Определение № 192 от 22.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503198 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.418, ал.4 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 против Разпореждане от 24.10.2023 г., инкорпорирано в Заповед № 7208 /24.10.2023 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издаване на изпълнителен лист, издадена по ч.гр.д.№ 14351/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжника Г. Н. Г. с ЕГН: ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 44.93 лева върху просрочената главница от 1451.84 лв.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане неправилно и иска неговата отмяна и връщане на делото на PC - Пловдив, с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за 1 изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит. Със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на сумите от 1451.84 лв. – изискуема главница, 134.55 лв. възнаградителна лихва за периода от 15.02.2023г. до 21.07.2023г.; обезщетение за забава в размер на 44.93 лв. върху просрочената главница за периода от 15.02.2023г. до 15.08.2023г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното й погасяване.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че в представеният договор за потребителски кредит са налице евентуално неравноправни клаузи, доколкото се установява от постъпилата уточняваща молба, че наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът е начислил обезщетение в размер на договорения лихвен процент от 21,57% и по този начин реално прилаганият от страната лихвен процент за обезщетението за забава се равнява на 31,57%. При определянето на този размер е приложена клаузата на чл. 9.1, в която е уговорен размерът на възнаградителната лихва и чл. 9.4, в която е записано, че се дължи и законната лихва, а двата лихвени процента са приложени заедно върху главницата, поради неизпълнението да се заплати вноската на падежа.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочие. В уточняващата молба заявителят е посочил, че размерът на претендираната мораторна лихва е определен за срока на забава на уговорените месечни анюитетни вноски като сбор от договорната лихва от 21,57% и законната лихва за периода от 10% до 31.12.2023 г. и 11,42% от 01.01.2023 г., или общо 31,57% до 31.12.2023 г. и 32,99% след 01.01.2023 г.

Налице е императивна законова разпоредба – чл.33, ал.2 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя на дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Ето защо е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за мораторни лихви, която в случая е двукомпонентна и включва освен законната лихва и договорната такава, поради което и заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено. Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно , поради което подадената против него частна жалба е неоснователна и ще се 2 остави без уважение.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 против Разпореждане от 24.10.2023 г., инкорпорирано в Заповед № 7208 /24.10.2023 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издаване на изпълнителен лист, издадена по ч.гр.д.№ 14351/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр. състав, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжника Г. Н. Г. с ЕГН: ********** за обезщетение за забава в размер на 44.93 лева върху просрочената главница от 1451.84 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3