Решение № 384 от 21.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2493/2023
- Вид
- Решение № 384
- Подписан
- 21.05.2026
- В сила
- 21.05.2026
- Състав
- Христина Михайлова, Анелия Щерева, Дора Запрянова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 384 гр. София, 21.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христина Михайлова
Членове:
Анелия Щерева
Дора З. Илиева при участието на секретаря Венелин П. Кръстев в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602493 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 01.03.2023г. по НОХД № 689/2021г., СРС, НО, 96-ти състав е признал подсъдимия Д. Д. Д. за виновен в това, че на 07.08.2019 г., около 14.00 часа, в гр. София, на кръстовището на ул. „Каменоделска” и ул. „Сапунджийска“, нанесъл удар с метален профил по лявата ръка на С. А.Б., с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, което реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение на движението на левия горен крайник“ за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54, ал.
1 НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 9 месеца.
Съдът на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е определил така наложеното наказание „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК е приспаднал от определеното за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подс. Д. Д. Д. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 07.08.2019 г., по реда на чл. 64, ал. 2 НПК, считано от 08.08.2019 г. до 10.08.2019 г., както и срокът, в който е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периодите от 23.08.2021 г. до 16.09.2022 г., включително, и считано от 07.12.2022 г., като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
Съдът на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 НК е приспаднал от определеното за 1 изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подс. Д. Д. Д. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ в периода от 17.09.2022 г. до 06.12.2022 г.,включително, като два дни „домашен арест“ се зачитат за един ден „лишаване от свобода“.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК е осъдил подс. Д. Д.
Д. да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 560.34 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сума в общ размер на 2317.40 лева, представляваща направени разноски за експертизи в съдебната фаза и държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия Д. Д. – адв. К. Г. , в които е отправено искане за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова, оправдателна такава, алтернативно се цели решение, с което деянието да се преквалифицира в по-леко наказуемо, или такова, с което делото да се върне за ново разглеждане от СРС. Поддържа се становище за неправилна оценка на доказателствената съвкупност от страна на решаващия съдебен състав в първата инстанция, довела до погрешен извод от правна страна за съставомерност на деянието на Д. като умишлено причинена средна телесна повреда.
С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.
В разпоредително заседание на 24.02.2025г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание служебният защитник на подс. Д. Д. – адв. К. Г. поддържа въззивната жалба и моли да се отмени първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна.Посочва, че СРС неправилно е обсъдил доказателствата по делото, което е довило и до постановяване на неправилен съдебен акт. Изтъква, че същият е бил осъден с присъда, с която е признат за виновен и с която му е наложено ефективно наказание, като до този момент той е изтърпял мярка за процесуална принуда, която надвишава наложеното му от първостепенният съд наказание. Алтернативно се прави искане при установяване на процесуални нарушения да се отмени обжалваната присъда и да се върне делото на друг съден състав на СРС.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна. Твърди, че правилно съдът е наложил наказание като е приел баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият Д. Д. нередовно уведомен не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.
Софийският градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като 2 съображенията за това са следните:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласниобясненията на поде. Д. Д. Д. (частично); показанията на свидетелите С. А.Б. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 47-48 от ДП); Й.К..Т. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 56 от ДП), З.Г.Р. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 53 от ДП), Р.Б.К. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 54 от ДП) и Ц. Д. Д. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр.2 НПК на л. 55 от ДП); справка от Дирекция „Национална система 112“-МВР (л. 58 от ДП); Заповед за задържане по реда на ЗМВР (л. 103 от ДП); медицинска документация от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“-София; справка от Военно окръжие-Ямбол (л. 561 от съдебното производство); справка от Централно военно окръжие (л. 591 от съдебното производство); справка от ОПП-СДВР (л. 576 от съдебното производство); заключението на съдебномедицинска експертиза (л. 187-189 от съдебното производство); заключението на съдебнотехническа експертиза (л. 62-67 от ДП); заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 79-84 от ДП); заключението на съдебномедицинска експертиза (л. 72-75 от ДП); заключението на съдебномедицинска експертиза (л. 89-90 от ДП); заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 600-606 от съдебното производство); справка за съдимост и преписи от бюлетини за съдимост на подсъдимия.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактология, която се установява от събраните по делото доказателства, подробно обсъдени в мотивите към присъдата.
