Решение № 258 от 28.09.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Дупница, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20221510200786 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 01/06.06.2022 г., издадено от Кмет на Община Кочериново, с което на Г. С. П., с адрес: гр.К. ,обл.К, ул."С.", № ***, с ЕГН:

**********, по реда на чл. 53, ал.1 от ЗАНН и по чл. 42 от Наредба за реда и условията за отглеждане на животни на територията на Община Кочериново, е наложено наказание „глоба“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 31, ал.1 и ал. 2 от Наредба за реда и условията за отглеждане на животни на територията на Община Кочериново.

Наказателното постановление се обжалва в законовия

7-дневен срок от санкционирания субект. В подадената жалба се изтъква, че постановлението е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. Развиват се подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание за жалбоподателя се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Т., който поддържа жалбата и допълва аргументите изложени в същата. Пледира за отмяна на НП

Административно наказващият орган (АНО), редовно призован се представлява от адв. З., редовно упълномощена, която пледира за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и 1 гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г. П. има регистриран животновъден обект на територията на Община Кочериново, в който отглежда животни, вкл. крави, които извежда на паша в различни недвижими имоти на територията на общината. Същият владее и стопанисва лично и с други свои роднини множество недвижими имоти сред които и около 11, 4 дка ливади находящи се в местността „Герено“, в землището на с. Стоб, общ. Кочериново.

На територията на Община Кочериново действа Наредба за реда и условията за отглеждане на животни на територията на Община Кочериново. В Наредбата се урежда редът и ограниченията при паша на селскостопански стада и животни в строителните граници на общината или в различни видове недвижими имоти с определено по вид трайно предназначение. Наред с това е издадена по-късно и Заповед РД-01-05-81/10.03.2022 г., на Кмета на Община Кочериново, в чл. 4 от която се забранява целогодишно пашата на стада и животни в сенокосните площи /ливади/, с изключение на животните собственост на ползвателя или собственика на площите.

На 28.03.2022 г., около 11:00 часа в Община Кочериново е постъпил сигнал от лице с имена А.Ж.Б. за паша на животни в имоти стопанисвани от сем. Балабанови, в землището на с. Стоб. В същото време свидетелите Я. и С., както и техен колега К.С. извършили проверка в масивите „Ясено“ и „Герено“ в землището на с. Стоб. На място в масив № 59 „Герено“ установили около 30 говеда, които видимо пасели отдавна в заградена с електропастир площ част от масив № 59 „Герено“. Заснели географските координати на земната повърхност, на която пасели животните и направили снимков материал, от който се установява частично номера на ушната марка на едно от животните – 095489. За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол от 28.03.2022 г. Установено било, че трайното предназначение /НТП/ на площите е ливади, а говедата пасящи там, че са собственост и се водят в животновъдния обект на жалбоподателя П..

До същия била изпратена покана за съставяне на 2 броя АУАН на дата 29.04.2022 г., в 10:30 часа в сградата на Община Кочериново от св. Я.. На тази дата и час св. Я. в присъствието на св. С. съставила срещу жалбоподателя АУАН 1/29.04.2022 г., като същият бил подписан от нея като актосъставител и от св. С., като присъствал при извършване и установяване на нарушението. Жалбоподателят отказал да подпише съставения му АУАН, като отказът му бил удостоверен няколко дни по-късно на 03.05.2022 г. писмено с изписване на ръка със син химикал на текств графата за нарушител: „Лицето отказва“ и изписани отдолу имена „С.К. -“, след което отдолу е изписана дата „03.05.2022 г.“ и отстрани вдясно е положен подпис. По-долу на същата страница в АУАН след „ Забележка“, в която не е попълнен текст отдолу е положен още един подпис със син химикал.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 01/06.06.2022 г., издадено от Кмет на Община Кочериново, с което на Г. С. П., с адрес: гр.К. ,обл.К, ул."С.", № ***, с ЕГН: **********, по реда на чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 42 от Наредба за реда и условията за отглеждане на животни на територията на Община Кочериново, е наложено наказание „глоба“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 31, ал.1 и ал. 2 от 2

Наредба за реда и условията за отглеждане на животни на територията на Община Кочериново.

По доказателствата:

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява в голяма си част от показанията на свидетелите Я. и С., както и от събраните по делото писмени доказателства, вкл. служебно изисканите от съда справки и документи, всички приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК и които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина изложен по-горе. Съдът не приема с доверие единствено частта от показанията на свидетелите Я. и С., в която сочат, че при съставяне и предявяване на АУАН на жалбоподателя е присъствало и лицето С.К., която е техен колега и още тогава на място е удостоверила на място с подписа си отказа на същия да по подпише. Тези техни твърдения са в пълно противоречие с отразената собственоръчно със син химикал непосредствено след имената на лицето С.К. дата – 03.05.2022 г., като подпис от същата е положен в близост до графата нарушител, в която е изписано саморъчно „Лицето отказва“. Не са дадени каквито и да е обяснения за тази колизия от двамата свидетели, вкл. от актосъставителя, който е водил цялята АНП и е съставил този АУАН. И двамата свидетели заявяват, че жалбоподателят се е явил, но не се е запознал с акта и не му е четен същия, както и не е получил препис от акта, тъй като се ядосал и си тръгнал. Актосъставителят Я. твърди, че няма представа защо подписа на колегата й е отразен с дата 03.05.2022 г. При безспорното авторство на АУАН от св. Я. и представянето му от страна на АНО с АНП, съдът няма друг избор освен да приеме за вярно именно отразеното изрично писмено в акта относно удостоверяване на отказа на жалбоподателя да подпише АУАН, а именно, че отказа е удостоверен от лицето С.К., но на 03.05.2022 г., вместо на датата на съставяне на АУАН – 29.04.2022 г., както се твърди изолирано от свидетелите Я. и С..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издаден изцяло в разрез с правилата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т.5 от ЗАНН. На първо място в същия, както и в НП не е дадено ясно и точно, конкретно и недвусмислено описание на нарушение, което от своя страна да кореспондира с посочената конкретна законова разпоредба, която се твърди, че е била нарушена – чл. 31, ал.1, и ал. 2 от цитираната Наредба. В АУАН и в НП неправилно са цитирани две отделни и различни разпоредби на чл. 31, ал.1 и ал. 2 от посочената Наредба за реда и условията за отглеждане на животни на територията на Община Кочериново. В този смисъл е ограничено правото на защита на жалбоподателя да разбере, коя точно разпоредба е приел АНО за нарушена от 3 него след като посочените две предвиждат различни хипотези, а именно:

