Определение № 2036 от 01.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2036 гр. София, 01.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20248002901590 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. А., М. М. М., М. М. М., М.

М. А., М. М. М., Ш. М. М., С. М. А., Х. М. М., С. М. М., като наследници на И. Х. М., срещу Решение №120 от 25.03.2024г. по в.т.д.

№493/2023г. на Пловдивски апелативен съд, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на Решение №169 от 05.05.2023г. по т.д.

№321/2021г. на Пловдивски окръжен съд, като краен резултат е отхвърлен искът на касаторите срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ в общ размер на сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от починалата И. Х. М. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава за периода от 06.11.2020г. до 29.11.2020г. решението на Пловдивски окръжен съд не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Жалбоподателите оспорват като неправилен извода на въззивния съд, че водачът на лекия автомобил не е бил длъжен да предприеме маневра „спиране“ от момента, в който ППС с животинска тяга е преминало очертаната стоп линия и е започнало навлизане в платното за движение на ул.

„Цариградска“, гр. Първомай, тъй като в този момент то не е представлявало реална опасност. Считат, че е останал неизяснен въпросът от кой момент е 1 възникнала опасност за движението и от кой момент водачът на л.а.

„Фолксваген Пасат“ е следвало да предприеме действия за предотвратяване на ПТП. Според касаторите апелативният съд неправилно е приел, че не е доказано противоправното поведение на водача Вълчо Карамилев, въпреки че в хода на делото е установено, че навлизащото в кръстовището ППС с животинска тяга е създало опасност, а водачът на лекия автомобил е можел да предотврати настъпването на ПТП чрез намаляване на скоростта за движение и спиране. Излагат доводи, че въззивният съд не е извършил преценка дали е нарушена нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, дали произшествието е настъпило поради несъобразена скорост на водача на лек автомобил и каква е технически съобразената скорост. Правят и оплакване, че съдът не е назначил служебно експертиза, която да установи спорните въпроси по делото, въпреки че са били налице основания за това. Считат, че обжалваното решение е необосновано, тъй като не са обсъдени в съвкупност всички доказателства по делото.

Допускането на касационното обжалване обосновават с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. В кой момент възниква опасността за движение за водач, движещ се по път с предимство, когато за задължения да даде предимство водач е налице пътен знак „Б2“ („Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!“) и кой е началният момент, от който възниква задължението на водача, движещ се по път с предимство, да предприеме мерки за безопасност?; 2. При преценката дали възникналата опасност за движението е била предвидима или не, длъжен ли е съдът да даде обоснован отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност, като вземе предвид всички условия на конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия?;

3.Неправомерното поведение на пострадалия освобождава ли водача на МПС да вземе своевременни мерки за безопасност и изключва ли отговорността на водач, който не е взел такива мерки и е допуснал от своя страна нарушения в причинна връзка с настъпилото ПТП?; 4. Необходимо ли е при преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара и поведението на пострадалия с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението?; 5. Длъжен ли е съдът да обсъди цялостното доказано поведение на делинквента и да съпостави поведението, от което може да възникне непозволено увреждане със съответната конкретна правна норма?; 6.

При съобразяване на критериите за определяне на скоростта на движение като технически съобразена по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, длъжен ли е съдът да обсъди и да вземе предвид всички затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача, както и всички други 2 отрицателно действащи фактори?; 7. Превишената скорост представлява ли винаги (съдържа ли в себе си) и несъобразена скорост?; 8. Приближаването на кръстовище от водач, движещ се по път с предимство, представлява ли отрицателно действащ фактор, налагащ движението му със съобразена скорост?; 9.

Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други? Твърди, че въпросът по т.1 е решен в противоречие със задължителната практика и практиката на ВКС, формирана с Тълкувателно решение №28 от 28.XI.1984г. по н.д.№10/84г., ОСНК, Решение №8 от 25.11.1987г. по н.д. №92/86г., ОСНК, Решение № 106 от 14.10.2020г. по н. д. №347/2020г. на ВКС, НК, II н. о., Решение №216 от 20.05.2019г. по н. д. №668/2018г. на ВКС, НК, II н. о., Решение №105 от 14.01.2021г. по т. д. №2939/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №525 от 10.01.2011г. по н. д. №469/2010г. на ВКС, НК, II н. о., Решение №211 от 11.09.2012г. по н. д. №414/2012г. на ВКС, НК, III н. о., Решение №1309/1976г. по н.д. №1167/76г. на ВС, III н.о., Решение №153 от 27.12.2018г. по н. д.

№613/2018г. на ВКС, НК, III н. о., Решение №216 от 20.05.2019г. по н. д.

№668/2018г. на ВКС, НК, II н. о., Решение №250 от 24.06.1986г. по н. д.

№205/86г. на ВС, III н. о., Решение №21 от 04.02.1987г. по н.д. №574/86г. на ВС, III н. о., Решение №487 от 09.11.1984г. по н.д. №476/84г. на ВС, III н.о., Решение №23 от 27.01.1987г. по н.д. №582/86г. на ВС, Решение №273 от 25.06.2010г. по н. д. №167/2010г. на ВКС, III н.о.; въпросите по т. 2 и т.3 са решени в противоречие с приетото в Решение №33 от 02.05.2019г. по гр. д.

№1787/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение №185 от 15.07.2013г. по гр.д.

