Решение № 2140 от 04.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2140 гр. София, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка С.а

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100515199 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 24.09.2019 год., постановено по гр.дело №26798/2012 год. по описа на СРС, ГО, 75 с-в, е поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Р. Р. Х. следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №17, **, жилищна сграда-бл.****, построена върху държавна земя, комплекс „Стрелбище”, състоящ се от една стая, дневна и обслужващи помещения, със застроена площ от 65.66 кв.м., заедно с избено помещение №17, с площ от 3,39 кв.м. и при съседи на апартамента: от изток – стълбище и ап.16, от запад – ул.„Траянова врата”, от север – ап.18, от юг – ап.16, при съседи на избеното помещение: от изток – коридор, от запад – ул.„Траянова врата”, от север – Цолови, от юг – Петкови, заедно с 3.845 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, който ще придобие правото на собственост при условие, че заплати на Ж. Д. Х. за уравнение на дела му сумата 71 965 лв. в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящето решение, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане; отхвърлен е предявения от Ж. Д. Х. срещу Р. Р. Х. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 23 340 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на горепосочения недвижим имот за периода от 16.01.2011 год. до 06.06.2017 год. /при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на крайния момент на исковия период, който е посочен като 27.03.2018 год./ – по 250 лв. месечно; Ж. Д. Х. е осъден да заплати на Р. Р. Х. по иск с правно основание чл. 30, ал. З ЗС, сумата от 5 751.47 лв., представляваща сторени подобрения в горепосочения недвижим имот, като искът е 1 отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 50 000 лв.; Ж. Д. Х., е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 355 ГПК вр. с чл. 1 и 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата сумата от 4 042.26 лв., представляваща държавна такса, а Р. Р. Х. е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 355 ГПК вр. с чл. 1 и 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата сумата 5 302.82 лв., представляваща държавна такса.

Срещу решението в частта му, в която е отхвърлена претенцията по сметки по чл. 31, ал.

2 ЗС, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Ж. Д. Х.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че до ответника не била изпратена писмена покана за заплащане на претендираното обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.

По делото била представена нотариална покана от 01.06.2012 год., получена от ответника на 12.06.2012 год. – обстоятелство, което същият не бил оспорил. Отделно от това ответникът следвало да се счита за поканен с получаването на молбата-искане по сметките в откритото съдебно заседание, проведено на 06.06.2017 год. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС било едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят бил регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Поради това не било необходимо в поканата да се сочи нито квотата на съсобственика, нито размера на задължението, нито периода, за който се претендира обезщетението. Веднъж отправеното писмено поискване се разпростирало неограничено във времето докато траела съсобствеността или се било прекратило ползването. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата Р. Р. Х. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част.

Срещу решението в частта му относно дължимото парично уравнение във връзка с определения способ за извършване на делбата е подадена в законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Р. Р. Х.. Жалбоподателят поддържа, че стойността на дела на ищеца била неправилно определена от първоинстанционния съд.

Цената на жилището, което било панелно, в стара сграда, била по-ниска от приетата от СРС, поради което и делът на Ж.Х. бил силно завишен като парична стойност.

Ответникът по жалбата Ж. Д. Х. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Поддържа, че паричната стойност на дяловете на всеки от съделителите била определена правилно от СРС, който се бил позовал на заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза, според което процесният имот бил неподеляем. Заключението било идентично със заключението по повторната съдебно-техническа експертиза. Установено било, че средната пазарна стойност на недвижимия имот била 143 930 лв., като вещото лице било определило тази стойност на базата на сравнителен метод, при който се анализирали подходящи имоти за продажба за сравнение с конкретния имот, като факторите, въз основа на която била определена цената били: местоположение, конструкция, година на построяване на сградата, състояние и 2 необходимост от освежителен ремонт, инфраструктура на района, предлагане и търсене на подобен вид двустайни апартаменти. Същият метод бил използван и при изготвяне на повторната съдебно-техническа експертиза, като била определена средна пазарна цена от 141 031 лв., но бил използван и още един метод – приходен. Правилно първоинстанционният съд бил кредитирал заключението по първоначалната съдебнотехническа експертиза. Следователно оценката на имота не била завишена.

С определение на СРС по горепосоченото дело от 19.07.2021 год. е оставена без уважение молбата на Р. Р. Х. за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба от съделителя Р. Р. Х., който поддържа, че първоинстанционният съд бил определил неправилно размера на дължимата държавна такса. Не била ясна базата, върху която бил начислен размера на държавната такса от 4 %.

Ответникът по частната жалба Ж. Д. Х. счита, че първоинстанционният съд бил определил неправилно размера на дължимата държавна такса от двамата съделители.

По отношение на въззивните жалби:

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на всяка от насрещните страни, намира за установено следното:

Съдебното производство е делбено, втора фаза на процеса – по извършване на делбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части, но е частично неправилно.

