Решение № 9510 от 23.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9510 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110115191 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на ищеца ******, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове против ответника Е. Н. Б. с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 083.45 лева, представляваща главница за периода 21.01.2015г. до 21.10.2017г. по договор за потребителски кредит № CL178420/2014 от 21.03.2014 г., сключен с ******** с правоприемник ******* ЕИК *******, с краен срок за погасяване - 21.03.2022 г., прехвърлено последователно в полза на ******** по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.12.2017 г. и в полза на ищеца ****** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.08.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 7077.16 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.01.2015 г. до 21.10.2017 г., както и сумата от 5308.09 лева, представляваща лихва за забава за периода от 22.01.2015 г. до 04.08.2022г., за които суми на 23.08.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 42806/2022г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че на 21.03.2014 г. между ответника Е. Н. Б. и ********, чийто правоприемник е ******* ЕИК *******, е сключен договор за потребителски кредит № CL178420/2014, по силата на който е предоставен кредит в размер на сумата от 40 000.00 лв.

– чиста стойност на кредита, и договорна лихва в общ размер от 14 112.32 лв., като общата стойност на задълженията по кредита възлизала на 54 112.32лв., платима разсрочено на 96 месечни анюитетни вноски от по 563.67 лева всяка, с краен срок за погасяване на кредита на 21.03.2022 г.Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, претендирана за периода от 22.01.2015 г. до датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 5308.09лв., като не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. След усвояване на кредита кредитополучателят погасил част от дължимите вноски, след което 1 преустановил плащанията. Вземанията по договора били прехвърлени по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.12.2017г., сключен между ******* ЕИК ******* (правоприемник на ********) и ********. На 23.04.2018г. между цедента ******** и цесионера - ищец бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който ищецът придобил вземането спрямо ответника, за което било изпратено на адрес на длъжника уведомление от ищеца в качеството му на пълномощник на цедентите. Поддържа, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършеното прехвърляне на вземания и с получаване на препис от исковата молба. Поради неизпълнение на задълженията по процесния договор, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК спрямо ответника, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42806/2022г. по описа на СРС, като било депозирано възражение от ответника, в която връзка е предявена настоящата искова претенция. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. Н. Б., с който оспорва основателността на предявените искове. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен, доколкото в него се уговаря възможност банката едностранно на променя негови съществени елементи. Оспорва твърдението, че ищецът се легитимира като кредитор въз основа на приложените към исковата молба два последователни договора за цесия, както и че е надлежно уведомен, съобразно изискванията на закона за прехвърлянето на вземането на кредитодателя. Възразява, че не дължи суми по договора, тъй като вземането на банката е погасено от застрахователя, с който банката е сключила договор по застрахователна програма „Защита на плащанията“. Релевира евентуално възражение за погасяване на вземанията по процесния договор по давност.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Основателността на така предявените искове е поставена в зависимост от това по делото да се установи от страна на ищеца 1) наличието на действителен договор за потребителски кредит от 21.03.2014 г., сключен между ответника и ******** с правоприемник ******* чието съдържание включва задължение на ответника да върне предоставената по договора за кредит сума при сочените от ищеца условия и срок; 2) реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на кредитополучателя; 3) настъпване изискуемостта на вземанията по договора за кредит; 4) прехвърляне на формираните по силата на договора за кредит вземания от кредитора ******* ЕИК ******* (правоприемник на ********) в полза на ********; 5) прехвърлянето на вземанията по договора от ******** в полза на ищеца ******; 6) съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договорите за цесия.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си в срок, както и наведеното възражение, че процесните суми са били заплатени от застрахователя по договор за застраховка, сключен във връзка с процесния договор за кредит.

По отношение на възраженията във връзка с договора за цесия:

Страните не спорят по делото, че търговското предприятие на ***** е прехвърлено на ******* което обстоятелство е вписано в публичния Търговски регистър към Агенция по вписванията по партидата на отчуждителя и правоприемника с вх. № 20160309142457.

По делото е приет като доказателство Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г., сключен между ********* - като цедент и ******** – като цесионер, както и препис – извлечение от Приложение № 1, видно от което ********* е прехвърлил на 2 цесионера вземанията, индивидуализирани в приложението, които са по процесния договор № CL178420/21.03.2014г. с длъжник Е. Н. Б.. Ответникът не е оспорил, че съдържанието на препис-извлечението не съответства на това на оригинала в частта му, която се отнася до отбелязването, не е направил и искане по чл. 183, изр. 1 от ГПК - за представянето му в оригинал. В този смисъл няма основание да бъде отречена доказателствената стойност на представения по делото препис - извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия.

