Решение № 713 от 15.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. София, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Рени Ковачка при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000717 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по по две въззивни жалби, и двета насочени против Решение № 260343/19.05.2022 г., постановено по т.д. № 1263/2020 г. по описа на СГС, ТО.

Въззивната жалба на Й. Р. Х., чрез адв.И. В. от АК Варна е насочена против частта от обжалваното решение, с което предявените от този въззивник искове с правно основание чл.

95 ЗАПСП, във вр. с чл.95а, ал.1 от с.з. за присъждане на обезщетение за претърпени вреди в резултат на това, че „Вижън лаб“ЕООД е осъществило нарушение на авторското му право по отношение на видеоматериал на ищеца „Караджов камък“ чрез неправомерното му използване по смисъла на чл.18, ал.2, т.1 и т.2 ЗАПСП за периода от 01.01.2020 г. до 04.03.2020 г., както и за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди в резултат на това, че същият ответник е осъществил нарушение на авторското му право по отношение на видеоматериал на ищеца „Приказка в Родопи“, чрез неправомерното му използване по смисъла на чл.18, ал.2, т.1 и т.2 ЗАПСП, са отхвърлени над уважения размер от 500 лв. до претендирания такъв от 1 000 лв. всеки, които са част от пълния размер на всяка претенция от по 20 000 лв.

В тази въззивна жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон – ЗАПСП, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, респ. – не допускане на своевременно формулирани от този жалбоподател доказателствени искания.

Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора уважаване на предявените искове в пълния им претендиран размер.

1

В отговора по тази въззивна жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи.

Втората въззивната жалба - на „Вижън лаб“ЕООД, е насочена против частта от първоинстанционното решение, с която предявените против ответника искове от Й. Х. са уважени до размер на по 500 лв.

В нея се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, порази постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила в нормата на чл.161 ГПК, във вр. с чл.14 ЗТР, предвид че процесните искове били предявени извън тримесечния срок от чл.14, ал.1 ЗТР /изхождайки от твърденията на ищеца/ и за медийния оператор не съществувало задължение да съхранява записи от програмите и предаванията си извън този срок. Като не съобразил горното и приложил санкцията на чл.161 ГПК, поради неизпълнение на вменено задължение на ответника да предостави записи от процесните предавания извън установения от закона тримесечен срок, първоинстанционният съд допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до неправилност на решението му.

Отделно от изложеното решението било неправилно и поради нарушение на чл.235, ал.2 ГПК, доколкото съдът неаргументирано кредитирал недоказани твърдения на ищеца, без да са събрани и приобщени относими към спора доказателства по установения ред.

Нарушение било допуснато и на чл.214, ал.1 ГПК, като неправилно било допуснато изменение на предявените искове с определение от 06.04.2021 г. чрез едновременно чрез основание и петитум.

Решението било неправилно и поради неточно приложение на относимия материален закон, защото посочените от ищеца видеоматериали не били резултат от „творческа дейност“, вкл. в случая не било осъществено „Разпространение“ на процесните произведения по смисъла на § 2, т.4 от ДР на ЗАПСП.

Било и необосновано, т.к. осъдителният диспозитив противоречал на мотивната му част и събраните доказателства.

По подробно изложение съображения в подкрепа на горепосочените оплаквания като правен резултат се иска отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му част и постановяване отхвърляне на предявените искове изцяло.

В отговора по тази въззивна жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и поддържа правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

След запознаване с данните по първоинстанционно дело решаващия състав съобрази следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с правно основание чл.95 ЗАПСП от Й. Р. Х. против „Вижън лаб“ЕООД.

В обстоятелствената част на исковата молба се изложени твърдения, че ищецът е създател на аудио-визуални произведения, които споделя в свой канал в интернет платформата за видеосподеляне YouTubе, по отношение на които сам осъществявал дейността по заснемане, монтаж и озвучаване.

Две от създадените от него произведения – „Караджов камък“ и „Приказка в Родопи“ , били са споделени в платформата през 2017 година и били обект на притежаваното от ищеца авторско право по смисъла на чл.5 от ЗАПСП.

При случаен преглед на предаванията, излъчвани по телевизионен канал „БЪЛГАРИЯ 24“ същият установил, че посочените две произведения са многократно били излъчвани по телевизията в периода 01.01.2020 г. - 04.03.2020 г., без ищецът да е посочен като техен автор.

Поддържа се, че както ответното дружество, така и телевизията не са се свързали с ищеца и не са получавали предварително съгласие за излъчване на тези произведения.

2

Освен посоченото не бил налице сключен договор за използването им, с който да се уредят условията за това и за възнаграждение на техния автор.

