Решение № 3037 от 08.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3037 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100509270 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 8089/15.07.2022 г., постановено по гр. д. № 73765/21 г. по описа на СРС, 126 състав, при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Н. Н. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

3379,97 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м. юли 2017 г. – м. април 2019 г. в имот с аб. № 335146, и 10,71 лв., представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от м. август 2018 г. до м. април 2019 г., заедно със законната лихва от 08.09.2021 г. до погасяване на задълженията, като са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумите от 801,78 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 30.08.2021 г., и 2,61 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода от 14.09.2018 г. до 30.08.2021 г. С решението Н. Н. Г. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 486,47 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.

Подадена е въззивна жалба от Н. Н. Г. срещу решение № 8089/15.07.2022 г., 1 постановено по гр. д. № 73765/21 г. по описа на СРС, 126 състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като не кореспондира на събраните по делото доказателства. Посочва, че съдът неправилно е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е доставяло на ответника топлинна енергия през процесния период, както и че е налице валидно облигационно правоотношение, по което ответникът е в неизпълнение на парично задължение. Поддържа, че от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на СТЕ, се установява, че в имота са поставени 5 бр. пломби, както и че е спряно топлоподаването в имота. Твърди, че тъй като ответникът има качеството „потребител“ по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 62 ЗЗП и § 1 от ДР на ЗЗП. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете за главница за доставена топлинна енергия и за възнаграждение за дялово разпределение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Моли за потвърждаване на решенеито в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че e налице облигационно правоотношение с ответника Н. Н. Г., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане съгласно чл. 150 ЗЕ. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил на ответника през процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени чрез дялово разпределение. Твърди, че ответникът не е заплатил и дължимото възнаграждение за дялово разпределение, както и че е изпаднал в забава в погасяването на процесните суми. Посочва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д.

№ 52345/21 г. по описа на СРС, 126 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на процесните суми, както и че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са дадени указания на кредитора за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, както следва: сумата от 3379,97 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в 2 периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, община Лозенец, ул. „*******, с аб. № 335146, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2021 г. до окончателното плащане, 807,78 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2018 г. до 30.08.2021 г., сумата от 10,71 лв., представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение, за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 08.09.2021 г. до окончателното плащане, както и 2,61 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение, за периода от 14.09.2018 г. до 30.08.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът Н. Н. Г. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че през процесния период в имота не е доставяна топлинна енергия, тъй като отоплителните тела са пломбирани от 2000 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становището, че исковете са основателни.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената от въззивния съд служебна проверка за валидност и допустимост на решението в обжалваната му част, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. Решението е и правилно в обжалваната част, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с доводите на въззивника, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението в обжалваната му част, въззивният съд намира следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ следва да се установи от ищеца: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника, по силата на което ищецът е доставил на ответника топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено 3 приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д.

2/17 г. на ОСГК на ВКС.

№

По делото не се спори, че ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди от 2016 г. са били публикувани и са влезли в сила, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Неоснователен е доводът на въззивника, че не е доказано наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия през процесния 4 период по отношение на процесния имот. В случая, с доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд, по отношение на който ответникът не е възразил, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че ответникът е бил собственик на процесния имот, представляващ ап. № 9, находящ се в гр. София, ул. „Милин камък“ № 31, вх. 2, в периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2019 г. Именно в качеството на собственик на процесния имот въззивникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ през процесния период. Ето защо, въззивният съд приема, че между въззивника и въззиваемата страна е било налице облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за процесния имот през процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./.