Представен е и договор за продажба на вземания от 23.04.2018г., сключен между ******** като цедент и ****** – като цесионер, както и извлечение от Приложение № 1, в което под номер 1051 фигурира процесният договор за кредит, сключен с Е. Н. Б.. Вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира, е посочило, че стойността на неплатените задължения, прехвърлени от ******** към датата на втората цесия, е същата като стойността на задълженията към 21.12.2017г., когато е сключен първия договор за цесия. Съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор заедно с всички негови принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. В случая не се твърди и не се доказва да е постигната уговорка за нещо различно, поради което, доводите на ответника, че вземанията по договора за кредит не са били прехвърлени са неоснователни.

Неоснователно е възражението на ответника, че не е бил надлежно уведомен за извършените цесии, тъй като съобщаването на цесията може да се извърши и с исковата молба. Получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното право, поради което настъпването му в хода на процеса следва да бъде съобразено при решаването на делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, като в този смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика – Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о. По делото е приложено към исковата молба уведомително писмо от ********, чрез ******, с което ответникът се известява, че ******** е прехвърлил на ищеца вземанията си по процесния договор за потребителски кредит, придобити въз основа на договор за цесия с *********. Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника на 12.09.2024г., поради което следва да се приеме, че Е. Н. Б. е бил уведомен за извършената цесия, като ищецът има качеството на кредитор спрямо него.

По отношение на претенцията на ищеца с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.

430, ал.1 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК за присъждане на неплатена главница по процесния договор за потребителски кредит:

По делото е представен договор за потребителски кредит № CL178420/21.03.2014г., носещ подпис на страните по него, съгласно който кредитодателят ****** чрез клона си ******* е предоставил на кредитополучателя Е. Н. Б. кредит в размер от 40 000 лева за финансиране на текущи потребителски нужди. Страните са уговорили ГПР в размер на 11,78 %. Кредитополучателят се задължил да върне сумата в срок от 96 месеца, като в чл. 3.1 е посочено, че за усвоените суми от кредита кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на 7,90 %. Общата сума, която подлежи на връщане, възлиза на 60 308,38 лева.

Посочено е, че годишният лихвен процент подлежи на промяна в зависимост от базисния лихвен процент на банката (БЛПБ) - променя се периодично в зависимост от промяната на базисния лихвен процент и със съответния размер на промяната на БЛПБ, като не всяка промяна води до автоматична промяна на договорения лихвен процент. Банката си е запазила правото по своя преценка да не променя лихвения процент с размера на всяко изменение на БЛПБ. Към датата на сключване на договора БЛПБ е в размер на 11 %. Сочи се в чл.3.5, че при неспазване на условието в чл.6.1, банката има право да увеличи договорения лихвен процент с надбавка от 2 % годишно, като чл. 6.1 е посочено, че банката има право да 3 промени договорената лихва с надбавка в следните случаи: 1) при непостъпване на пълния размер на трудовото възнаграждение или други регулярни месечни доходи в размер не по – малък от 200 % от размера на погасителната вноска по сметка на кредитополучателя в банката и 2) при неплащане или просрочие от два месеца на месечната застрахователна премия. Към договора е представен и подписан от страните погасителен план, в който са посочени падежните дати, размера на вноската и оставащият размер на главницата. Видно е от него, че е изготвен при ГЛП от 7,90 % и всяка вноска е в размер на 563,67 лева, включваща съответна част от главницата и възнаградителната лихва, като падежът на последната погасителна вноска по договора настъпва на дата 21.03.2022г.

По делото са приети Общи условия на ***** за предоставяне потребителски кредити.

Съгласно чл.9 от същите с подписването на договора кредитополучателят се съгласява банката да има правото едностранно да променя договорения лихвен процент спрямо актуалните пазарни условия по предвидения в индивидуалния договор и ОУ ред. В чл.6.1 и чл.6.2 е посочено, че базисният лихвен процент се дефинира като ОЛП, ЛИБОР, ЮРИБОР, СОФИБОР, ЛЕОНИА и същият се използва като база за изчисляване и промяна на договорения в индивидуалния договор лихвен процент. Базисният лихвен процент се определя от компетентния орган на банката и се формира като сбор от определени пазарни компоненти, като се преразглежда ежемесечно и се вземат предвид промените в пазарните условия и компоненти.