№889/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №577 по гр.д. №1741/2009г. на ВКС, ГК, III г.о., Решение №45 от 01.03.2016г. по н. д. №57/2016г. на ВКС, НК, II н.о. Решение № 72 от 25.02.2015г. по н. д. №1951/2014г., на ВКС, НК, II н.о., Решение № 227 от 29.04.2010г. по н. д. №88/2010г. на ВКС, НК, Решение №125 от 08.09.2016 г. по н.д. №486/2016 г., на ВКС, НК, І н.о., Решение №409 от 14.04.2015 г. по н.д. №1239/2014 г., на ВКС, НК, ІІ н.о., Решение №414 от 15.02.2016 г. по н.д. №1389/2015 г. на ВКС; а въпросите по т. 4 – 8 – в противоречие с Тълкувателно решение №28 от 28.XI.1984 г. по н.д. №10/84г., ОСНК на ВКС, Решение по н.д. №44/10г. на ВКС, Решение №577 по гр.д.

№1741/2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., Решение №1 от 09.03.2015 по н.д. № 1934/2014 г. на ВКС, НК, III н.о., Решение №250 от 24.06.1986г. по н. д.

№205/86 г. на ВКС, НК, III н.о., Решение №187 от 23.11.2023г. по гр. д.

№90/2023г. на ВКС, ГК, III г.о., Решение №227 от 18.12.2023г. по гр. д.

№4291/2022г. на ВКС, Решение №105 от 14.01.2021г. по т.д.№2939/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. По въпроса по т.9 се позовават на противоречие с Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. на ВКС по тьлк. д. №1/2013г., ОСГТК, Решение №3 от 15.03.2016г. по гр.д. № 2526/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., Решение № 548 от 06.12.2010 г. по гр.д. № 1119/2009г. на ВКС, ГК, III г. о., Решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., 3

Решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 36 от 24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 69 от 23.07.2014 г. по т.д. № 1874/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 126 от 18.10.2019 г. по т.д. № 1785/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. По първия въпрос от изложението въвеждат и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Позовават се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение.

Ответникът по касация „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр.

София, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 30.08.2020г., в гр. Първомай, около 19,00 ч., в района на Тобразно кръстовище, образувано от пресичането на ул. „Цариградска“ и ул.

„Моцарт“, е настъпило ПТП, с участници Митко А. М., като водач на ППС с животинска тяга, и Вълчо Тодоров Карамилев, като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №РВ 5759ВМ., при което ПТП е пострадал Митко М.. Приета е за безспорна причинно – следствената връзка между претърпените при произшествието увреждания и настъпилата на 02.09.2020г. смърт на пострадалия. Относно местопроизшествието съдът е кредитирал данните от заключението на автотехническата експертиза, че в посока от изток на запад на ул.”Цариградска” платното е с две ленти за движение, като дясната е за движение направо, а лявата е предназначена за ляв завой, а в посока от запад на изток тази улица има една лента за движение направо.

Установил е, че улица “Моцарт” е с две ленти за движение в посока от север на юг и от юг на север, на улицата има изградена вертикална маркировка и монтиран пътен знак “Б2 - СТОП - спри и пропусни движещите се по пътя с предимство”. Кредитирал е също заключението на вещото лице относно посоката на движение на лекия автомобил – от изток на запад, а на ППС с животинска тяга – от юг на север, както и относно констатациите, че първоначалният удар е между предната лява част на лекия автомобил и лявата страна на коня, а впоследствие е била засегната и предната част на каруцата.

Установил е, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, като за лекия автомобил не е имало препятствия, които да ограничават видимостта му към ППС с животинска тяга. Съдът е обсъдил данните от заключението на експертизата, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, само ако е задействал спирачната система в момента, в който каруцата е навлизала на платното за движение в южната лента на ул. „Цариградска“, но не и на етапа, в който каруцата е навлязла в средната и след това в северната (дясна) лента на кръстовището. Направил е извод, че водачът на лекия автомобил не е бил задължен да предприеме спиране при първоначалното навлизане на водача на 4

ППС с животинска тяга в южната лента на ул. „Цариградска“, защото в този момент последният не е представлявал предвидима и реална опасност, тъй като е навлязъл в лента, по която е следвало да продължи движението си. Счел е, че при неочакваното навлизане на каруцата в средната и северната/дясна/ ленти, предназначени за движение на лекия автомобил, Вълчо Карамилев не е имал възможност да предотврати произшествието чрез задействането на спирачната система. С оглед на гореизложеното въззивният съд е заключил, че настъпването на процесното ПТП от техническа гледна точка се дължи на поведението на водача на ППС с животинска тяга, а наличието на противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил Вълчо Карамилев не е доказано. Изложил е мотиви, че водачът на лекия автомобил към момента на настъпване на произшествието се е движил по пътното платно в своята лента за движение /северната, дясна лента/ в рамките на нормативно разрешената за участъка скорост /50 км/ч/,като не са установени технически условия, които да налагат движение на автомобила със скорост по-ниска от разрешената. Същевременно водачът на ППС с животинска тяга е предприел движение по пътното платно косо на лекия автомобил, пресичайки южната, средната и северна ленти на платното, и то по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с монтирания на ул.”Моцарт” /откъдето е навлязъл в кръстовището/ пътен знак “Стоп”, който нормативно го е задължавал да спре и да изчака да преминат леките автомобили, движещи се по пътя с предимство и едва тогава да тръгне с управляваното от него ППС /но не и косо на движението на автомобила и чрез пресичане на лентите за движение на същия/. Въззивният съд е приел за необоснован и извода на първоинстанционния съд, че ако водачът на лекият автомобил е задействал спирачната система, когато каруцата е навлязла в средната лента за движение, това е щяло да предотврати удара или да препятства получаването на телесните увреждания от водача на каруцата, довели до неговата смърт.