Решение № 81 от 22.03.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. гр. Д., 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

***:

Членове:

Галатея Ханджиева Милева

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева в присъствието на прокурора Р. Д. Ж. като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500048 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба вх.№10213/09.06.2023 г. по описа на ДРС,допълнена с жалба вх.№10627/15.06.2023 г. по описа на ДРС,от Прокуратурата на Република България срещу решение №396/18.05.2023 г. по гр.д.№3249/2022 г. на Д.кия районен съд /изменено в частта за разноските с определение №2825/24.11.2023 г. по цитираното дело на ДРС/,с което въззивникът е осъден да заплати на Ю. Б. С. с ЕГН ********** от град Д.,*** сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от ищцата в резултат на повдигането на обвинение за престъпления по досъдебно производство №56 по описа на ОД на МВР-Д. за 2013 година,както и образуваното въз основа на тези материали НОХД №65 по описа на Д.ки окръжен съд за 2017 година,частно наказателно дело №383/2016 г. на ОС-Д.,в.н.о.х.д. №114/2021 г. по описа на АС-Варна,за които впоследствие е била оправдана с решение №50/21.07.2022 г. по НД №85/2022 г. на ВКС,респ. въззивникът е осъден да заплати на С. сторени по делото разноски в размер на 2 650 лв.Според въззивника обжалваното 1 решение е неправилно като несъобразено със събраните доказателства за причинени на ищцата по делото неимуществени вреди.Не били събрани категорични доказателства за наличие на пряка и непосредствена връзка между повдигнатото обвинение и сочените вреди.Разпитаните свидетели били заинтересовани от изхода по спора,тъй като са дъщеря и близка приятелка на ищцата С..Размерът на присъденото обезщетение бил твърде завишен и не отговарял на обществения критерий за справедливост.Не били съобразени икономическите условия и стандартът на живот в страната,като в тази връзка са визирани статистически данни за брутния общ доход средно на лице към 2016 и 2022 г.Не била съобразена и съдебната практика по сходни казуси.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на иска или намаляване на присъденото обезщетение.

Писмен отговор на жалбата не е подаден от въззиваемата Ю. Б. С..В хода на въззивното производство същата изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата и допълнението към нея са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 31.05.2023 г.,а жалбата е подадена по пощата на 07.06.2023 г.,респ. допълнението към нея по пощата на 12.06.2023 г.,при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 14.06.2023 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим осъдителен иск.По същество е правилно и следва да бъде потвърдено,като съображенията за горния извод са следните:

Гр.д.№3249/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба с вх.

№19419/08.11.2022 г.,с която е предявен иск на основание чл.2 ал.1 т.3 2 предл.1 от ЗОДОВ от Ю. Б. С. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 25 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнато спрямо ищцата обвинение по ДП №56/2013 г. по описа на ОД на МВР-гр.Д. за извършено престъпление по чл.*** от НК вр. с *** от НК,по което същата е оправдана с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №65/2017 г. по описа на Д.кия окръжен съд вследствие постановеното решение №50/21.07.2022 г. по НД №85/2022 г. по описа на ВКС на РБ,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от 21.07.2022 г. /датата на постановяване на решението на ВКС/,до окончателното й изплащане.

Първоинстанционният съд с обжалваното решение по гр.д.№3249/2022 г. е уважил изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение.Същият е пропуснал да се произнесе по акцесорното искане на ищцата С. за присъждане на законната лихва върху обезщетението,считано от 21.07.2022 г.,до окончателното му изплащане.Този пропуск на съда е следвало да бъде отстранен по реда на чл.250 от ГПК при подаване от заинтересованата ищца или от ответника молба за допълване на акта с произнасяне по горното акцесорно искане в рамките на срока по чл.250 ал.1 от ГПК /едномесечен от връчване на първоинстанционното решение/.Такава молба обаче не е депозирана в законоустановения срок от никоя от страните и висящността на спора по искането за законна лихва е преустановена,т.е. това искане не е предмет и на въззивното производство.

