Протокол № 14 от 10.09.2020, Окръжен съд - Кюстендил

ПРОТОКОЛ

Номер 14

09.09.2020 г.

Окръжен съд – Кюстендил

Град Кюстендил

На 09.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Надя С. Георгиева

Йоланда М. Цекова

Татяна Х. Костадинова

Секретар: Вергиния Х. Бараклийска

Прокурор: Камелия Симеонова Стефанова (ОП-Кюстендил)

Сложи за разглеждане докладваното от Надя С. Г.ева Въззивно частно наказателно дело № 20201500600447 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:09 часа се явиха:

ЗА КнОП се явява окръжен прокурор Стефанова.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В.К. се явява, заедно със защитниците адв.Е.В. и адв.

И.А., доведен от Следствен арест при РС „ИН” – Кюстендил.

СТРАНИТЕ (общо) – Да се даде ход на делото. Нямаме искане за отвод.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по частен протест и частна жалба срещу първоинстанционното определение, с което е взета мярка за неотклонение „Домашен арест” като е оставено без уважение искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Иска се с частния протест вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а със жалбите се иска вземане на мярка за неотклонение „Подписка”.

ПРОКУРОРЪТ – Поддържам частния протест. Ще представя доказателства, които моля да приемете. Намирам частната жалба за неоснователна.

АДВ.В. – Поддържаме частната жалба. Моля да оставите протеста на окръжна прокуратура като неоснователен.

АДВ.А. – Поддържам частната жалба.

ПРОКУРОРЪТ– Представям като доказателства справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария към дата 08.09.2020 г., от която се установява, че спрямо В.К., освен настоящото производство, са налице и още две 1 неприключили производства, а именно: ДП №498/2020 г. по описа на РУ - Дупница за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, което се намира при разследващ орган, както и ДП №79/2013 г. по описа на ОСлО за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК, което се намира при разследващ орган. Освен тази справка, представям справка от РП – Дупница за образувано досъдебно производство по описа на РП – Дупница, както и постановление за привличане в качеството на обвиняем от 01.09.2020 г. на В.К. за извършено престъпление по чл. 144, ал.3 от НК. Други доказателства няма да соча.

АДВ.В. - Да се приемат, макар, че частично съдържат неточна информация.

Доколкото ние знаем, това дело по чл.131 НК е прекратено.

АДВ.А. – Да се приемат. Лично аз съм го водил това дело. Беше образувано за лека по хулигански подбуди. Беше прекратено. Прекратяването беше обжалвано по съдебен ред. Мина инстанционно през районен и през окръжен съд. След това беше частно-правен характер и приключило с административно наказание „Глоба”. Едно от цитираните дела изтича по давност след два или три месеца и е образувано преди не знам колко години.

Цитираше се на другата мярка, предполагам пак същото дело, дело от 2013 г., което сега се възобновява, с нов прочит.

ПРОКУРОРЪТ- Това е официална информация информационна система на Прокуратурата на РБългария. от

Унифицираната

АДВ.А. – Не го оспорвам. Да се приемат.

Съдът счита, че следва да приеме представените доказателства от прокурора, доколкото могат да имат отношение за изясняване на обстоятелства по делото и О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства: Резултати от търсене от

09.09.2020 г. от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария;

Справка от РП – Дупница от 03.09.2020 г. и Постановление за привличане в качеството на обвиняем от 01.09.2020 г. на жалбоподателя.

АДВ.А. – Представяме 2 бр. решение на ОД на МВР – Кюстендил РУ – Дупница за отнемане разрешителното за притежание на оръжие на В.К. и неговия брат Г.К. от дата 28.08.2020 г. Представям също членска карта на Н.В.К. от Съюза на ловците и риболовците в България, както и заверен ловен билет на същия за 2019 г.; 3 бр. ксерокопия от лични карти на живущите на същия адрес, на който е адреса на В.К. – неговата майка, баща и неговия брат;

Копие от удостоверение за придобито право на лов; Копие от квитанция и копие от лична карта на Н.К., който живее на същия адрес: ******** ПРОКУРОРЪТ – Не се противопоставям да се приемат.

