Определение № 37988 от 15.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37988 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110108892 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от Б. П. Д. срещу Д. А. М. и В. Т. О., действаща чрез законен представител баща Т. Я. О. и майка Н. В. О., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът притежава правото на собственост върху Апартамент №****, находящ се в гр.

София, б*********, СОС с идентификатор №*** по КК и КР на гр. София, заедно с 1.119% ид.части от общите части на сградата и толкова ид.части от правото на строеж, и осъждане предаване на владението.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищецът е собственик на Апартамент №****, находящ се в гр. София, б*********, СОС с идентификатор №*** по КК и КР на гр. София, на основание Договор за покупко-продажба на държавен имот по НДИ от 12.03.1997 г. На 08.11.2022 г. ищецът бил отстранен от жилището от съдебен изпълнител. Сочи, че никога не е имал намерение да продава имота и не е упълномощавал никого.

Пояснява, че на 08.12.2008 г. на домашния адрес го потърсили двама млади мъже, като единият бил с полицейска униформа, а другия цивилен и обяснили, че го търсят във връзка със злоупотреба с личните му данни и ще го посетят допълнително за съставяне на протокол. Ищецът се усъмнил и проверил в полицията, където не знаели за такива служители. На 10.12.2008 г. ищецът отново бил посетен от двамата мъже, които му дали бели листа, на които трябвало да се подпише в десния долен край за графологическа експертиза, както и протокол. Ищецът отказал и за двете. Подал молба в 09 РУ за издаване на нова лична карта, за да предотврати евентуална измама. Получил новият документ за самоличност на 17.12.2008 г., който не е показвал на никого.

Ищецът установил, че от негово име са съставени и заверени нотариално четири пълномощни, от които: Пълномощно, заверено на 28.01.2009 г. с рег.

№176 на нотариус от гр. Русе, с вписани данни по старата лична карта, за което ищецът твърди, че не е подписвал и не се явявал пред нотариуса. Според съдържанието е упълномощено лицето З М Г, което ищецът не познавал, да продаде ап. ****. Това е сторено, съгласно Нотариален акт №49/12.02.2009 г., рег. №1098, дело №46/2009 г.,с купувач лицето Б А М. Извършеното било предмет на разследване и било образувано НОХД №7042/2009 г. по описа на СРС срещу Т М Й, което е прекратено поради неговата смърт. Ищецът завел гр.

1 дело за нищожност на сделката, с вписана искова молба в АП на 11.02.2010 г., което било спряно, а по-късно прекратено; вписването било заличено по инициатива на Б М на 09.05.2018 г. Сочи, че в хода на наказателния процес и при знание за случилото се Б М, след като купува имота на 12.02.2009 г., тя го продава на 26.06.2009 г. на К Н. Скоро след заличаване на вписването -09.05.2018 г., отв. Д. М. е придобил от К Н на 10.09.2018 г. недвижимия имот, съгласно договор за продажба. Ищецът твърди, че тази сделка е фиктивна – апартамента бил продаден за 9500 лв. при данъчна оценка 14346.90 лв., а отв. Д. М. договарял сам със себе си. Ищецът поддържа, че всички купувачи по сделките с имота му са свързани лица, вкл. по арг. че Б М и Д. М. имат две деца, и всички пребивавали на един адрес. Ищецът поддържа, че отв. Д. М. не е станал собственик на имота поради неистинността на пълномощното, което оспорва по авторство и съдържание. Твърди, че до 08.11.2022 г. не е напускал имота и не било вярно твърдението на отв. М., че след 10.09.2018 г. е сменил патрона на вратата, извършени ремонт и смяна на мебели в жилището. Посочва, че отв. Д.

М. прехвърля правото на собственост на отв. В. О. на 13.02.2023 г. с договор за продажба, обективиран в Нотариален акт №27, т.I, рег. №1660, нот. д. №25/2023 г., която също не е станала собственик. Пояснява, че отв. Д. М. е предявил иск по чл. 108 от ЗС срещу ищеца по гр. дело №****71/2019 г., СРС, решението по който е отменено по реда на чл. 303 от ГПК от ВКС и върнато за ново разглеждане под №32140/2024 г., СРС.

Ответникът Д. М. оспорва иска. Не възразява, че на 10.09.2018 г. е придобил правото на собственост върху процесния имот, за наличието на производство по гр. дело №****71/2019 г., СРС – сега под №32140/2024 г., СРС; на 08.11.2022 г. е извършен негов въвод във владение, при който ищецът е отстранен; на 13.02.2023 г. е прехвърлил правото на собственост на втория ответник О.. Ответникът оспорва, че Б. Д. е собственик на процесния имот към момента на предявяване на настоящия иск; че сделката от 10.09.2018 г., с която Д. М. е придобил имота, е фиктивна, привидна, нищожна или недействителна; Д.

