Решение № 15088 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15088 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20231110161856 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

28.07.2065 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На шестнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Г.а

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 61856 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т. И. И., с ЕГН **********, от гр.

..... против „.....“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор ....., за установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 17, ал. 1 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № .... от 16.08.2021 г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона и заобикаляне на закона, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 16.08.2021 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ...., по силата на който ответникът предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1 000 лв. за срок от 16 месеца, при договорен годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 42,58 %. Също така твърди, че в чл. 17, ал. 1 от договора било предвидено, че кредитът следва да бъде обезпечен в 3-дневен срок с едно от посочените в договора обезпечения, а в чл. 19 от договора се съдържало условие учредените в полза на кредитора обезпечения да обезпечават вземанията по договора – главница, лихви, такси, комисиони, неустойки и обезщетения и други разходи. В договора били предвидени изисквания, на които следва да отговаря поръчителя. В чл. 27 от договора била предвидена неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Твърди, че не е предоставил обезпечение по договора. Оспорва процесния договор като сключен в противоречие с изискването за добросъвестност и неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а клаузата за неустойка била договорена в противоречие със закона, поради което била нищожна. Навежда доводи във връзка с нищожността на клаузата за неустойка, като неотговаряща на присъщата й обезпечителна функция. Сочи, че съгласно с погасителния план договорената неустойка възлизала на 1 208,07 лв., както и че посредством договорената неустойка се целяло заобикаляне на закона. Оспорва клаузата за неустойка като нищожна поради противоречието й със закона, като неравноправна и накърняваща добрите нрави. Оспорва процесния договор като заобикалящ нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи, е размерът на ГПР не отговаря на действителния. Навежда твърдения за използване на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Излага подробни съображения относно нарушаване на императивните изисквания на ЗПК, позовава се на съдебна практика. В допълнителна молба уточнява, че е платил на ответника сумата от 1 500 лв. за периода от 16.08.2021 г. до 10.11.2023 г., като няма информация как същата е отнесена за погасяване на задълженията му. Ангажира доказателства.

2

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „.....“ АД, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Не спори сключването на договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние между страните, както и че е предоставил на ищеца сумата от 1 000 лв., като твърди, че същата е следвало да бъде върната заедно с дължимото възнаграждение съобразно с погасителния план. Твърди, че договорът е сключен от разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. По процесния договор са били служебно погасени задължения към ответното дружество по предходен договор между страните, а остатъкът от заемната сума е бил предоставен на ответника на каса на Изипей. Оспорва претендиране на неустойка от ищеца. Излага подробни съображения във връзка с осъществяваната между страните комуникация във връзка с предоставения потребителски кредит от разстояние, както и относно процедурата по сключване на договора и предоставяне на кредита на ищеца. Оспорва изложените от ищеца твърдения във връзка с клаузата за неустойка, като навежда доводи за съответствието на клаузата със закона, позовава се на съдебна практика.

Излага съображения за недобросъвестни действия от страна на ищеца при сключване на договора и нарушаване на чл. 12 от ЗЗД, при знание у ищеца, че е в невъзможност да осигури поръчител в посочения срок. Навежда подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора.

С протоколно определение от 28.10.2025 г. „.....“ ЕООД е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице помагач „.....“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител, не ангажира доказателства. По делото е депозирано становище по съществото на спора, с което се прави искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21 и чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № .... от 16.08.2021 г. се установява, че същия е сключен между „....“ АД и Т. И. И., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 1 000 лв. за срок от 16 месеца, при договорен фиксиран лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %, с приложен 3 към договора погасителен план, като договорът е сключен при общи условия. На ищеца е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити преди сключване на договора, с включена информация по чл. 8 от ЗПФУР, както и е съставен погасителен план, включващ броя, размера и падежа на вноските.

От представените от ответника писмени доказателства, част от които идентични с представените от ищеца, се установява, че със Заповед № БНБ-61374 от 06.07.2016 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ Управление „Банков надзор“, „....“ АД е вписано в Регистъра на финансовите институции. От представения заверен препис от платежно нареждане от 16.08.2021 г. се установява, че ответникът е наредил чрез „Изипей“ на ищеца сумата от 584,30 лв. с основание: „кредит № ...., рефинансиране на кредит № 712570“.

Като доказателство по делото са приети общите условия на ответника.

От представения заверен препис от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г. се установява, че същият е сключен между „Стик – кредит“ АД и „.....“ ЕООД, по силата на който са били прехвърлена вземания на потребители, сред които и вземането на ищеца в размер на 2 149,29 лв., от които: сумата от 831,51 лв. – дължима главница, сумата от 163,25 лв. – дължима договорна лихва, сумата от 560,19 лв. – дължима неустойка, сумата от 594,34 лв. – дължими такси.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото се претендира нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона и заобикаляне на закона.

При извършеното уточнение на исковата претенция, за съда се налага извод, че се претендира нищожност на клауза от процесния договор на няколко самостоятелни правни основания, част от които посочени в специалния закон – Закона за потребителския кредит, и част от които, посочени в общия закон - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. От така посочените основания съдът намира, че първо следва да се произнесе относно спазване на изискванията на специалния закон – ЗПК, съответно за наличие на основанията, водещи до нищожност на договора, предвидени в специалния закон – ЗПК. При липса на такива следва да провери наличие на основания, водещи до нищожност на договора на основанието, посочено в ЗЗД, в съответствие с правилото lex specialis derogat legi generali.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен от разстояние, при спазване на изискванията на закона за сключване на договор от разстояние, като предварителна информация е била предоставена на ищеца по смисъла на чл. 5 ал. 10 от ЗПК. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца по смисъла на чл. 5, ал. 13 от ЗПК. Тогава, когато договорът се сключва в присъствие на страните, формата е писмена. В случаите, при които договорът се сключва от разстояние, посредством интернет платформа, подписът на страните се полага във форма и вид, предвидени в ЗПФУР. По аргумент от противното на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, за да е нищожен договорът по смисъла на чл. 22 от ЗПК, се изисква липса и на трите кумулативно предвидени 4 предпоставки по отношение на елементите на договора, които трябва да бъдат представени с еднакъв вид, формат и размер на шрифта, последният не по-малък от 12. В конкретния случай видът и форматът на използвания шрифт са едни и същи, което се установява и с просто око. По отношение на размера на шрифта в конкретния случай по делото не е било изслушано вещо лице специалист, което да даде заключение дали използваният размер на шрифта е по-малък от 12, но същевременно липсват и наведени твърдения от страна на ищцата за наличие на заболявания на очите, което да представлява затруднение да се запознае със съдържанието на договора. От друга страна изпълнението на договорното задължение от страна на ответника е индиция, че същият се е запознал с подписания от него договор от разстояние. Ето защо съдът приема, че процесният договор е сключен в изискуемата от закона форма.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В чл. 1, т. 3 от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по заема от 36 %, а в т. 4 от същия член – ГПР в размер на 42,58 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Ето защо съдът намира направеното възражение за неоснователно.

По отношение на предявеното основание за нищожност на клаузата, като противоречаща на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 16.08.2021 г. до 16.12.2022 г. основният лихвен процент на БНБ е, както следва: от 01.08.2021 г. - 0,00 на сто, от 01.10.2022 г. - 0,49 на сто, от 01.11.2022 г. - 0,59 на сто, от 01.12.2022 г. – 1,30 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 42,58 % към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 332,54 лв. Съдът намира за неоснователно направеното възражение, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.