Съдът счита, че следва да приеме представените доказателства от защитата, тъй като са относими към предмета на делото. С оглед на горното О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства представените и цитирани от защитата доказателства – 2 броя решения; Билет за лов; Карта за членски внос;

Удостоверение за право на лов; Копия от лични карти и квитанция.

СТРАНИТЕ (общо) – Нямаме други доказателствени искания.

2

Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Окръжни съдии, считам, че с атакуваното определение РС - Дупница незаконосъобразно взе мярка за неотклонение „Домашен арест” по отношение на обвиняемия В.К.. Считам, че така определената мярка за неотклонение „Домашен арест“ не е съобразена с целите на мерките визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК. От една страна ДнРС прие, че може да бъде направено обосновано предположение, че по досъдебно производство водено срещу К. за престъпление по чл.339 НК може да се направи обосновано предположение, че същият е извършил престъплението, в което е обвинен. В тази насока първоинстанционният съд е коментирал събраните гласни и писмени доказателства и е достигнал до този извод. В настоящото производство Вие като въззивна инстанция, следва да вземете отношение по отношение на всички въпроси свързани със законността на задържането, вкл. и по наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. В тази насока следва да се подчертае, че с постановление на прокурор от РП – Дупница К. е привлечен като обвиняем за престъпление, което е тежко умишлено по смисъла на чл.93, ал.1, т.7 НК наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 10 г.

Същевременно, по делото безспорно е установено, че К. действително притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие, издадено на 12.07.2017 г. от РУДупница, валидно до 11.07.2023 г., в което разрешение за оръжие подробно и изрично са описани оръжията, които същият може да притежава. Всички изброени оръжия, общо пет на брой, са за ловни цели - 4 бр.пушки и 1 бр.пистолет. При извършено претърсване на жилища на два адреса в ******** и ул.******** на датата 07.08.2020 г., разследващите органи са иззели общо 215 бр. боеприпаси, калибър 9 на 19 мм. Безспорно е й, че братът на обвиняемия К. - Г.К., също притежава разрешително за оръжие, но всичките тези боеприпаси, които са намерени надвишават броя на разрешените, които може да притежава обвиняемият К.. Касае се за боеприпаси, които са за ловна цел и в случая е нарушена разпоредбата на чл.6, ал.3, т.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, където е указано точно колко броя боеприпаси може да бъдат съхранявани и държани от лице притежаващо разрешение за огнестрелно оръжие. Налице са и гласни доказателства относно обстоятелтвата свързани с извършените претърсвания и изземвания на боеприпаси. В тази насока са показанията на свид.Б.Г. и М.Д., които са участвали в извършеното претърсване на адреса в *******, както и на свидетелите Н.С. и И.И. участвали при претърсването на адрес на ****. Анализирайки събраните гласните и писмени доказателства, считам, че РС стигна до правилен извод относно обоснованото предположение за извършени престъпления от обв.В.К.. Същевременно считам, че неправилно ДнРС прие, че не може да бъде направено обосновано предположение за съществуване на опасност К. да се укрие или да извърши друго престъпление. Съдът в атакуваното определение посочи, че К. не е осъждан и не са представени доказателства за образувани други производства. С влязло в сила на 28.08.2016 г присъда на РС-Дупница по НЧХД №775/2013 г. К. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а НК, същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 3000 лв. Но видно от представеното в днешното съдебно заседание писмено доказателство по отношение на К., освен настоящото производство, водено от РП - Дупница за престъпление по чл. 339 НК са налице още две неприключили такива производства, като едното е от 2013 г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК, а другото производство е за извършено престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

