Решение № 11375 от 19.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42152/2021
- Вид
- Решение № 11375
- Подписан
- 19.10.2022
- Състав
- ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 11 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.55, ал.1, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11375 гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20211110142152 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от В. В. Ш., ЕГН: **********, с адрес: адрес за осъждане на ответника „фирма“ ООД, ЕИК: номер, седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на ищеца сумата от 864,00 лв., представляваща стойността на заплатени, но недоставени стоки- 4 бр. автомобилни гуми марка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба /19.07.2021 г./, до окончателното плащане на дължимото, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /19.07.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 14,88 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 18.05.2021 г. до 18.07.2021 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 28.04.2021 г. ищецът сключил с ответника чрез сайта http//autospot.bg договор за покупка на 4 бр. автомобилни гуми „марка с размери 215/65R16 98H, като на същата дата заплатил по сметка на ответника сума в размер на 864,00 лв. с ДДС. Твърди, че гумите следвало да му бъдат доставени до 18.05.2021 г., но това не се случило, както на падежа, така и към настоящия момент, поради което заплатената сума следвало да му бъде възстановена. Претендира и лихва за забава в размер на 14,88 лв., считано от изтичане на крайния срок за изпълнението – 18.05.2021 г. до 18.07.2021 г.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете. Твърди, че на 13.08.2021 г. е възстановил сумата от 864,00 лв. на ищеца, след като последният потвърдил отказа си от договора. Твърди, че между страните не е договарян конкретен срок за доставка на процесните гуми, тъй като се касаело за доставка от Х., в условията на „Ковид“ пандемия и не можело да се определи точен момент за изпълнение.
Сочи, че гумите били доставени в Б. в началото на м.08.2021 г., за което ищеца бил информиран по телефона. Тогава ответникът разбрал, че в края на м.05.2021 г. ищецът му е изпратил съобщение по имейл за отказ от поръчката и възстановяване на процесната сума, но същото н било получено от ответника, поради хакерска атака на сървърите.
1
Моли съда да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. С., която поддържа исковата молба. По делото е постъпило писмено становище, с което ищеца не оспорва твърдението на ответника, че последния му е възстановил процесната сума, с плащане извършено на 13.08.2021 г. Претендират се сумите за лихви и разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. М., който поддържа отговора.
Претендира разноски.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство главен иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД.
На 28.04.2021 г. между страните е бил сключен чрез интернет сайт „http//autospot.bg“ договор за покупко-продажба на 4 бр. автомобилни гуми „марка, с размери 215/65R16 98H, като на същата дата ищецът е заплатил по сметка на ответника сума в размер на 864,00 лв. с ДДС. Поради забава в доставката на гумите, ищецът се отказал от така сключения договор, като ответникът му е възстановил получената сума от 864,00 лв. на 13.08.2021 г. Тези обстоятелства не са спорни между страните, поради което и искът за главницата следва да се отхвърли, поради извършено плащане в хода на процеса.
Ищецът предявява и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 14,88 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 18.05.2021 г. до 18.07.2021 г. Съгласно ППВС № 1/1979 г. задължението за връщане на даденото при неосъществено основание настъпва от момента, когато настъпва невъзможността да се осъществи основанието.
Началото на изискуемостта на това вземане е начало на погасителната давност, но не води автоматично до забава на длъжника. За поставяне на длъжника в забава е необходимо той да бъде поканен от кредитора /в този см. Решение № 17/18.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 6/2021 г., II т. о., ТК, Решение № 134/4.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2377/2016 г., II т. о., ТК и др ./.
Настъпването на изискуемостта на вземането не поставя длъжника автоматично в забава и същият дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от деня на поканата за изпълнение. Преди този момент няма основание да се счита, че длъжникът е в забава, тъй като нормата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен ден за изпълнение, поканата на кредитора поставя длъжника в забава и от този момент той дължи обезщетение за вредите от забавеното изпълнение.
