Определение № 2329 от 05.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2329 гр. София, 05.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002101278 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ПЛАСТФОРМ-Д.“ ООД, ЕИК[ЕИК], действащо чрез процесуалния си представител адвокат В. Т. П., срещу въззивно решение № 3639 от 11.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 9649/2023 г. по описа на СГС, с което след частична отмяна на решение № 4488 от 23.03.2023 год., постановено по гр. дело № 59015/2021 г. на СРС, въззивният съд е осъдил дружеството да заплати на Н. Б. Ц. на основание чл. 200 от КТ сумата от още 11 582,94 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при трудова злополука на 10.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2020 г. до окончателното й изплащане. В останалата обжалвана част по отношение на присъдената на Н. Б. Ц. сума от 2 301,59 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 10.11.2020 г., и по отношение на отхвърляне на предявения иск за разликата над 13 884,53 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лева, въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение на СРС.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение в осъдителната му част е неправилно поради противоречие с материалния, процесуалния закон и необоснованост. По изложени в жалбата съображения се моли за неговата отмяна и за цялостно отхвърляне на предявения иск.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК 1 по следните въпроси:

1. Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия?

Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в решение № 149 от 13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4301/2019 г., III г. о., ГК, решение № 208 от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 227 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г., IV г. о., ГК.

2. Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, формиращи съдържанието на понятието „справедливост“, оцени значението им за размера на вредите и изложи съответните мотиви?

Позовава се на Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС и практиката на Върховния касационен съд по чл. 290 от ГПК, обективирана в решение № 121 от 15.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5321/2016 г., III г. о., ГК.

3. Длъжен ли е въззивният съд да изследва степента на допринасяне от пострадалия при наличие на груба небрежност, да определи съответен на приноса процент съпричиняване и да изложи мотиви за това?

Позовава се на решение № 252 от 30.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2016 г., IV г. о., ГК и решение № 50176 от 17.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 36/2022 г., IV г. о., ГК.

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от ищцата чрез адвокат К. П., в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Третото лице-помагач "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД не е изразило становище по касационната жалба.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото и цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е приел за безспорно обстоятелството, че между пострадалата ищца и ответника е съществувало към момента на настъпване на трудовата злополука валидно трудово правоотношение, по силата на което Н.

Б. Ц. е заемала длъжността "пакетировач“ в цех „Пакетиране“ на „ПЛАСТФОРМ-Д.“ ООД, [населено място]; че видно от разпореждане № 30056 от 19.11.2020 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО на ТП на НОИ - София-град, декларираната трудова злополука вх. № 918 от 16.11.2020 г. от осигурителя, станала с Н. Б. Ц., е приета за трудова злополука по чл.

55, ал. 1 от КСО.

Въззивният съд е посочил мотивите на въпросното разпореждане, а именно: видно от 2 протокол № 1 от 10.11.2020 г. за разследване на злополука от осигурителя, обясненията на свидетелите Н. Н. И. и В. Д., злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа - обличане на копчета, пакетиране на копчета; при опит да намести долната част за обличане на копчета по време на работа на полуавтоматичната машина пострадалата получава травматична ампутация на пръст на дясната ръка. Съдът е отбелязал, че разпореждането не е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО и същото е влязло в законна сила.

Въззивният съд е отбелязал, че надлежният ред за установяване на трудова злополука, като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ, е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки; след извършване на проверка по нормативно определен ред длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр; от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, то е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя; влязлото в сила разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл. 200 КТ и е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение; признаването на злополуката за трудова от компетентния орган е достатъчно основание за настъпване на задължението на работодателя за обезвреда.