Въз основа на наличната в достатъчен обем доказателствена маса въззивният състав възприе фактическа обстановка, която не се различава съществено от тази, установена от контролирания съдебен състав:
Подсъдимият Д. Д. Д. е роден на ******** г. в гр. Ямбол, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, живущ в гр.
София, ж.к. „Овча Купел“, ул. „********, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д. Д. водел скитнически начин на живот, като изкарвал прехраната си чрез предаване на отпадъци на вторични суровини. На 07.08.2019 г., около 14.00 часа, подс. Д. Д. се намирал в град София, в близост до кръстовището на ул. „Каменоделска“ и ул. „Сапунджийска“, където събирал желязо за скрап, копаейки с метален профил в изкоп на улицата. По това време към него се приближил св. С. А.Б..
Св. Б. забелязал подс. Д., който копаел в изкопа, за да търси желязо. Св. Б. забелязал и стара овехтяла чантичка с размери 15 на 15 см., намираща се на разстояние от около два метра от изкопа, в който се намирал подс. Д.. Св. Б. попитал няколко пъти подс. Д. дали чантичката е негова, като подс. Д. не отговорил нищо, само го погледнал и продължил да копае в изкопа. След като не получил никакъв отговор, св. Б. решил да провери какво е съдържанието на чантичката и дали същата не е изгубена от някого.
3
Свидетелят Б. се пресегнал да вземе чантичката от земята и в този момент подс. Д. излязъл от изкопа, в който се намирал, като в ръката си държал метален профил, с който замахнал към главата на Б., за да го удари. Св. С. Б. инстинктивно вдигнал лявата си ръка, за да се предпази, като по този начин получил удар в областта на лъчевата кост на лявата си ръка. Св. Б. усетил силна болка и забелязал, че мястото на което била ударена ръката му, кърви обилно. Веднага след като нанесъл удара, подс. Д. взел чантичката си и заедно с металния профил се отдалечил от мястото, като вървял по ул. „Индустриална“. Свидетелят Б. забелязал, че в близост на ул. „Сапунджийска“ има автосервиз, като същият започнал да вика за помощ. Св. Йоана Тошева се намирал в сервиза, като чула виковете, излязла и видяла св.Б. седнал на земята и подпрян на една стена, като от ръката му обилно течала кръв. На място пристигнали и няколко неустановени по делото лица. Св. Б. им разказал за случилото се, като в това време св.
Тошева позвънила на телефон 112 и съобщила за инцидента. Няколко минути след това неустановените по делото лица настигнали, задържали и върнали подс. Д. обратно пред автосервиза. След около десет минути на място пристигнали служители на 02 РУСДВР - свидетелите З.Г.Р., Р.Б.К. и Ц. Д. Д., които задържали поде. Д. по реда на ЗМВР за срок до 24 часа.
От изготвената в хода на образуваното досъдебно производство съдебномедицинска експертиза се установява, че на пострадалия С. А.Б. е било причинено счупване на лъчевата кост на лявата ръка, което е реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по дълъг от 30 дни“, както и открита рана на лявата предмишница, реализирала медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
От заключението на изготвената в хода на съдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че подс. Д. Д. Д. е психически здрав, като при него липсват данни за качествени разстройства в базисните психически годности, както към момента на извършване на инкриминираното деяние, така и към момента на участието му в наказателното производство. Последният е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да контролира постъпките си, като не е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект към момента на извършване на инкриминираното деяние.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира в по-голямата част с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената присъда първият съд, по ясен и убедителен начин, е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, поради което 4 счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (вж. решение № 181/2012 година на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 година на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.).
Разпечатката съдържа 39 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a894fa66-1512-4598-ae02-c18a60b26b24