Решение № 4504 от 30.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4504 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20265330102982 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 310 ал. 1 т. 2 от ГПК, вр. чл. 233, изречение първо от ЗЗД.

Ищецът Б. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „********“ № ***, ет. ***, ап.

***, чрез пълномощник адв. К. С., е предявил против В. С. И., ЕГН ********** и Н. Ф. И., ЕГН **********, иск за осъждане на ответниците да опразнят наетото от тях помещение, собственик и наемодател на което е ищецът, находящо се на адрес: гр. П., ул. „********“ № ***, ет. ***, ап. ***.

Твърди се, че между страните бил сключен договор за наем от 23.10.2013г., с ищеца като наемодател и първия ответник като наемател, като от договора се ползвала и съпругата на ответника. договорът бил сключен за определен срок – до 231.10.2016г., за три години, и съгл. чл. 13 от същия се прекратявал с изтичането на срока. Договорът се трансформирал в безсрочен, съгл. чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, като съгл. чл. 238 от ЗЗД можел да бъде прекратен с едномесечно предизвестие. наематели по договора се явявали и двамата съпрузи, които заедно ползвали имота, въпреки че договорът бил подписан само с единия от тях. Въпреки многократните покани на ищеца ответниците да напуснат имота, те отказвали, поради което с нот. покана, връчена на 11.03.2026г. ищецът им отправил едномесечно предизвестие да го напуснат, което изтекло на 11.04.2026г. На 12.04.26г. били уведомени да освободят имота и да върнат ключовете, но те продължили да ползват имота без правно основание. Предвид изложеното е направено искане да бъдат осъдени ответниците да напуснат процесния имот и да предадат фактически владението върху същия на ищеца. Претендира се присъждане на 1 направените по делото разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор. Книжата са получени на адреса, посочен като такъв на наетото жилище, от отв. И., на 02.06.2026г. и за двамата ответници.

Отговорът е депозиран в срок от адв. К. без доказателства за представителната й власт, като в дадения им срок тази нередовност е отстранена. Посочва, че в отговора, че се признава единствено обстоятелството, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за наем от 23.10.2013г. Оспорва се иска срещу отв. И. поради това, че същата не била страна по наемното правоотношение. Касаело се за облигационно задължение на наемател, като страна по договор, какъвто същата не била. Обстоятелството, че е ползвала жилището, не създавало облигационна връзка между нея и наемодателя. Също така оспорва ищецът да е собственик на имота съгл. представения по делото нот. акт. Оспорва се и като недоказано твърдението ответниците да отказват да освободят имота, посочен в наемния договор. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално- за отхвърлянето му срещу втората ответница. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание ответниците не се явяват, но пълномощникът им поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за наем от 23.10.2013 г. ищецът е предоставил на ответника В. С. И., за временно и възмездно ползване недвижим имот- мезонет, с площ от 150 кв.м., разположен на ет. *** в жилищен блок с адрес: гр. П., ул. „**********“ № ***, за срок от три години.

С нотариален акт за доброволна делба на право на строеж на обекти в новострояща се по одобрен инвестиционен проект жилищна сграда № ***, том ***, рег. № ****, дело № ********** г. на Нотариус ******* ********, рег. № **** , ищецът е придобил в собствен дял магазини, гаражи и апартаменти в имот- дворно място с адрес: гр. П., ул. „*********“ № ***/, за което УПИ се предвижда изграждане на жилищна сграда.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 17.09.2026 г.). Св. С. И. Д.- фактически съжител на ищеца, посочва, че наетият от ответниците имот е с адрес: гр. П., ул. „**********“ № ***, ет. ***, представляващ мезонет на два етажа. Изпратили през м. март 2026 г. нотариална поканапредизвестие до ответниците да освободят имота, но те категорично отказали. Те никой не пускали в имота, дори инкасатори на ВиК не можели да влязат и звъняли на ищеца, че трябва да се плати водата. Токът им бил спрян, поради неплащане. Не отваряли и на позвъняванията на съседи. Не си плащали и наема на апартамента. Вътре живеели ответницата и дъщеря й, не знаела къде е ответникът. Ищецът веднъж се свързал с него по телефона, но ответникът казал, че не желае да разговарят. Съседи се оплаквали, че са шумни, че чували вечер викове от имота, че дори виждали детето да звъни долу по домофона и майката да не му отваряла, като тогава то тръгвало нанякъде. Наемната цена плащали чрез превод по банков път- ответницата им превеждала суми, които ответникът й бил превел преди това.

2

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по делото по следните обстоятелства, които се признават с отговора- че между ищеца и първия ответник е сключен писмен договор за наем, както и, че ответниците са съпрузи.

Представеният договор за наем, който действително е сключен от ищеца само с ответника, е срочен- за 3 години, от датата на сключването му и след 23.10.2016 г., доколкото той не е бил прекратен, се счита за продължен по смисъла на чл. 236 от ЗЗД, със знанието и без противопоставянето на наемодателя, в който случай договорът е станал за неопределен срок.

От значение в настоящия процес са няколко обстоятелства- да се установи наличие на наемно правоотношение между страните, както и да се докаже, че то е прекратено, но въпреки това наемателят да продължава да държи вещта, без да я връща. Както вече по- горе се посочи, съдът намира, че е имало сключен и продължен след срока договор за наем, установяващ предоставянето на ползването от страна на ответника на съответния недвижим имот, с което е доказана и първата изискуема предпоставка за наличие на валиден договор за наем.

