетът се е движел със скорост 35 км/час. В този момент превозното средство е било на 36.22 метра от мястото на удара. Опасната зона при посочената скорост е 20 метра. Според експертите, причина за процесното ПТП са ненавременно задействане на спирачната система от страна водачът на Х. и неправилно пресичане на пострадалия от техническа и професионална гледна точка.

В хода на съдебно следствие, въз основа на допълнително събраните данни за движението на пешеходеца, преди всичко от неговите показания:

„Някъде към средата на платното, към осовата линия бях и като го видях, че 4 идва и аз се върнах назад да му дам възможност да мине. Удари ме, когато се връщах назад.“, бяха назначени допълнителни съдебно-медицинска и допълнителна тройна автотехническа експертизи. Съдбено-медицинската експертиза установи, че височината на пострадалия е 160 см, а с обувки – 161 см, а не както е приела изготвената в хода на досъдебното производство тройна автотехническа експертиза – 168 см и с обувки 4 см. Въз основа на новосъбраните данни и изготвени 3D модели и изгледи, вещите лица са стигнали до извода, че от момента на излизане на пешеходеца от коридора на паркираните в дясната лента автомобили, мотоциклетистът е имал техническа възможност да го възприеме и да спре преди мястото на удара, но са категорични, че от момента, в който пешеходецът е тръгнал да се връща назад, след като вече е бил пресякъл траекторията на движение на мотоциклета, мотоциклетистът при всички положения не е разполагал с техническа възможност да спре до мястото на удара, както и че ако пешеходецът не е предприел това връщане, нямало да настъпи удар между мотоциклета и пешеходеца.

Разпечатката съдържа 17 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8965315-adc7-4eb9-bb89-7326f95f5436