Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 19.03.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 7/2025
Вид
Решение № 115
Подписан
19.03.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Христо Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 186 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.65, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Стара Загора, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20255530200007 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на Т. И. И. против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с АТСС, с който на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева.

Жалбоподателят намира атакувания електронен фиш за необоснован, незаконосъобразен и като такъв иска неговата отмяна. Твърди, че е издаден в нарушение на процесуалните правила, като излага съображения в тази насока. Моли за съдебен акт за отмяна на електронния фиш. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез упълномощения процесуален представител - адв. С. Я. поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Стара Загора, чрез юрисконсулт СвР., моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш като законосъобразен, правилен и обоснован.

Счита изложените в жалбата мотиви за неоснователни. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призовани не изпраща представител.

Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се съобрази със становищата на страните приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 10109291, издаден от ОДМВР - Стара Загора е констатирано, че на 18.10.2024 г. в 17:35 часа в общ. Опан, с.Средец на път I-5 км. 251+600, в посока към град Стара Загора, при ограничение на скоростта от 50 км/час за населено място, жалбоподателят управлява лек автомобил марка „**********“, модел **********“ с ДК № **********, като се движи със скорост 78 км/ч, при превишена стойност на скоростта 1

– 28 км/ч. Скоростта измерена, фиксирана и заснета с АТСС (ARH CAM S1) и отчетен скоростен толеранс от - 3 км/ч. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Т. И., в качеството му на собственик на превозното средство, като на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.3 ЗДвП е наложено предвиденото в закона административно наказание за това нарушение – „глоба” в размер на 200 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприета от съда.

От приложения преглед в АИС АНД на фиш серия К № 10109291 на ОДМВР - Стара Загора е видно, че същият е издаден на 17.12.2024 г. и е връчен на нарушителя на 18.12.2024 г., като към 17.01.2025 г. няма отразено плащане по него.

От приложените по делото снимки № 120ССА6/0312205 и № 120ССА6/0312208, заснети на 18.10.2024 г. с АТСС (ARH CAM S1 120ССА6) е видно, че на 18.10.2024 г. в 17:35 ч., лек автомобил с рег. номер ********** е засечен със скорост 81 км/час при ограничение:

50 км/час.

Във връзка със собствеността на заснетия лек автомобил е представена справка от Централна база КАТ, от която се установява, че собственик на лек автомобил марка „**********“, модел **********“ с ДК № ********** е Т. И. И..

Относно техническата изправност на радарния скоростомер са представени: удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г. и протокол № 030-СГ-ИСИС/11.03.2024 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 за проверено средство за измерване 120ССА6.

За позиционирането на системата за контрол на скоростта е представен протокол рег.

№ 6026/21.10.2024 г. съставен съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Във връзка с прилагането на чл. 182, ал. 4 ЗДвП е приложен електронен фиш, серия К № 8359931/10.11.2023 г., влязъл в сила на 23.01.2024 г. изрично посочен в обжалвания електронен фиш.

Във връзка със съдържанието на електронния фиш е предоставена заповед № 8121з172/29.02.2016 г. на Министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образци на електронни фишове, ведно с одобрения образец.

Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР да издават електронни фишове за налагане на глоби е предоставена заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Събраният по делото доказателствен материал е непротиворечив, поради което поподробното му обсъждане е ненужно - това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр.второ от НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 от ЗАНН. Не се налага събирането на други доказателства, извън наличните, въз основа на които съдът изгради своите изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалвания електронен 2 фиш, взе предвид становищата и доводите на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима, подадена е в срок от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В конкретния случай несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил с ДК № ********** със скорост над допустимата за дадения пътен участък в населено място. Несъмнено доказателство е представеният снимков материал от 18.10.2024 г. за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като са налични две снимки от конкретния клип № 120ССА6/0312205 и № 120ССА6/0312208. От тях се установява, че е заснет автомобил с ДК № ********** в процес на отдалечаване от мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 81 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч. В противната насока доказателства не се събраха. При издаването му не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение, фактологията по извършването му, несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено установената скорост е тази на водача жалбоподател.

Спазени са процедурните изисквания на чл.189 ЗДвП. В тази насока съобразно чл.189, ал.5 ЗДвП, електронния фиш правилно е бил изпратен на лицето по чл.188, ал.1 ЗДвП – собственика на лекия автомобил.

Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, като според пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закон за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, така и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Именно с такава мобилна радарна система е било установено и заснето конкретното нарушение.

Несъмнено техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1 е притежавала необходимите и изискуеми документи по закон документи за първоначален и последващ контрол. От приложените документи от Български институт по метрология се установява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации № 5126, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокол за проверка № 030-СГ-ИСИС/11.03.2024 г се установява, че системата за видеоконтрол с идент. № 5126, фабр. № 120ССА6 е преминала последваща проверка, като е отговаряла на метрологичните изисквания по смисъла на чл. 4 от Наредбата 8121 з-532/2015 г., включително към датата на нарушение - 18.10.2024 г. е била със срок на валидност. Видно е снижаване на наказуемата скорост с – 3 км/ч. /при измерена 81 км/ч - наказуемата 78 км/ч/, което е в интерес на жалбоподателя и се избягва вероятността да бъде санкциониран за повисока скорост от тази, с която в действителност е управлявал МПС. Това е и посочената в протокола максимално допустима грешка на системата при отчитане на скорост до 100 км/ч в реални условия.

Необосновано и неоснователно е възражението на жалбоподателя, по отношение „присъствието“ на контролен орган при установяване нарушението е следвало да бъде издаден АУАН, а не електронен фиш. Установеният в чл. 189, ал.4 ЗДвП ред касае отсъствие преценката физическо лице от състава на контролен орган само по отношение на 3 установяване обстоятелствата, елементи от фактическия състав на нарушението, а не цялостното му физическо отсъствие въобще. В този смисъл и следва да се разбира цитираното в жалбата легално определение, тъй като §6, т.65, б. „б“ от ДР на ЗДвП е посочено, че контролният орган слага само началото и края на работния процес на автоматизираното техническо средство, без да участва пряко в установяване определени елементи от административното нарушение. Когато нарушението е установено с техническо средство, което има техническите възможности едновременно да заснеме или запише датата, точния час и регистрационния номер на МПС, както е описано в чл. 186 ал.4 ЗДвП, контролните органи проверяват само собствеността върху средството, с което е извършено нарушението, но не и обстоятелствата и съставомерните факти, поради което наказанието се налага с акт, издаден в отсъствието на нарушител и орган, поради което и електронния фиш има за издател съответното ведомствено подразделение на МВР. В случая законосъобразността на електронния фиш не се опорочава от обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на човешки фактор. С измененията на ЗДвП (ДВ бр.

19 от 13.03.2015 г.) законът е съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя (преносими), установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Ноторно известно е, че при използваните понастоящем АТСС ролята на човешкия фактор е само да се постави в действие мобилната камера, като след това процеса по отчитане и заснемане на нарушението и разпознаване на заснетия номер е изцяло автоматизиран. След приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., забраната за издаване на електронен фиш въз основа на заснемане с мобилни камери отпада, доколкото подробно и изчерпателно е уреден на нормативно равнище редът и условията за използването им, като в този смисъл посоченото Тълкувателно решение на ВАС в тази част е изгубило актуалност. В тази връзка съгласно чл. 9, ал.2 от Наредба № 8121з-552 от 12.05.2015 г. „Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес“, а съгласно ал. 4: „След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10.“ Това означава, че контролният орган не се намесва директно в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва, задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира, като за тези действия се съставя протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. От тази гледна точка нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.