По дължимато парично уравнение във връзка с определения способ за извършване на делбата:

С решение от 21.05.2014 год., постановено по гр.дело №26798/2012 год. по описа на СРС, ГО, 75 с-в, което е влязло в сила на 27.06.2016 год., процесният недвижим имот е бил допуснат до делба между страните, при следните квоти: за Ж. Д. Х. – 1/2 ид.ч. и за Р. Р. Х. – 1/2 ид.ч.

СГС приема, че предпоставките, при които е допустимо имот да бъде поставен в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, са следните: 1/ имотът да е жилищен по предназначение – т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; 2/ да е реално неподеляем; 3/ съсобствеността да е възникнала от наследяване; 4/ съделителят, който е предявил претенцията да е живял в имота към момента на откриване на наследството и 5/ предявилият претенцията да не притежава друго жилище.

В разглеждания случай е безспорно между страните, че тези предпоставки са налице и своевременно направеното от ответника Р. Р. Х. искане за възлагане на имота /в писмения отговор на исковата молба/ е основателно. А и с оглед зададения с въззивната жалба ограничен предмет на произнасяне, е изключена възможността въззивният съд да приложи различен способ за извършване на делбата.

3

В хипотезата на извършване на делбата чрез способа по чл. 349, ал. 2 ГПК, дължимото парично уравнение се определя въз основа на действителната стойност на имота съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 4, изр. 2 ГПК.

Целта на делбеното производство е прекратяване състоянието на съществуваща съсобственост, при което всеки съделител има право да получи съответната припадаща му се част от съсобственото имущество. За да е налице пълно съответствие между получения от всеки един от съдилителите дял /в имот или пари/ с неговата квота, имуществото, предмет на поделяне, се остойностява според действителната му пазарна цена към момента на извършване на делбата и въз основа на тази цена се определя дължимото уравнение.

Стойността на получения от всеки един от съделителите дял се определя към един и същи момент и това е моментът, в който се извършва разпределянето на делбеното имущество.

Ако стойността на получения от един съделител реален дял се определя към един момент, а стойността на дължимото от другия съделител парично уравнение – към друг момент и в изтеклия период от време пазарните цени на имотите са претърпели промяна, състоянието на неравенство няма да бъде преодоляно. Поради това е необходимо чрез изслушване на експертиза да се установи стойността на делбеното имущество към момента на извършване на делбата.

При наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд в частта му относно дължимото парично уравнение, като последица от уважената възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен при направено искане да установи актуалната пазарна цена на делбения имот и да постанови уравнението на дяловете да бъде извършено в съответствие с тази цена, а ако от изслушването на експертизата за пазарната оценка на имота е изминал значителен период от време и служебно да назначи нова експертиза с цел делбата да се извърши по действителната пазарна цена на имота – виж Решение № 266 от 17.10.2014 год. на ВКС по гр. д. № 3333/2014 год., І г. о., ГК, Решение № 67 от 24.03.2016 год. на ВКС по гр. д. № 5264/2015 год., І г. о., ГК и Решение № 120 от 11.10.2019 год. на ВКС по гр. д. № 2763/2018 год., I г. о., ГК.

Видно е от заключението от 31.05.2017 год. на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство първоначална съдебно-техническа експертиза, че средната пазарна цена на жилището възлиза на 143 930 лв. /определена при използването на сравнителния метод/метод на пазарните аналози, при който се анализират подходящи имоти за продажба за сравнение с конкретния имот/.

Видно е от заключението от 06.10.2017 год. на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство повторна съдебно-техническа експертиза, че средната пазарна цена на жилището възлиза съответно на 141 031 лв. – определена при използването на сравнителния /пазарен/ метод, на 73 965 лв. – определена при използването на приходния метод/метод на капитализираните приходи и на 134 325 лв. – определена при използването на двата от методите за оценка.

4

Установено е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана във въззивното производство допълнителна съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че актуалната пазарна цена на жилището възлиза съответно на 202 029 лв. – определена при използването на сравнителния /пазарен/ метод, на 82 841 лв. – определена при използването на приходния метод/метод на капитализираните приходи и на 178 192 лв. – определена при използването на двата от методите за оценка /които оценки са в по-висок размер от определените с предходните заключения, респ. от възприетата такава от СРС/.

Съобразявайки ограничения предмет на произнасяне, както и забраната на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК да не се влошава положението на жалбоподателя /ответника/ и предвид липсата на въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в частта му относно способа за извършване на делбата, въззивният съд не би могъл да определи по-високо парично уравнение на дела на ищеца /ответник по жалбата/. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че действителната /пазарна/ стойност на делбения имот към момента на изтичане на срока за въззивно обжалване, от който момент се преклудира и възможността пред въззивния съд да бъде отнесен въпроса за способа за извършване на делбата, приложен с решението на СРС /31.10.2019 год./, не би могла да бъде по-ниска от тази по заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза от 31.05.2017 год., а именно 143 930 лв., предвид изтеклия период от време и развитието на пазара на недвижими имоти в гр.София през 2019 год. – тенденция за ръст както на търсенето, така и на цените /около 5 %/, поради което и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта му, в която е определено парично уравнение на дела на съделителя Ж.Х. в размер на 71 965 лв. /1/2 от 143 930 лв./.