Чл. 31 „Забранява се навлизането на селскостопански животни и птици в частни урегулирани поземлени имоти и земеделски имоти (градини, ливади, овощни насаждения), с което се застрашава собствеността на населението и земеделската продукция.

(1) Влизането, преминаване и паша на животни в земи с посеви, трайни или цветни насаждения, освен в случаите на собственост или учредено вещно право върху земята.

(2) Пашата на селскостопански животни и птици в строителните граници на населените места.“

От даденото описание и изложените твърдения, вкл. от събраните доказателства не се установява да се касае изобщо за осъществена паша на животни „в земи с посеви, трайни или цветни насаждения“ или алтернативно за допусната от жалбоподателя паша на неговите животни „в строителните граници на населените места“, както предвиждат ал.

1 и ал. 2. Напротив по-скоро е описана в АУАН и НП само общата диспозиция на нормата на чл. 31 от Наредбата, но не и конкретните хипотези заложени в чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от същата, които се сочат за нарушени виновно от жалбоподателя. Без съмнение това накърнява драстично правото на защита на санкционирания субект, който не знае обективно кое твърдение на АНО да се стреми да оборва и евентуално оспори, а именно: че животните му са били на паша в земи с посеви, трайни или цветни насаждения, респ. че са били на паша в строителните граници на населените места или евентуално, че са навлезли в частни урегулирани поземлени имоти и земеделски имоти (градини, ливади, овощни насаждения), които не са негова собственост и така се застрашава собствеността на населението и земеделската продукция.

На самостоятелно основание, съгласно чл. 18 от ЗАНН „ Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения , наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.“ Ако се възприеме подходът на АНО с посочените от него в АУАН и НП две отделни хипотези на чл. 31, ал.1 и ал. 2 от Наредбата, които се сочи, че са били нарушени виновно от жалбоподателя и това се съпостави с наложеното на жалбоподателя за тези две нарушения едно общо и единствено административно наказание – глоба в размер на 500,00 лева, то без съмнение е налице и допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Всичко това аргументира друго самостоятелно основание за пълна отмяна на обжалваното НП. За да е в съответствие със закона би следвало на същия да са наложени две отделни административни наказания за твърдените от АНО нарушения на различните хипотези на чл. 31, ал.1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за отглеждане на животни на територията на Община Кочериново.

Извън гореизложеното е налице и допуснато съществено нарушение на чл. 43, ал.2 то ЗАНН при осъщественото връчване на АУАН при отказ на жалбоподателя, което се твърди, че е било удостоверено с подписа на лицето С.К., който подпис видно от разписката е бил 4 положен в дясно от графата за нарушител едва на 03.05.2022 г. Според съдебния състав получаването на препис от АУАН е самостоятелно право на лицето, различно от правото да му бъде предявен за подпис същия. В този смисъл виж и практиката на касационната съдебна инстанция отразена в Решение № 93 от 29.04.2015 г. по н. д. № 76 / 2015 г. на Административен съд – Кюстендил.

Правото да се получи акта е свързано с възможността за представяне на писмени възражения в 7-дневен срок, както и с по-нататъшната защита срещу обвинението за извършване на административно нарушение. Затова предявяването на акта за запознаване със съдържанието му и подписването му от нарушителя е действие самостоятелно и независимо от връчването на екземпляр от същия. Съдът счита, че отказа да се подпише АУАН е ирелевантен към задължението на контролните органи да връчат препис от него. В настоящият случай от свидетелските показания и от отбелязванията в АУАН се установява, че нарушителят без съмнение е отказал да подпише акта, но този отказ не е надлежно оформен с името, точният адрес и подписа на свидетел на отказа, с оглед изискването н а чл. 43, ал.2 от ЗАНН. В случая при обективиране на отказа на датата на съставяне на АУАН изобщо не е бил положен подпис от свидетел, като същият видно от отбелязването е бил положен няколко дни по-късно на 03.05.2022 г., от лице с имена С.К., за която изобщо не е посочен никакъв адрес. Нещо повече няма каквато и да е оформена писмено друга разписка за твърдения отказ от получаване на препис от АУАН от страна на жалбоподателя, който се е явил при съставяне на АУАН. Всички тези пороци свидетелстват за установено нарушение на чл. 43, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН, при неспазване на изискванията на тази норма относно удостоверяване на отказа на нарушителя да подпише, а още по-малко самостоятелния негов отказ да получи препис от акта, който видно от показанията на св. С. не му е бил дори прочетен. Неизпълнението на задължението от контролните органи по чл.