В исковата молба се излагат твърдения,че на 14.12.2013 г. окръжният прокурор на Д. разпоредил започване разследване срещу С. за извършено престъпление по *** във вр. с чл.*** от НК,като било образувано ДП №56/2013 г. по описа на ОД на МВР-Д..С постановление от 09.09.2016 г. С. била привлечена като обвиняема за горното престъпление.След предявяване на постановлението била разпитана в качеството на обвиняема.Непосредствено след привличането й като обвиняема на основание чл.69 ал.1 и сл. от НПК Д.ка окръжна прокуратура внесла предложение до Д.ки окръжен съд за отстраняване на ищцата от длъжността „***-гр.Д.“.Въз основа на внесеното предложение в ДОС било образувано ч.н.д.№383/2016 г.В насроченото на 15.09.2016 г. съдебно заседание ищцата взела лично участие и представила със защитата си протокол от заседание на ***,от 3 съдържанието на който било видно,че към датата на провеждане на съдебното заседание С. подала оставка като *** на ***,както и че оставката е приета.Съдът не съобразил подадената оставка и липсата на достъп на ищцата до *** и постановил определение №250/15.09.2016 г.,по силата на което ищцата била отстранена от длъжност като *** на ***.По жалба срещу това определение в Апелативен съд-Варна било образувано в.ч.н.д.№394/2016 г.В насроченото по делото съдебно заседание на 27.09.2016 г. С. взела лично участие.С определение №312/27.09.2016 г. АС-Варна потвърдил определението на ДОС.Същия ден излязла информация в електронна медия за отстраняването на С. от длъжност и причината за това.На следващия ден отново в електронна медия била разпространена информация за предмета на разследване.На 11.10.2016 г. ищцата била привлечена отново като обвиняема за същото престъпление,след което бил проведен и разпит в това й качество и й били предявени материалите по делото.На 14.03.2017 г. Д.ка окръжна прокуратура внесла обвинителен акт в Д.ки окръжен съд,въз основа на който било образувано НОХД №65/2017 г.Следват няколко публикации в пресата и електронни медии,в които се разгласяват материали по разследването.Съдебното производство пред ДОС продължило от март 2017 г. до октомври 2020 година.Били проведени общо 19 съдебни заседания с личното участие на подсъдимата в 17 от тях.През целия период на съдебното производство само едно съдебно заседание било отложено по молба на С. поради заболяване.На 08.10.2020 г. била обявена присъдата,с която С. била призната за невиновна в извършване на престъплението,за което й е повдигнато обвинение.За оправдателната присъда информация не излязла в нито една от медиите.Оправдателната присъда била протестирана от окръжния прокурор на Д. пред Апелативен съд-Варна.Образувано било ВНОХД №114/2021 г.По него били проведени три съдебни заседания с участието на подсъдимата.В последното съдебно заседание била произнесена нова присъда,с която С. била призната за виновна.На 04.10.2021 г. в няколко сайта се появила информация за осъдителната присъда.По жалба на ищцата присъдата на Апелативен съд-Варна била отменена по НД №85/2022 г. на ВКС и ищцата била призната за невиновна.За окончателната оправдателна присъда нито една от медиите не поместила информация.Воденото срещу С. наказателно производство /досъдебно и съдебно/ продължило общо 8 години и 8 месеца.Първите години преди привличането й като обвиняема за воденото 4 срещу нея разследване знаели колегите от ***,приятели и познати,но след привличането й като обвиняема и след внасяне на делото в съда до окончателното му приключване във ВКС ищцата била обект на многобройни статии.Вследствие на това на същата били причинени неимуществени вреди,изразяващи се в преживени душевни страдания,психически стрес,редуциране на социалните й контакти,негативни последици за здравето й.Унизителното отношение към ищцата продължило през целия период на разследване и водене на съдебното следствие.Някои от колегите на С. й обърнали гръб,ограничили или прекъснали контактите с нея.Допълнителен психически товар било и обстоятелството,че за такова тежко умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години,глоба от 3 до 5 хиляди лева и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК-лишаване от право да се заема определена държавна или общинска длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.Наказателното производство фактически лишило ищцата от доходи.След подаване на оставката от септември 2016 г. до 15.05.2017 г. С. останала без работа в есенните и зимни месеци,когато битовите разходи били най-големи.По това време се грижела и за възрастната си майка,което предполагало и по-големи разходи.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска по основание и размер.Намира за недоказано настъпването на сочените от ищцата неимуществени вреди,като сочи,че не се установява воденото наказателно производство да е причина за преживени душевни страдания,психически стрес,загуба на социални контакти,нарушени лична емоционална сфера и здравословно състояние.Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като значително завишен и несъответен на вредите.

Ищцата Ю. Б. С. носи тежестта да докаже настъпването за нея на сочените по вид и характер неимуществени вреди;пряка причинноследствената връзка между тях и поведение на ответника по привличането й като обвиняема по соченото ДП,между вредите и конкретно поведение на Прокуратурата по воденото досъдебно и съдебно производство,както и да обоснове и докаже размера на претендираното обезщетение в съответствие с тежестта на повдигнатото обвинение,продължителността на наказателното преследване,броя и тежестта на извършените спрямо ищцата процесуални 5 действия,със справедливостта и икономическата конюнктура в страната.Ищцата носи тежестта да установи конкретните твърдяни факти-за развоя на наказателното производство,за личните си негативни изживявания по време на производството,за последиците върху душевното и здравословното й състояние от обвинението;за твърдяната социална изолация на ищцата вследствие укоризненото отношение на околните;за отражението на обвинението върху отношенията й с колеги и познати,върху трудовата й заетост,за опетняване на доброто й име и уронване на авторитета й в обществото,за поведение на Прокуратурата по разгласяване на производството в медиите.

От приложените към делото досъдебно производство №56/2013 г. по описа на С „ПИП“ при ОД на МВР-Д. и НОХД №65/2017 г. по описа на ДОС се установява следното:

Разследването започва по повод сигнал от Министерство на културата с изх.№ от 21.03.2011 г. относно нередности в ***-гр.Д.,постъпил в Областна администрация-гр.Д. и препратен от Областния управител до Районна прокуратура-гр.Д. с вх.№1514/07.06.2011 г.Въз основа на сигнала започва проверка от СИП при ОД на МВР-Д..Проверката приключва с мнение за прекратяване /докладна записка рег.№33833/11.07.2011 г. на ОД на МВР-Д. на листи 250 и сл. от т.І на ДП/.С постановление от 26.07.2011 г. на прокурор при Районна прокуратура-гр.Д. /лист 254 от т.І на ДП/ преписката е изпратена на Окръжна прокуратура-Д. по компетентност,прокурор при която постановява продължаване на проверката.Досъдебното производство срещу Ю. Б. С.,заемаща длъжността „***“-гр.Д.“,започва на 14.12.2013 г.