Решение № 3603 от 17.08.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8747/2023
- Вид
- Решение № 3603
- Подписан
- 17.08.2024
- В сила
- 09.10.2024
- Състав
- Величка Запрянова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.30 · Закон за задълженията и договорите
- чл.16, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 24 · Закон за наследството
- чл. 24, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 28 · Закон за наследството
- чл. 29, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 42, б. "б" · Закон за наследството
- чл. 42, б. "в" · Закон за наследството
- чл.43, б."б", предложение второ · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 3603 гр. Пловдив, 17.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330108747 по описа за 2023 година
Ищцата К. С. Ю. е предявила срещу Ф. М. Ю. искове за обявяване на унищожаемо поради насилие – чрез заплахи, че ще живее в мизерия и без медицински грижи и поради измама – чрез обещание за грижи, помощ и издръжка, както и съединен в условията на евенуталност иск за намаляване на универсално завещателно разпореждане, извършено с нотариално завещание № *, том *, рег. № **, дело № ** от ** г., на нотариус ***, рег. № ***, район на действие ПРС, от наследодателя С. А. М., ЕГН: **********, починал на **** г., и възстановяване в полза на ищцата на запазената част от неговото наследство.
В исковата молба се излагат съображения, че ищцата е дъщеря на С. А.
М., ЕГН: **********, починал на **** г. Същият, на *** г., се снабдил с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, вписан в Служба по вписванията при РС Пловдив под акт №***, том **, вх. рег.№ *** г., за следните недвижими имоти: 1./ Овощна градина с площ от 1,972,00 дка, четвърта категория, представляваща имот № ***, в местността „П.“, в землището на гр. К., общ. К., обл. П.; 2./ Посевна площ от 1,998,00 дка, трета категория, представляваща имот № ***, в 1 местността „О. х.“, в землището на гр. К., общ. К., обл. Пловдив; 3./ Посевна площ от 7,500,00 дка, трета категория, представляваща имот № ***, в местността „К.“, в землището на гр. К., общ. К., обл. Пловдив; 4./ Лозе с площ от 5,506,00 дка, четвърта категория, представляваща имот № ****, в местността „М. о.“, в землището на гр. К., общ. К., обл. П. След смъртта на С.
А. М., ищцата и останалите двама наследници трябвало да получат в наследство гореописаните имоти при квоти 1/3 идеална част за всеки. Твърди се, че през юни *** г., ищцата научила, че баща й С. А. М., оставил нотариално завещание № *, том *, рег. №**, дело № *** г., по описа на Нотариус ****, с рег.№ **, вписан в Служба по вписванията гр. П. под акт № **, том *, стр. *** г., с което завещал на ответницата всички изброени по – горе имоти. Излагат се твърдения, че завещателят е бил неграмотен и болен и поради това ответницата го е склонила да направи посоченото завещание, чрез измама и обещание за грижи, помощ и издръжка, както и заплашвайки го, че ако не направи завещание в полза на ответницата, ще живее в мизерия и без медицински грижи. Поради изложеното от съда се иска извършеното в полза на ответницата нотариално завещание да бъде прогласено за нищожно, доколкото е извършено с мотив, който е в противоречие със закона, а в условията на евентуалност при установяване на неговата действителност, намаляването на оспореното завещание до размера на полагащата се на ищцата запазена част от наследството на завещателя и нейното възстановяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответницата Ф. М. Ю., с който се излага становище за неоснователност на предявените искове. Досежно претенцията за прогласяване нищожността на нотариално завещание № **, том *, рег. № **, дело № * от ** г., на нотариус ***, рег. № **, се посочва, че същото е направено при свободно и ясно изразена воля, без принуда, заплаха или измама, при спазване на изискванията на закона. По предявения в условията на евентуалност иск по чл. 30 от ЗН, заявява, че същият е погасен по давност с изтичане на релевантния в случая 5 годишен срок, с оглед датата на съставяне на нотариалното завещание и датата на откриване на наследството на наследодателя С. А. М., починал на *** г., като излага подробни съображения в тази насока.
