Решение № 1365 от 02.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1365 гр. Русе, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20264520104172 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД и по чл. 79, ал.1 ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.

Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу Е. И. Х., в която се твърди, че на ****г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, с който на ответника е предоставена сумата от 600лв., за срок от 11 месеца, с годишен процент на разходите 47.95%. Общото задължение по кредита възлизало на 721,53 лв., като по избрани от ответника и закупени допълнителни услуги, същият дължал възнаграждение за услугата „Фаст“ 270 лв., а за услугата „Флекси“ 330 лв. С тези суми общото задължение по кредита възлизало на 1321,53 лв. с месечна вноска от 120,14 лв. Твърди се, че предоставените допълнителни услуги не са задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит и са разсрочени за заплащане заедно с погасителните вноски по договора. Посочено е, че общо заплатената от ответника сума по договора е в размер на 225,93 евро.

За събиране на вземането си по процесния договор, дружеството депозирало заявление, по което било образувано частно гражданско дело № *** от 2025 г. по описа на Районен съд - Пещера.

В настоящото производство се моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите: главница 306,78 евро, договорна лихва 62,14 1 евро и законна лихва, както и да бъде осъден да заплати сумите 125,50 евро по услугата „Фаст“ и 165,41 евро за услугата „Флекси“. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за частична неоснователност на предявените искове. Не оспорва размера на платената от него сума, че възлиза на 225,93 евро, но счита че единственото му задължение по договора е да заплати само още 80,84 евро, която сума е разликата между получената в заем главница и изплатената от него сума, тъй като процесния договор се явявал недействителен, поради противоречието му с императивни правни разпоредби на ЗПК, уреждащи начина на формиране на годишния процент на разходите, в който смисъл са изложени подробни аргументи.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът предявява и насрещен иск, с който претендира да бъде прогласена изрично недействителността на процесния договор, сключен между страните, поради неточното посочване в него на годишния процент на разходите. Претендира и разноски по предявения насрещен иск.

В срока за отговор по насрещния иск, ответникът по него и ищец по първоначалния, изразява такова за недопустимост, поради липсата на правен интерес, а в условията на евентуалност за неоснователността му. Оспорва дължимостта на разноски по насрещния иск.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На ****г. между „Профи Кредит България” ЕООД срещу Е. И. Х. е сключен договор за потребителски кредит „Стандарт“ №*****, при следните параметри: сума на кредита 600лв., срок за погасяване на задължението 11 месеца; размер на погасителната вноската 65,59лв.; ГПР – 47,95%; ГЛП – 40,90% и общо задължение по кредита в размер на 721,53лв.

В договора е посочено, че потребителят е избрал при кандидатстването си за кредита да закупи и „допълнителни услуги“ – „Фаст“ и „Флекси“, подробно описани в общите условия към договора, като за тяхното ползване дължи съответно възнаграждения от 270лв. и 330лв. Уговорено е тези суми да се заплащат разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита – по още 54,55лв. Със задължението за двете допълнителни услуги, общо дължимата от ответника сума по договора възлиза на 1321,53лв., а общия размер на погасителната вноски 120,14лв.

Според представените ОУ към договора, услугата „Фаст“ се изразява в приоритетно разглеждане и получаване на становище по искането за отпускане на кредит, в рамките на час от постъпване на искането, а услугата “Флекси“ дава право на кредитополучателя да променя едностранно погасителния си план.

2

Няма спор по делото, че за погасяване на задълженията си по процесния договор, ответникът е извършил плащания в общ размер на 225,93 евро (безспорно обстоятелство по делото).

За неизплатените суми по договора, ищцовото дружество е депозирало заявление, по което е образувано ч.гр.д. №***/2025г. по описа на РС – Пещера и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №*** от 14.11.2025г. за сумите: 600 лв., представляваща главница - неплатена падежирала главница до края на срока на договора за периода от 15.07.2024 г. до 15.05.2025 г., ведно със законната лихва за период от 14.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 121,53 лв., представляваща договорна лихва – неплатено падежирало договорно възнаграждение от посочената дата до края на срока на договора за периода от 15.07.2024 г. до 15.05.2025 г., 400 лв., представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, 71,18 лв., представляваща мораторна лихва лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до подаване на заявлението в съда за периода от 16.07.2024 г. до 12.11.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 20,27 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

С разпореждане рег. №***/14.11.2025г., съдът в заповедното производство е отхвърлил заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, против Е. И. Х. в частта за претендираните суми за неплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги Фаст в размер на 245,45 лв. и Флекси в размер на 323,52 лв., с мотива, че произтичат от вероятно неравноправни клаузи в договора и поради това са недействителни.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в срока и по реда на чл. 414ГПК, с оглед на което съдът е дал указания до кредитора за предявяване на установителен иск за претендираното вземане по издадената заповед.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Между ищцовото дружество и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Поради този характер на договора, 3 въз основа на който кредиторът претендира вземането си и независимо от естеството на възражения в тази насока (дори и при тяхната липса), съдът следва служебно да извърши проверка за действителността на договора и евентуално за неравноправността на отделни негови клаузи, каквото е изискването и на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент.

Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен размер от 47,95%, а ГЛП е определен на 40,900%. Липсват данни за други разходи по кредита освен предвидената договорна лихва, поради което не става ясно как е формиран по-високия ГПР, т.е. какво още е включено в него освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна практика е уговорка нарушаваща добрите нрави. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай с процесния договор са „избрани“ и предоставени на ищеца допълнителни услуги, които, според съдържанието им, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски и възможност за смяна на датата на падеж. Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги Фаст и Флекси“ представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата на общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от 4

ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка е необходимо да се изследва съдържанието на дължимото от страна на кредитора поведение без съдът да е длъжен да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски кредит: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.

Анализът на съдържанието на описаните в договора и ОУ към него услуги „Фаст“ и „Флекси“ налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ като

„допълнителни“ и „незадължителни“ в отделна част от договора за потребителски кредит, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на тази уговорка. Освен това възнаграждението, което потребителят дължи, е не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени „възможности“, които така или иначе потребителят има по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в договора „допълнителни услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.