Решение № 70 от 12.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Велико Търново, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20234100500928 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1193/05.10.2023г. по гр.дело № 1372/2023г. по описа на РС-В.Търново, съдът е признал Заповед № РД-08-287/9.03.2023 г. на Главния прокурор на Прокуратура на Република България, с която на М. Л. М. с ЕГН ********** на длъжност „ ***“ в Отдел „***“, НСлС, работно място- ***- в ОП ***. е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" за незаконосъобразна и я е отменил.

Против решението е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на РБ чрез пълномощника й К. А.. Счита атакуваното решение за неправилно и необосновано, въз основа на неправилна преценка на съда довела до неправилни фактически и правни изводи.

Излагайки подробни съображения за това, моли съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

В отговора на въззивната жалба М. Л. М., чрез пълномощника си адвокат А. Ч. счита решението за правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.

Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

1

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - и допустимо в обжалваните части.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл.357 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

Ищецът М. Л. М. моли да бъде отменена връчената му на 13.03.2023 г. Заповед № РД08-287/09.03.2023 г. на зам.главен прокурор при ВКП за налагане на дисциплинарно наказание « Предупреждение за уволнение» на основание чл. 138, ал. 1,т. 1 и т.4 от ЗСВ, във вр. с чл. 192, ал.1 от КТ, чл. 188, т.2, във вр. с чл. 187, т.З, пр. 1 и т.10, във вр. с чл. 126, т.4,т.10 и т. 13 от КТ. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като изложените в нея факти не съставляват нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на посочените в заповедта разпоредби, поискани са му били писмени обяснения, касаещи „изземване“ на веществени доказателства, а в заповедта било посочено "транспортиране на иззети" доказателства, каквито трудови задължения нямал. Била изтекла и абсолютната погасителна давност за нарушенията, а при налагане на дисциплинарното наказание не били преценени от работодателя вида и тежестта на нарушението.

Ответникът Прокуратура на Република България, чрез пълномощника си оспорва иска, като излага доводи за законосъобразност на процедурата по наложеното на ищеца дисциплинарно наказание, позовавайки се на Заповед № 3-125/24.07.2015 г., изм. и доп. със Заповед № з-66/09.06.2017 г. на главния прокурор са утвърдени Правила за организацията на работа на служителите от отдел „***" и отдел „***" в Н. с. с. при подпомагане работата на дежурните следователи, Правилата за организацията и работата на отделите „***" и „***" в Н. с. с. и на мобилните центрове за разследване, утвърдени със Заповед №РД-0213/11.07.2017 г. на главния прокурор, и утвърдената практиката, откритите на местопроизшествието доказателства да се изземват и транспортират от вещото лицеексперт, участващ в следственото действие, от мястото на местопроизшествието до служебното моторно превозно средство /подготвяне за транспортиране/. При определяне на дисциплинарното наказание били взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Ищецът работи по валидно трудово правоотношение с Прокуратура на Република България Главен прокурор, по силата на трудов договор № РД-08-1186/22.07.2019 г. , на длъжност „***“ в ПРБ/ Н. с. с./Администрация на НСлС/Специализирана администрация/Отдел *** с място на работа- А. р.- *** и работно място- *** на Окръжна прокуратура –*** Представена и длъжностна характеристика за длъжността, подписана от ищеца на 14.06.2021 г., Правила за организацията на работа на служителите от отдел „***“ и отдел „***“ в НСлС при подпомагане работата на дежурните следователи утвърдени със 2

Заповед № з-125/24.07.2015 г. на директора на НСлС, както и Правила за организацията и работата на отделите „***“ и „***“ в НСлС и на мобилните центрове за разследване, утвърдени със Заповед № РД-02- 13/11.07.2017 г. от Главния прокурор.

Атакуваната Заповед № РД-08- 287/9.03.23 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, е издадена след представен доклад от 11.01.2023 г. на следовател в ОСлО при *** до Окръжния прокурор на *** относно констатирана липса на намерени и иззети веществени доказателства при осъществени процесуално-следствени действия на 6.01.2023 г. по ДП № ***/23 г. по описа на ОСлО ***ОП, доклад от служитела до окръжния прокурор от същата дата, след уведомяване от Окръжният прокурор на ***ОП на 11.01.2013 г. на Главния прокурор относно случая, както и след изискани от служителя писмени обяснения по реда на чл.193,ал.1 от КТ.