С уточняваща молба от *** г., представляваща неразделна част от исковата молба, ищецът посочва, че претендира и наличието на пороци на 2 оспореното нотариално завещание, водещи до неговата нищожност, както следва: 1/ поради това, че нотариусът не е записал изразената от завещателя воля, така както я е заявил, че прави завещанието защото ответницата го е убеждавала, че неговите деца са й казали, че няма да го гледат на старини и ако той не й завещае имуществото си и тя няма да го гледа; 2/ нотариусът не е прочел завещанието на завещателя и свидетелите, преди неговото подписване; 3/ мотивът за извършване на завещателното разпореждане противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави.
В първото по делото открито съдебно заседание на *** г. ответникът оспорва така наведените фактически твърдения, с довод, че не отговарят на истината.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, а и от приобщените писмени доказателства се установява, че на *** г. е съставено универсалното завещателно разпореждане, извършено с нотариално завещание № **, том *, рег. №**, дело № ** от ** г., на нотариус ****, рег. № **, район на действие ПРС, от С. А. М., ЕГН: **********, починал на*** г., с което е завещал на ответницата цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава по време на своята смърт.
Също така не е спорно, а и от приложеното на л. 7 удостоверение за наследници, издадено от Община К., се установява, че завещателят С. А. М. е починал на *** г., като е оставил за свои наследници трите си деца: ищцата – К. С. Ю., както и А. В. и Х. С. М.
Доколкото с исковата молба са предявени няколко иска за нищожност и унищожаемост на процесното нотариално завещание, същите следва да бъдат разгледани в поредност, съобразно тежестта на заявените пороци, като на първо място подлежат на разглеждани тези, обуславящи неговата нищожност.
По предявените искове за нищожност на оспореното универсално завещателно разпореждане:
По иска по чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. с чл. 24, ал. 2 ЗН:
Фактическият състав на нотариалното завещание обхваща следните 3 елементи: изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. Липсата на който и да е от тях води до нищожност (решение № 135/14.02.2019 г. по г.д.№ 3188/2017 г., II г.о. на ВКС). Действията следва да се извършат последователно и да се удостоверят от нотариуса.
Претендираните тук пороци са, че: 1/ нотариусът не е записал изразената от завещателя воля, така както я е заявил - че прави завещанието защото ответницата го е убеждавала, че неговите деца са й казали, че няма да го гледат на старини и ако той не й завещае имуществото си и тя няма да го гледа; 2/ нотариусът не е прочел завещанието на завещателя и свидетелите, преди неговото подписване.
За установяване на твърдените пороци от ищеца са ангажирани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля И. С. Същият е и свидетел при съставянето на нотариалното завещание. Той установява, че когато пристигнал пред нотариуса там вече били завещателят и другият свидетел – Р.
Г. Ответницата не била в нотариалната кантора, а завещателят носел личната й карта със себе си. В присъствието на свидетеля С. на въпросите на нотариуса завещателят отговорил, че има наследници, но същите живеели в чужбина и понеже само ответницата била в България, завещателят бил принуден да направи завещанието от живота и от ответницата, която казала, че ще се грижи за завещателя само, ако той завещае на ответницата притежаваното имущество след смъртта си, като няма друг изход. Нотариусът не прочел завещанието пред завещателя и свидетелите, а го представил първо на завещателя за подпис, но последният бил неграмотен и положил отпечатък от палеца си. След това завещанието било подписано от двамата свидетели.
За опровергаване на твърденията на ищцата ответникът е ангажирал също свидетелски показания, чрез разпит на свидетеля Я. Р. Същият сочи, че е адвокат и по молба на ответницата присъствал при съставянето на нотариалното завещание. Сочи, че при нотариуса са били и ответницата и ищцата, заедно с двамата свидетели и завещателя. Свидетелят установява, че нотариусът попитал завещателя как се казва и коя година и ден от седмицата е. Нотариусът обяснил на завещателя, че със завещанието след смъртта си прехвърля цялото си имущество в полза на ответницата, че в завещанието 4 няма предвидена издръжка и гледане, които ответницата да му дължи.
