Решение № 371 от 30.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Варна, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110203138 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Ж. М. М., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К, №10614543, издаден о т ** *** Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника, в качеството на собственик на превозното средство л. а. „***“, peг.

№*******, е наложено административно наказание глоба в размер 50.00 лв.

Въззивникът счита оспореният ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същият да бъде отменен.

Твърди, че спрямо въззивника е издаден и друг ЕФ за същото нарушение, от същата дата и час, заснето със същото АТСС, но с различна скорост на движение, което създава неяснота относно установената скорост на движение на превозното средство, както и, дали действително е извършено нарушението.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не представя становище.

С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2025 г. в 08:32:06 ч. в гр. Варна, по бул. „*** “, до сп. „***“, посока к. к.

„***“, при ограничение на скоростта до 50 км/ч за населено място, с автоматизирано техническо средство АТСС (АРH CAM S1) №120ссd1, била засечена скорост на движение 62 км/ч на моторно превозно средство – л. а. „***“, peг.№*******. При констатация, че регистриран собственик на превозното средство е въззивника Ж. М., от ** *** Варна бил издаден спрямо нея процесния ЕФ серия К №10614543, за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП с наложено наказание „глоба“ 50.00 лв.

При осъщественото засичане с АТСС АРH CAM S1 №120ссd1 в съответния пътен участък на скоростта на движение за л. а. „***“, peг.№*******, секунда по-късно била 1 установена към 08.32.07 ч. и скорост 61 км/ч, при което бил генериран и издаден и друг ЕФ серия К, №10614490, също за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, отново с наложено наказание „глоба“ в размер 50.00 лв.

Двата документа били надлежно връчени на 09.07.2025 г. и в предоставения срок на 11.07.2025 г. въззивникът предявил жалби срещу всеки от тях, при което били образувани процесното АНД №3138/2025 г. по опис на РС Варна и АНД №3140/2025 г., имащо за предмет ЕФ серия К, №10614490.

С Решение №1088 от 19.09.2025 г. по АНД №3140/2025 г., влязло в сила от 10.10.2025 г., оспорения ЕФ серия К, №10614490, е бил потвърден.

При тези констатации, съдът намира, че, в случая е нарушено регламентираното с чл.24, ал.1, т.6 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, изискване „non bis in idem“ за ненаказуемост на двукратна наказуемост на едно лице за едно и също нарушение,тъй като е налице идентичност на съществените елементи (време, място, обстановка) на правонарушението от 31.03.2025 г., визирано в процесния ЕФ серия К, №10614543 и във влезлия в сила ЕФ, серия К №10614490. Нормата на чл.24, ал.1, т.6 НПК, приложима в производството по дирене на отговорност по административно-наказателен ред, регламентира да не се образува наказателно производство, а образуваното да се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.

Прилагането на посочения принцип се обуславя от идентичността в предмета на образуваните административно-наказателни производства, който предмет, определен от вида на извършеното нарушение и нарушителя, се очертава с АУАН (в случая с ЕФ). В настоящия казус е налице противоречие с установената в чл.24, ал.1, т.6 НПК забрана за образуване на повече от едно производство, спрямо едно и също лице, за същото противоправно деяние, която забрана е действаща и в административно-наказателния процес по аргумент и от нормата на чл.33, ал.2 ЗАНН.

При това положение издаването на два електронни фиша за едно и също административно нарушение нарушава правото на защита на наказаното лице. Принципът „non bis in idem” е изрично нормативно регламентиран и неговото неспазване води и до неспазване на закона и до заобикаляне на принципа за законоустановеност. Наказването на едно лице за едно и също деяние повече от един път също нарушава и принципа за справедливост.

ЗАНН урежда задължение за коректно описание на нарушението от фактическа страна – с всички елементи от фактическия състав на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като на това фактическо описание следва да съответства правилна правна квалификация. Както вече бе посочено, електронният фиш по своето правно значение е приравнен едновременно на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление по ЗАНН. Съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В тежест на административно-наказващия орган е да докаже посочените обстоятелства по несъмнен и категоричен начин, нещо което не е сторено в конкретния случай, като не е доказано по безспорен начин извършването на твърдяното административно нарушение. Това от своя страна, е довело до издаване на един незаконосъобразен ЕФ.

Въз основа на изтъкнатите фактически и правни констатации, съдът счита, че визираното съществено процесуално нарушение води до незаконосъобразност на процесния ЕФ, поради което същият подлежи на отмяна.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН и с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено плащане, в полза на въззивника 2 следва да се присъди обезщетение за сторени разноски за възнаграждение на адвокат в претендирания размер 400.00 лв (204.52 евро), който не надвишава установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш серия К, №10614543, издаден от ** *** Варна, с който, за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на Ж. М. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА ** *** Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. М. М., ЕГН **********, сумата 204.52 € (двеста и четири евро, 52 цента), представляваща направени разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3