Ищецът изпратил на ответника писмо, получено от служители на дружеството на 04.03.2020 г., с което изразил претенция за заплащане на обезщетение за нарушеното му авторско право, на което до датата на предявяване на исковата молба ответника не отговорил.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди „Вижън лаб“ЕООД му заплати сумата от по 1 000 лв., представляваща частична претенция от общия размер на иска от 10 000 лв. за всяко едно от произведенията, представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от неправомерното използване на произведенията, без негово съгласие, без посочването му като автор, настъпили в резултат на това, че ответникът е „качил“ тези произведения и ги е направил достъпни за неограничен брой зрители на Национална телевизия „БЪЛГАРИЯ 24“.

В срока за отговор ответното дружество не е подало такъв, вкл. не е взело становище по предявените искове в хода на цялото първоинстанционно производство.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове.

По последните страните по делото са надлежно легитимирани /с оглед твърденията на ищеца/, за които е налице правен интерес от предявяване на процесните осъдителни искове за присъждане на обезщетение за нарушение на авторските му права.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение въззивната инстанция намира за неоснователни, като за да достигне до този извод съобрази от фактическа и правна страна следното:

Според задължителното тълкуване на нормата на чл.133 ГПК, във вр. с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, дадено в т.4 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти.

По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство.

Предвид на изложеното въззивната инстанция счита, че всяко едно от въведените едва с въззивната жалба на ответника в първоинстанционното производство възражения относно основателността на предявения иск са преклудирани и не дължи произнасяне по същите.

Такова дължи единствено по направените оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като във връзка с тях събрази от фактическа и правна страна следното:

Ангажираните пред първата инстанция доказателства от страна на ищеца-въззивник, вкл. служебно извършената проверка и от настоящия решаващ състав установяват след преглед в интернет платформата за видеосподеляне YouTubе, че въззивникът Й. Р. Х. има канал в тази платформа, който съдържа посочените в исковата молба видеоматериали „Караджов камък“ и „Приказка в Родопи“, както и че те са споделени в платформата съответно на 26.06.2017 г. и на 18.09.2017 г.

Същите представляват видеоматериали със следните установими при обикновен преглед характеристики: 1/ относно видеоматериалът „Караджов камък“ – същият е продължителност от 3,26 минути, с 3 290 показвания и съдържа видео кадри на местността „Караджов камък“, включващи общ фон, изкачване на природната забележителност от туристи и кадри, заснети от високо /от въздух/. За музикален фон е използвана музиката, изпълнявана от John Fleming от албума „ANW2151 - Urban Orshestra“ – факт, изрично 3 отразен от YouTubе /при спазване условията за защита на авторските права/; 2/ относно видеоматериалът „Приказка в Родопи“ – същият е с продължителност от 2,50 минути, с 4 741 показвания и съдържа видео кадри от посочените в материала местности в планина Родопи – с.Борово, къща за гости Калина, Кръстова гора, Караджов камък /тук са включени част от кадрите от първия видеоматериал/, Асенова крепост, Белинташ. Материалът е музикално озвучен с музика, посочена като изпълнявана от Escape By Night от албума „ Ibiza Chilling Vol.3“ – също изрично отразен факт.

Допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза с поставени задачи относно установяване релевантните факти за излъчването от национална телевизия „България 24“ на посочените по-горе видеоматериални, вкл. броя на тези излъчвания и т.н., не е дала заключение, поради отказано съдействие от страна на ответника, на който СГС изрично е указал последиците по чл.161 ГПК с определение от о.с.з. от 15.06.2021 г.

В този смисъл и въззивната инстанция също споделя изводът, че твърденията на ищеца-въззивник за това, че в процесния период от време ответното дружество, чрез национална телевизия „Телевизия България 24“ е излъчвал многократно двата обсъдени видеоматериала , за установен.

С писмо, връчено на въззивника-ответник на 04.03.2020 г. с известие за доставяне, Й.

Х., чрез процесуалния си представител, е поканил „Вижън лаб“ЕООД незабавно да спре излъчването на неговите визуални произведения и му предложи справедливо обезщетение за излъчването им, без разрешение.

Извършената служебна справка от решаващия състав на публично достъпния електронен сайт на Съветът за електронни медии установи, че на ответника-въззивник е предоставена лицензия за

24 часово времетраене, с начална дата на разпространение

02.07.2014 г.

Така приетите за установени факти предпоставят извод за правилност на обжалваното решение, като изложените във връзка с основателността на предявените искове до уважения им размер доводи от първоинстанционния съд изцяло се споделят и от настоящата въззивната инстанция, като поради пълното им споделяне и за избягване на тяхното излишно приповтаряне препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

Във връзка с оплакванията, развити във въззивната жалба, следва да се изложат и следните доводи:

Решаващият състав приема, че при стриктно спазване на установените съдопроизводствени правила първоинстанционния съд е установил релевантните за предмета на производството факти и въз основа на тях правилно е приложил материалния закон – ЗАПСП.