Решение № 235 от 15.02.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5233/2023
- Вид
- Решение № 235
- Подписан
- 15.02.2024
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- Атанаска Анастасова Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182 ал.1 т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.30 ал.5 · Закон за измерванията
- чл.43 ал.4 · Закон за измерванията
- чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 235 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330205233 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. А. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 5346525, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в допълнително становище, жалбоподателят Щ., чрез процесуалния си представител адв. П., моли съда да отмени обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните норми. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се възражение при евентуално уважаване на жалбата за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.07.2021г. в 11:51ч. в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу номер 1, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС - л. а. „БМВ Х 5“ с рег. № ***, установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M 581, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 74 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик С. А. Щ., ЕГН **********.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на жалбоподателя Щ. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка и представени в съдебно заседание писмени доказателства – снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 8-33-20/28.09.2020г. за последваща проверка, Протокол за използване на АТСС с рег. № 1030р-20743/16.07.2021г., справка за регистрация и собственици на превозно средство относно л. а. „БМВ Х 5“ с рег. № ***, писмо рег. № 103000-24215/15.11.2023г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив с приложена към него справка от АИС АНД.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ, жалбоподателят Щ., управлявайки л. а. „БМВ Х 5“ с рег. № ***, е превишил максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в населено място. Доказателство за установеното нарушение е и приложеният към административната преписка снимков материал към издадения ЕФ, от който с категоричност се установяват както датата и часът на нарушението, измерената скорост, действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението с посочени географските координати, така и посоката на движение на автомобила и неговите идентификационни данни.
Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото описание на нарушението. Правилно е и отразяването, че в случая е била нарушена нормата на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП.
В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР Пловдив/, мястото /гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу номер 1, датата /15.07.2021г./, точният час на извършване на нарушението /11:51ч./, регистрационният номер на МПС /***/, собственикът на когото е регистрирано превозното средство /С. А. Щ./, описание на нарушението /управление на лек автомобил с установена скорост 74 км/ч, при ограничение 50 км/ч и превишена стойност на скоростта 24 км/ч/, нарушената разпоредба /чл.21 ал.1 от ЗДП/, размерът на глобата /100 лв./, срокът, сметката и 2 мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/. С изпълване на съдържанието на ЕФ, съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.
Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и ЕФ и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва актът. Би имала значение единствено абсолютната и относителна давност от извършване на нарушението, която към момента очевидно не е изтекла.
ЕФ правилно е издаден по отношение на жалбоподателя Щ., като собственик на л. а. „БМВ Х 5“ с рег. № ***, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП.
В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M 581, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 24.02.2020г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M 581, тъй като тя е била в употреба към 15.07.2021г. и е отговаряла на одобрения тип. Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип.
Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл.31 от заповедта е една година. По делото е наличен Протокол № 8-33-20/28.09.2020г. за последваща проверка на АТСС от дата 28.09.2020г., с валидност една година, т.е. до 28.09.2021г. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение 77 км/ч. В горепосочения протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до 100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост 77 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 74 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.
Съгласно Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване 3 на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36/19.05.2015г. / издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП вече е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, каквато е и системата в настоящия случай. От посоченото се установява, че ЕФ, съотнесен към времето на извършеното нарушение, е законосъобразно издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна система за контрол.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП, че самият ЕФ се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че Е Ф представлява електронно изявление. Това обаче не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или система по пар.6 т.65 б.“б“ от ДР към ЗДП, която изисква установяването на нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави начало и край на работния процес на средството или системата. Този орган обаче няма отношение към работата на АТСС, което само засича и установява нарушенията. Затова и присъствието или отсъствието на такъв орган не представлява нарушение на нормативните правила. Именно по този повод законодателят е предвидил и съставянето на протокола по чл.10 ал.1 от наредбата. Като електронно изявление ЕФ няма конкретен издател, а се издава от съответната държавна структура, в случая ОДМВР Пловдив, което е надлежно отразено в него. Затова оспорванията в този смисъл съдът счете за неоснователни.
Налице е и Протокол за използване на АТСС с рег. № 1030р-20743/16.07.2021г. по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело, посочени са начало и край на работа, като в този часови диапазон попада и времето на заснемане на процесното нарушение. Що се касае до спазване на изискването на ал.3 на чл.10 от горепосочената наредба относно съпровождане на протокола по ал.1 на чл.10 със снимка на разположението на АТСС, следва да се има предвид, че измервателното средство тип TFR1-M се поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на уреда, тъй като разпоредбата на чл.10 ал.3 от наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в разговорната реч „триножници“. Въпреки това снимка на техническото средство в самия патрулен автомобил е налична.
Протоколът е надлежно попълнен и същият представлява официален свидетелстващ документ за законосъобразното използване на АТСС. Няма място за съмнение според настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че представената по преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в снимката дата на нарушението и датата на използване на техническото средство, като часът на нарушението, отразен в снимката, се включва във времевия диапазон на начало и край на работа на процесното АТСС. Също така е налице съответствие между посоченото в протокола техническо средство и това, с което е било заснето нарушението за скорост, като от тук следва да се приеме, че същият удостоверява законосъобразното 4 използване на процесното АТСС. Отново в тази връзка съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, като от приложената снимка става пределно ясно, че нарушението за скорост е било извършено именно с л. а. „БМВ Х 5“ с рег. № ***.
Разпечатката съдържа 34 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a89235ea-3713-4c09-a27b-01299d4a28d9