От доказателствата по делото на се установява по категоричен начин, че ответника е получил от ищеца покана за заплащане на главницата от 864,00 лв., поради което не може да се приеме, че е изпаднал в забава. На лист 7 от делото ищцовата страна е представила разпечатка, видно от която на 20.05.2021 г. ищецът е изпратил до Георги Александров и Иван Запрянов съобщение по електронна поща, с което заявява, че иска да му бъде възстановена заплатената сума от 864,00 лв. или поръчаните гуми да бъдат доставени найкъсно до 26.05.2021 г. Изпратеното по имейл съобщение представлява електронно изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгласно Решение № 303 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2013 г., IV г. о., ГК Законът за електронния документ и електронния подпис /сега – ЗЕДЕУУ/ урежда правните последици от електронните изявления, а тяхното пренасяне като електронни съобщения, в разновидността им "електронна поща", се урежда в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Съгласно § 1, т. 11 ДР ЗЕС, "електронна поща" е съобщение във вид на текст, глас, звук или изображение, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на получателя, а § 1, т. 22 от същите разпоредби дефинира "Интернет" като система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща (понятие, равнозначно на добилото гражданственост "и-мейл", на латиница "e-mail"), когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП /сега чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ/, като отделен е въпросът дали този документ може бъде определен като подписан или не. При адресни изявления, осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на получаването на документа - счита се, че в този момент настъпват свързаните с тях 2 последици (в този смисъл е постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС – например: Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., Решение № 48 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 265/2012 г., IV г. о.). Конкретно, касателно електронната поща, това означава, че релевантният момент за преценка на последиците от изявлението, е получаването на пощата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система.
Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. В чл. 11 ЗЕДЕУУ е уредена фикция, според която се счита, че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието му в разумен срок след неговото получаване. По делото не са посочени и представени доказателства, че изпратеното от ищеца съобщение по електронна поща е постъпило в информационна система, която е под контрола на ответника, респ., че последният е изтеглил съобщението от съответната информационна система, в която е постъпило, поради което не може да се приеме и че същият е узнал за отправената от ищеца покана.
Други доказателства, от които да се установи, че ищецът е поканил ответника да му заплати получената на неосъществено основание сума не са ангажирани, поради което и при прилагане на неблагоприятни последици от разпределението на доказателствената тежест съдът следва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност /В този см. Решение № 299/10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 19/27.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1523/2008 г., IV г. о., ГК и др. /. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е получавал покана за плащане от ищеца, поради което не е поставен в забава и не дължи обезщетение за такава.
Поради гореизложените съображения, искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на 14,88 лв. за периода 18.05.2021 г. до 18.07.2021 г.следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да се отхвърли и искането на ищеца за присъждане на законна лихва за забава за периода от датата на подаване на исковата молба /19.07.2021 г./ до изплащане на вземането /13.08.2021 г./, тъй като не се доказа през този период ответникът да е бил поставен в забава чрез покана за плащане. В съдебната практика се приема, че при липса на покана за плащане, връчването на препис от исковата молба има ролята на такава /Решение № 134/4.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2377/2016 г., II т. о., ТК/. Едва от този момент ответната страна узнава за предявеното срещу нея вземане, а не от момента на депозиране на исковата молба в съда. В случая обаче препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответника на 19.01.2022 г. /лист 22 от делото/ - т.е., след извършеното на 13.08.2021 г. плащане, поради което следва да се приеме, че и към този момент не е била налице забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и двете страни имат право на разноски, съобразно уважената, респ. – отхвърлената част от исковите претенции, като се има предвид, че искът за главница се отхвърля поради плащане в хода на процеса и ответникът е станал причина за завеждане на делото. Ищецът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300 лв. и държавна такса в размер от 100,00 лв., а ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 250,00 лв. Тъй като искът за главница се отхвърля не поради неоснователност на същия, а поради извършено от ответника плащане в хода на процеса, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, ответната страна следва да заплати на ищеца разноски в общ размер от 200 лв. Ищецът е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена в тази част именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си, поради което с поведението си същият е дал повод за завеждане на делото.
Поради отхвърлянето на иска за обезщетение за забава, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 125 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. В. Ш., ЕГН: **********, с адрес: адрес, за осъждане на ответника „фирма“ ООД, ЕИК: номер, седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на ищеца сумата от 864,00 лв., представляваща стойността на заплатени, но недоставени стоки4 бр. автомобилни гуми марка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба -19.07.2021 г., до окончателното плащане на дължимото и сумата от 14,88 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 18.05.2021 г. до 18.07.2021г.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК: номер, седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на В. В. Ш., ЕГН: **********, с адрес: адрес, сумата от 200.00 лева (двеста лева), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В. В. Ш., ЕГН: **********, с адрес: адрес, да заплати на „фирма“ ООД, ЕИК: номер, седалище и адрес на управление: адрес, сумата от 125.00 лева (сто двадесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 37 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a89490dd-4a5a-4758-a53f-5254c7ea1076