3

Представих като писмено доказателство и постановление на прокурор от РП- Дупница, с което К. е привлечен като обвиняем за извършено от него на 31.08.2020 г. престъпление по чл.144 НК, т.е. това престъпление по чл.144 НК е извършено два дни след като РС - Дупница определи по отношение на същото лице мярка за неотклонение „Домашен арест”. Всичкото това сочи, че мярката за неотклонение „Домашен арест”, в никакъв случай не е съобразена с целите на мерките за неотклонение целящи да попречат на дадено лице да извърши и други престъпления. Явно е, че „Домашният арест” по никакъв начин не е попречила на К. да извърши деяние, за което е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.144 НК. Ето защо предлагам да приемете, че атакуваното определение на ДнРС от 28.08.2020 г. е незаконосъобразно, не е съобразено със степента на обществена опасност, както на деянието, касаещо държане на голямо количество боеприпаси за огнестрелни оръжия без разрешение, така и на степента на обществена опасност на самия деец спрямо когото са налице и други незавършили досъдебни производства. Считам, че единствената адекватна мярка на процесуална принуда е „ Задържане под стража”, поради което предлагам да отмените атакувания съдебен акт и постановите Вашия съдебен акт.

АДВ.В. – Уважаеми Окръжни съдии, аз Ви моля също да отмените атакувания съдебен акт, т.е. определението на ДнРС, с което на нашия подзащитен беше определена следващата най-тежка по степен визирана в чл.58 от НПК мярка за неотклонение „Домашен арест”, тъй като считаме, че същата е прекалено тежка и несъответства на целите визирани в чл. 57 от НПК. С няколко изречения, ще се опитам да обясня на съда защо считаме това оределение за незаконосъобразно и неправилно, а определената мярка прекалено тежка. Ще започна с искането за взимане на най-тежката мярка за неотклонение, депоризана от представителя на ДнРП за разглеждане пред първоинстанционния ДнРС. В същото искане е записано дословно следното: „Във връзка с образувано дело в КнОП за отвличане, по което главен заподозрян е г-н К., бяха извършени обиски на два адреса в *****, от които беше иззето такова и такова количество боеприпари, поради което, считаме, че най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, следва да бъде взета спрямо него, докато разкрием престъпление по чл.146”. Така звучи. Така е и написано в искането. Казах с едно изречение какво е основанието посочено в искането за определяне мярката за неотклонение, за да коментирам за съществуването на обоснованото предположение за извършено престъпление- извършен обиск на две места и намерен определен брой патрони. По това дело са разпитани четирима полицейски служители, които са присъствали на обиските. Това са разпитаните свидетели. Приложени са два протокола за претърсване. При тия доказателства представителят на държавното обвинение твърди, че съществува обосновано престъпление на извършено деяние по чл.339, ал.2 вр. с ал.1 НК, което беше прието и от първоинстанционния съд. Ние обаче считаме, че от така събраните гласни доказателства и приложените протоколи за претърсване, оглед и изземване не може да бъде направено обосновано предположение престъпление по чл. 339, ал.2 вр.с ал.1 НК. И сега ще Ви кажа защо. И днес в с.з., пред първоинстанционния съд, прокурорът се позовава на неточни факти. Да. В Закона за боеприпасите е посечено колко патрона може да има лицето, но ние сме представили доказателства, че това лице освен разрешение за притежаване на оръжие членува в спортен клуб по ловна стрелба, където количеството на патроните разрешени от закона е двойно по размер. Това се отнася и за брат му. Освен това, откъде прокуратурата, а пък и първоинстанционния съд, в това заключение вади факти свързани със собствеността на патрона. Ако патроните са на брат му? Ако са на друг член от семейството, който живее там? Какво доказателство има във връзка с това, че той е собственик и владее патроните, които са намерение в общата каса на брат му, според издаденото разрешение от съответните органи? Говорим за обосновано предположение. Затова започнах оттам откъдето ми направихте забележка. За мен искането не е свързано с това че има 15 патрна повече, а е свързано с разкриването на някакво друго престъпление. Така и твърди прокуратурата в самото си искане. Аз и затова казах, че такава правна фигура в НПК не 4 съществува от много години. Няма вероятен заподозрян. Няма уличено лице. Тия разпоредби в закона бяха отменени много отдавна.