Действително ответницата не е страна по този договор, доколкото не е вписана като наемател в него, нито го е подписала за наемател. Това обаче не означава, че тя няма качеството на наемател. Първо- договорът за наем може да бъде е неформален, доколкото писмената му форма не е за действителност, поради което не е необходимо тя да е страна по процесния договор, а само трябва да се установи, че ползва фактически имота. Именно в този смисъл са и събраните гласни доказателства- че именно тя живее там с дъщеря си, както и, че тя е превеждала сумите за наемната цена. Това е достатъчно, за да се приеме, че макар и да не е подписала формално договора, реално се явява ползвател на чуждото жилище. Допълнителен аргумент в тази връзка е обстоятелството, че ответницата е получила именно на този адрес съдебните книжа по делото, като в пълномощното на адвоката й отново е посочен същия адрес като неин такъв, което означава точно това, че тя е свързана с този адрес на наетия имот, който използва за своя кореспонденция.

На следващо място, доколкото същата е и съпруга на наемателя, по смисъла на чл. 32 от Семейния кодекс отговорността за задълженията на съпрузите е солидарна, т.е. за поети задължения за задоволяване на нужди на семейството, те отговарят общо. След като този нает от единия съпруг се явява тяхно семейно жилище, то и съпругата има задълженията на наемател на имота, като именно в тази връзка тя е заплащала и наемната цена. С това се оборва оспорването в отговора за липса на облигационна връзка и с нея, която не е необходимо да е формална, а само да е доказано, че съществува. Ответницата е станала страна по наемното правоотношение както в качеството си на съпруга на наемателя, така и като реален ползвател на имота, с което и спрямо нея е налице валидно сключен договор за наем.

3

В отговора се оспорва и индивидуализацията на имота, доколкото не се установявало идентичност между представения нотариален акт и описания в договора за наем апартамент.

При положение, че наемателят не е задължително да е собственик на отдавания под наем имот, е без никакво значение дали ищецът доказва, че е носител на някакво вещно право спрямо имота. В този смисъл не е необходимо да се изследва идентичност на наетия с посочените обекти в представения от ищеца нотариален акт. По- важното в случая е това, че описаният в договора за наем имот като адрес напълно съвпада с посочения такъв от разпитаната свидетелка- улица, номер и апартамент. Констатираното от пълномощника на ответниците „разминаване“ относно етажа, на който се намира въпросният апартаментчетвърти или пети, се дължи на обстоятелство, че наетият имот представлява мезонет, т.е. той е на две нива, съответно едното е на четвъртия, а другото- на петия етаж. Няма данни ищецът да отдава на ответниците и друг имот в същата сграда, за да остава неясно за кой точно обект за отнася делото, поради което съдът намира, че направеното оспорване в тази връзка е израз единствено на защита позиция на ответниците в процеса.

Следващото условие за уважаване на иска е свързано с това да се установи дали наемното правоотношение е още действащо, за да се прецени доколкото ползването се осъществява на годно правно основание. Свидетелските показания установяват трудното осъществяване на комуникацията между страните, предвид нежеланието за контакт от наемателите, което е довело и до намерението на ищеца за прекратяване на договора, предвид продължителното неизпълнение на наемателите, свързано с плащане на цената за ползването. Макар и по делото да липсва като документ описаната в исковата молба нотариална покана за прекратяване, която обаче не се оспорва в отговора, че е изпратена, а и се установява от разпитаната свидетелка, че е била получена от ответницата, но мерки не са предприети, право на наемодателя е едностранно да прекрати действащия между страните договор, което му намерение е достигнало до знанието на ответниците, но те са продължили да ползват имота.

Дори и да се приеме обаче, че в процеса е останало недоказано, че е отправено надлежно волеизявление до наемателя да прекратяване на договора, съдът намира, че наемното правоотношение е било прекратено с подаване на исковата молба. В същата изрично е направено искане за освобождаване на наетия имот от ответниците, които не желаят доброволно да го предадат, поради което се използва и съдебният ред за реализация на правата на наемодателя. Трайната съдебна практика (решение № 113 от 28.07.2009 г. по търговско дело № 753/ 2008 г. на ВКС ІІ т.о., решение № 1283/ 05.07.2002 г. по гр. дело № 35/ 2002 г. на ВКС, V г.о., решение № 711/ 13.05.2003 г. по търг. дело № 37/ 2003 г. ВКС, V г.о., решение № 584/ 27.05.2005 г. по търг. дело № 849/ 2004 г. на ВКС, ТК и др.), част от цитираната, която е и задължителна такава по чл. 290 от ГПК, е категорична, че предявяването на иск с правно основание по чл. 233, изречение първо от ЗЗД има характер на предизвестие по чл. 238 от ЗЗД, като според ВКС е без значение дали волеизявлението за прекратяване е било направено в отделна покана преди подаване на исковата молба в съда или пък е заявено в нея. Волята на ищеца за прекратяване на наемното правоотношение е 4 ясно и точно изразена с искането му в петитума да се осъдят наемателите да опразнят и предадат имота, който ползват, като с получаването на препис от исковата молба ответниците вече се считат за надлежно писмено уведомени за изявлението на наемодателя.

При това положение настоящата искова молба представлява редовна форма на уведомление за прекратяване на договора, защото съдържанието й изрично включва съответното изявление на наемодателя, че той не желае повече да продължава действието на договора между страните. Така се установява наличието и на другата предпоставка за прекратяването, което обуславя и задължението на наемателя да върне вещта след приключване на отношенията му с наемодателя. Няма спор, че ответниците още не са освободили имота и не са предали държанието му, като продължават да го ползват (без значение дали само единият от тях или двамата заедно), въпреки изричното противопоставяне, изразено в исковата молба и обективирано в действията на ищеца по прекратяване на наемния договор.

Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8959596-6243-411c-a0eb-086ae198eeab