Основни задължения за служителя М. М. според длъжностната му характеристика са: изземване на веществени доказателства, както и обезпечаване технически на провеждането на действия по разследването.

Св. А. заявява, че на 6.01.2023 г. по разпореждане на дежурния прокурор тя, заедно с ответника по жалбата е отишла на местопроизшествие в жилище, в което са намерени наркотични вещества. Откритите вещества не били тествани до тяхното пристигане и не бил изготвен протокол за претърсване от разследващия полицай, при което експерта и М. М. започнали да извършват действия по тестване на веществата, съставени били протокол за претърсване и протокол за изземване. Свидетелката изрично посочва, че тя не е разпореждала на ищеца да взема веществените доказателства и като ръководител на следствените оперативни действия тя изготвя протокола за тях и тя предава ВД в съответното помещение за съхранение, каквото в случая /наркотични вещества/ има само в сградата на РУ Полиция.

Така изложената фактическа обстановка налага извод на доказаност и основателност на предявения иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Тежестта за доказване по този иск се носи от работодателя. Той следва да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да наложи това дисциплинарно наказание.

Оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е наложено в 2месечния срок по чл.194, ал.1 от КТ – нарушението е открито на 11.01.2023г. с доклада на следователя, а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 9.03.2023г.

Дори и да се приеме, че изисканите обяснения от М. М. по реда на чл.193 от КТ припокриват визираните в заповедта нарушения, нито в трудовия договор, нито в длъжностната харакретистика, нито в някой от представените по делото Правила за организацията на работа на служителите от отдел „***“ и отдел „***“ в НСлС при 3 подпомагане работата на дежурните следователи утвърдени със Заповед № з-125/24.07.2015 г. на директора на НСлС, както и Правила за организацията и работата на отделите „***“ и „***“ в НСлС и на мобилните центрове за разследване, утвърдени със Заповед № РД-0213/11.07.2017 г. от Главния прокурор, се съдържа задължение за експерта-криминалист да „транспортира“ откритите на местопроизшествието доказателства от мястото на местопроизшествието до служебното превозно средство – каквито са мотивите на атакуваната Заповед. В случая нарушените трудови задължения от служителя не могат да бъдат предмет на „утвърдена практика“, а е необходимо да се следват от трудовия договор, длъжностната характеристика и закона.

Според чл.7, ал.3 от представените Вътрешни правила за пиремането, съхраняването и предаването на веществени доказателства в ОП *** и ОСлО във *** – на л.87 от преписката на първоинстанционния съд, веществените доказателтва се приемат по данни и опис, изготвен от следовател, към който са приложени копия от протокола /протоколите/, с които веществените доказателства са иззети, предадени, подробно огледани и описани. А според чл.7, ал.4 от същите Вътрешни правила, приемането и предаването на веществените доказателства се удостоверява с протокол, подписан от предаващото и приемащото лице, който се прилага към делото и книгата за веществени доказателства. Св.А. – следователят, ръководил следственото действие и чието основно задължение е да предаде веществените доказателста, не е възлагала на М. „транспортиране“ на вещественвите доказателства. След като в случая липсва изобщо задължение за ответника по жалбата М. да „транспортира“ веществени доказателства, като такова действие не му е възлагано и от следователя, липсва и установено неизпълнение на вменени му трудови задължения.

Поради изложените мотиви, искът на М. Л. М. против Гл.прокурор на РБ, за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено му със Заповед № РД-08-287/9.03.2023 г. на Главния прокурор на Прокуратура на Република България, е основателен и доказан. С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбата на жалбоподателя Прокуратура на РБ против него е неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят дължи на ответника по жалбата разноски в размер на 780 лв. за адвокатско възнаграждение, по приложения списък.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1193/05.10.2023г. по гр.дело № 1372/2023г. по описа на РС- В.Търново.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.София, да заплати на М. Л. М. с ЕГН ********** от гр.***, ул. *** №***, сумата 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/ разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5