В тази връзка съдът е коментирал, че с оглед на така установената фактическа обстановка в настоящото производство, са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки на чл. 200 от КТ за възникване и ангажиране на отговорността на ответното дружество в качеството му на работодател да обезщети ищцата-работник за причинените й неимуществени вреди в резултат на претърпяната от нея на 10.11.2020 г. трудова злополука; че от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от изслушаната съдебномедицинска експертиза несъмнено е обстоятелството, че като пряка и непосредствена причина от станалия инцидент ищцата е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания; че до инцидента се е стигнало, тъй като ищцата като пакетировач по време и във връзка с извършваната работа - обличане на копчета при опит да намести долната част за обличане на копчета по време на работа на полуавтоматичната машина, е получила травматична ампутация на пръст на дясната ръка - ампутация през дистална /крайната/ фаланга на 2-ри пръст на дясната ръка, което нарушава основната хватателна функция на ръката и ще създава затруднения на ищцата при дейности, при които се използват така наречените прецизни захвати, при които основно участват първите три пръста на ръката.

Съдът е отбелязал, че е безспорно, че преди образуване на производството по делото работодателят-ответник е заплатил на ищцата по банков път сумата от 1115,47 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпилата на 10.11.2020 г. трудова злополука.

3

Определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, въззивният състав е намерил, че следва да бъдат съобразени както претърпяните от пострадалата ищца болки и страдания по време на трудовата злополука и последвалото лечение, така и настъпилите в живота й трайни негативни последици - загуба на работоспособност 10 % в една относително млада работоспособна възраст /37 годишна към датата на инцидента/; необратимите трайни последици от увреждането и тежките неудобства в ежедневния бит, заради травматичната ампутация през дистална /крайната/ фаланга на 2-ри пръст на дясна ръка; обстоятелството, че увредената дясна ръка е водеща; редуцирана е хватателната способност на пострадалия горен крайник, нарушена е основна функция на ръката - хватателната, която не се очаква да се възстанови; обстоятелството, че липсата на дисталната фаланга на 2-ри пръст на дясна ръка ще създава затруднения на ищцата при дейности при които се използват така наречените прецизни захвати, при които основно участват първите три пръста на ръката; негативната промяна в психиката на ищцата поради необратимостта на увреждането и изживените силни физически и емоционални страдания.

Ценени в тяхната съвкупност всички изброени обстоятелства, според въззивния съд, дават основание за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лв. при съобразяване на казуалната практика на ВКС.

Въззивният съд е обсъдил възражението на ответника, че в случая пострадалата ищца е допринесла за трудовата злополука като е допуснала груба небрежност, т.е., че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ; посочил е състава на грубата небрежност когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Съдът се е позовал на редица решения на ВКС като в случая, при преценка на събраните по делото доказателства и цялостна оценка на конкретната фактическа обстановка при настъпване на трудовата злополука на 10.11.2020 г., е достигнал до извода, че с поведението си ищцата е съпричинила вредоносния резултат при допусната груба небрежност, че безспорно е обстоятелството, че по време на трудовата злополука ищцата е нарушила правилата за безопасност, което поведение - опит да намести долната част за обличане на копчета по време на работа на полуавтоматичната машина, има отношение към настъпването на вредоносния резултат.

В процесния случай съдът е приел за установено, че е доказано по делото съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, при допусната от нея груба небрежност, поради което е налице основание за намаляване на дължимото обезщетение по чл. 201, ал. 2 от КТ.

В тази връзка съдът е намерил за обосновано становището на първоинстанционния съд за 50 % степен на съпричиняване, поради което е достигнал до извода, че отговорността на работодателя следва да се намали наполовина, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ – т.е. дължимото обезщетение на ищцата от 30 000 лв. след отчитане на съпричиняването от 15 000 лв. за неимуществени вреди следва да бъде намалено със заплатената от ответника сума от 1 115,47 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудовата злополука от 10.11.2020 г. – т. е. отчитайки посоченото обстоятелство, съдът е достигнал до 4 крайния си извод, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 13 884,53 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2020 г. до окончателното плащане.

На следващо място съдът е приел за изцяло неоснователно възражението по чл. 200, ал. 3 от КТ, че дължимото на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде намалено с размера на полученото от НОИ обезщетение за временна неработоспособност в размер на 9 082,94 лв. Съдът е изложил аргументи, че обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение и следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение, но не и от обезщетението за неимуществени вреди, което компенсира причинените болки и страдания.