М. е участвал в каквато и да било измамна схема, свързана с имота; продажбата на имота от Д. М. на В. О. от 13.02.2023 г. е фиктивна или извършена с цел увреждане на Б. Д.; твърденията за общ адрес, лични отношения или данни от справки за други лица доказват недействителност на сделките или недобросъвестност на Д. М.; наказателното производство, прекратено поради смърт на обвиняемия, установява със сила на пресъдено нещо твърдените от ищеца гражданскоправни последици спрямо Д. М.; Д. М. владее или държи имота. Посочва, че към предявяването на иска – 16.12.2025 г., отв. М. не е собственик, не държи и не владее имота. Оспорва твърденията за неистинско пълномощно, както и за недобросъвестност у ответника при придобИ.е на имота.

С молба от 01.07.2026 г. ищецът оспорва изложеното от отв. М..

Ответникът В. Т. О.-малолетна и действаща чрез законен представител баща Т. Я. О. и майка Н. В. О., получила препис от искова молба с приложения на 20.08.2026 г. чрез своята майка, в законоустановения едномесечен срок не е подала отговор на искова молба.

Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 108 от ЗС се разпределя по следния начин: ищецът трябва да докаже претендираното от него право на собственост върху спорния имот, описан в исковата молба, на посоченото придобивно основание; както и че ответниците държат/владеят имота. При въведените с искова молба възражения ищецът трябва да установи фактическите твърдения за неистинност на пълномощното, използвано за прехвърляне правото на собственост върху ап. ****, вкл. съществуването му, за което съдът му указва, че не сочи доказателства. При установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже правото на собственост върху имота 2 на посочените придобивни основания.

Съдът, на осн. чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че отв. Д. М. е придобил от К Г Н на 10.09.2018 г. правото на собственост върху Апартамент №****, находящ се в гр. София, б*********, с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №43, т. II, рег. №9317/, дело №221/2018 г. на Нотариус с рег. №*** на НК; на 08.11.2022 г. е извършен въвод във владение на имота на отв. Д. М. и отстранен ищеца Б. Д.; на 13.02.2023 г. отв. Д. М. е продал на отв. В. Т. О. процесния имот, за което съставен Нотариален акт №27, т. I, рег. №1660, дело №25/2023 г. на Нотариус с рег.№157 на НК.

По доказателствата:

За правилното решаване на спора следва да се допуснат представените от страните документи и изиска НОХД №7042/2010 г. по описа на СРС. В тази връзка не подлежат на приемане и не могат да бъдат надлежни доказателства от наказателното производство експертизи и разпити на свидетели, доколкото те не са събрани по реда и правилата на приложимия за настоящия казус ГПК; както и актовете на прокурора, доколкото това са умозаключения, съответно допустимите документи ще бъдат ценени по реда на чл. 175, вр. чл. 180 от ГПК и чл. 179 от ГПК. Искането по чл. 164 от ГПК на ищеца е нередовно, а по чл. 176 от ГПК неоснователно, доколкото обстоятелствата могат да бъдат установени от други доказателства и на този етап не е необходимо; искането на ищеца по чл.

186 от ГПК за извършване на справки за адресна регистрация не е относимо предвид релевантния момент, за който се твърди наличието на свързаност.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл.

147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства, освен представения от ищеца обвинителен акт.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД №7042/2010 г. по описа на СРС, на осн. чл. 186 от ГПК, и

УКАЗВА на страните, че не подлежат на приемане материалите по нак. дело, в т.ч. ДП -експертизи и разпити на свидетели, доколкото те не са събрани по реда и правилата на ГПК; както и актовете на прокурора, доколкото са умозаключения, а не доказателства, съответно допустимите документи ще бъдат ценени по реда на чл. 175, вр. чл. 180 от ГПК и чл. 179 от ГПК.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, по реда на чл. 156, ал. 2 от ГПК, да посочи за установяване на кои факти и обстоятелства иска да бъде допуснат до разпит всеки един от двамата свидетели, при режим на довеждане. При неизпълнение на указанията в цялост и срок доказателственото искане ще бъде 3 отхвърлено.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 176 и чл. 186 от ГПК на ищеца.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред погорен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съдебнен център по медиация към Софийски градски съд - гр. София, ***, ет. 2, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.11.2026 година от 13,30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца и препис на отговор на искова молба, с приложения - чрез пълномощник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4