Свидетелят сочи, че нотариусът прочел завещанието, попитал дали има въпроси, които да му разясни и се пристъпило към подписването на завещанието, което било изготвено предварително.
Приобщеното е и копие от нотариално дело № *, том *, рег.№**, дело № ** г. по описа на Нотариус ***, с рег.№ ** на НКРБ, съдържащо молба от завещателя до нотариуса с положен пръстов отпечатък от палеца на дясната ръка, процесното нотариално завещание, молба от ответницата за снабдяване с препис от завещанието, както и смъртен акт на завещателя, съставен в Р. Т., област И., община Б.
При тези данни съдът намира, че ищецът не установи при условията на чл. 154 ГПК заявените пороци на процесното нотариално завещание, водещи до неговата нищожност поради липса на форма. Коментираните свидетелски показания са противоречиви относно спорните факти – дали волята на завещателя е записана от нотариуса, така както е била заявена и дали завещанието е било прочетено пред завещателя и свидетелите преди да се пристъпи към неговото подписване. При липса на други доказателства, които да подкрепят показанията на един от свидетелите на противоречиво установените от тях факти, показанията и на двамата свидетели не следва да бъдат кредитирани.
Нотариалното завещание е официален свидетелстващ документ и като такъв удостоверява, че посочените в него факти отговорят на действителното фактическо положение, включително и това, че завещателят е изразил устно волята си, така както си изисква от чл. 24 ЗН, а в конкретния случай - че завещанието е продиктувано от завещателя, както е удостоверил нотариусът, както и че последният е прочел завещанието пред завещателя и свидетелите, преди да се пристъпи към неговото подписване. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа и същата следва да бъде зачетена в случая, доколкото не бе опровергана пълно и главно, чрез доказване на тяхната невярност.
В допълнение следва да се посочи, че устното изявяване на воля от завещателя означава, че пред нотариуса и двамата свидетели, завещателят 5 изразява с обикновени изрази и свързано какво желае да завещае и на кого /в този смисъл решение № 135 от 14.02.2019 г. по гр.д. № 3188/2017 г., II г.о./ Законът не поставя изискване нотариусът да записва изявленията на завещателя под диктовка, т.е. да запише буквално това, което му говори завещателят /решение № 135/14.02.2019 г. по г.д.№ 3188/2017 г., II г.о. на ВКС/. Следователно дори да се приеме за установено, че пред нотариуса завещателят е заявил, че желае съставянето на завещанието, защото е принуден от живота и внучката си, която в противен случай няма да се грижи за него, то доколкото нотариусът следва да запише какво завещателят желае да завещае и на кого, отново не е налице липса на елемент от фактическия състав на оспореното нотариално завещание. Поради това този иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По иска по чл. 42, б. „в“ ЗН:
Претендираният порок е, че мотивът за извършване на завещателното разпореждане противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави. За преценка действителността на завещанието според чл. 42, б. „в” ЗН „има значение само изразеният в него мотив, поради който единствено е направено”. Затова са недопустими свидетелски показания, или други доказателствени средства за установяване мотива, поради който е направено завещанието. Дори извън текста на завещанието, след подписа, или другаде да е обяснено защо е направено завещанието от завещателя, това няма значение за действителността му /Р № 88/ 30.04. 2013 г. по гр.д.№ 826/2012г. ІІІ г.о. на ВКС, определение № 326/01.06.2015 г., І г.о. на ВКС/. В процесния случай в атакуваното нотариално завещание не са обективирани мотиви на завещателя да извърши завещателното разпореждане. Поради това и доколкото мотивите не са задължителен елемент от съдържанието на завещанието, този иск също следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.