Определение № 88 от 26.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Велико Търново, 24.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Милена Карагьозова

Пенко Цанков като разгледа докладваното от Пенко Цанков Въззивно частно наказателно дело № 20234100600082 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството по делото е по чл. 243, ал. 6 от НПК.

Делото е образувано по жалба на Т. К. Т., с ЕГН , жив. в гр. ., ул. „У. срещу Определение № 42 от 16.01.2023г., постановено по ЧНД № 1455/2022г. по описа на РС- В.Търново, срещу Постановление от 04.11.2022г. на прокурор от ВТРП, ТО, гр. Елена, с което на основание чл. 243, ал. 1, т.1 вр. чл. 24, ал.

1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 60/2020г. по описа на ОСлО при ВТОП, преписка № 02990/2019г. на ВТРП, водено за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Навеждат се оплаквания за неправилност и необоснованост, както на Определението на ВТРС, така и на Постановлението на районната прокуратура гр. В. Търново, които се иска да бъдат отменени. Излагат се подробни обстоятелства в подкрепа на направените искания.

Великотърновският Окръжен съд, след като се запозна с направените в подадената жалба оплаквания и като разгледа събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намери за установено следното:

1

Въззивната частна жалба е подадена в законоустановения срок и от Л. имащо право на това, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Досъдебно производство № 60/2020г. по описа на ОСлО при ОП - В.

Търново, е образувано с Постановление от 19.06.2020г. за това, че в периода от началото на месец март - месец ноември 2019г., в гр. велико Търново и в гр. Полски Тръмбеш, Т. К. Т. е бил принуден да направи нещо, противно на волята му, като за това е употребено заплашване - престъпление по чл. 143 ал.

1 от НК.

При провеждането на досъдебното производство са събирани гласни и писмени доказателства, свързани с предмета на доказване по делото.

Въз основа на събраните доказателства представителят на държавното обвинение е приел за установена фактическа, подробно описана в съдържанието на обжалваното постановление. В тази връзка е отразена деятелност имаща признаците на усложнена престъпна дейност развиваща се в продължителен период от време от началото на месец март - месец ноември 2019г., и съдържаща данни за осъществени престъпни действия на повече от едно Л., свързана с предмета на доказване по воденото разследване, за престъпление по чл.143, ал.1 от НК.

С оглед на възприета за установената фактическа обстановка представителят на държавното обвинение е приел, че наказателното производството следва да бъде прекратено - поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

Изложени са обстоятелства, според които основните заплахи, които според адв. Т.Т. са възприети от нето като принуда, са били отправени, в разговор между него и адв. Й. Й, проведен на 13.11.2019г. и са се изразявали, според пострадалия, в това, че адв. Й. Й му е заявил, че е събрал данни срещу него за развивана незаконна лихварска дейност, които можел да предостави на различни институции и на Дисциплинарната комисия към Адвокатския съвет. Прието е, че „въпреки това“ адв. Т. Т. не променил линията на поведението си и продължил да поддържа жалбите си срещу Заповед на министъра на правосъдието № СД-05-7.1 от 03.01.2019г.

Прокурорът е посочил, че принудата е престъпление срещу личността, 2 която в своята същност изисквала определен резултат, поради което следвало поведението на пострадалия да се промени в негова увреда - да довърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му. Това следвало да бъдело осъществено в обективната действителност, тъй като законът бил определил, че деянието се извършвало, когато някой принуди другиго.

Изказано е предположение, според което в случая, дори да се приемело, изказването на адв. Й. И, че ще подаде сигнал за престъпна дейност, или такъв за нарушаване на някаква друга законова разпоредба срещу адв.Т. Т., е принуждаване, към определено поведение – да преустанови атакуването на заповедтта на министъра на правосъдието, то резултата, тази насока не бил осъществен. Заповедтта била обжалвана пред възможните инстанции, по възможните начини и възприетото като принуда поведение на адв. Й. от страна на адв. Т. Т. не било довело до резултата, който евентуално бил целен.

С Определение № 42 от 16.01.2023г., постановено по ЧНД № 1455/2022г. Районен съд гр. Велико Търново е потвърдил Постановление от 04.11.2022г. на Районна прокуратура гр. Велико Търново, ТО гр. Елена с което, на основание чл. 243, ал., т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т . 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ - 60/2020г. по описа на ОСЛО гр. Велико Търново образувано и водено за престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК, като правилно и законосъобразно.

Първостепенният съд е приел извода, че депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от Л., което притежава такова право и заради това е приел за необходимо същата да се разгледа, но вече разгледана по същество тя се явява неоснователна. От възприетата в пълнота и в идентичност фактическа обстановка, описана в обжалваното постановление и въз основата събраните по делото възможни доказателства, първоинстанционният съд намерил, че не може да се направи категоричен и обоснован извод за осъществен състав на престъплението по чл. 143, ал. 1, от НК.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното постановление на ВТРП ТО Елена за прекратяване на наказателното производство е необосновано, постановено в противоречие с възприетата по делото фактическа обстановка и при превратно тълкуване на установените по делото факти, поради което следва да бъде отменено, като материалите по делото да 3 бъдат върнати на РП- В. Търново на ТО гр. Елена за продължаване на действията по разследване.

При проверката на първоинстанционното определение, в пределите предвидени от закона, въззивният съд констатира, че ВТРС изцяло е споделил фактическите положения, възприети за установени от представителя на държавното обвинение. Решаващият съд не е осъществил задълбочена проверка на обосноваността и правилността на самото произнасяне, като е потвърдил обжалваното постановление, приемайки, че то съответства на материалния и процесуален закон.

Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния такъв.

Както бе посочено по – горе настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното постановление на ВТРП за прекратяване на наказателното производство не е обосновано. В съдържанието на същото не са изложени мотиви относно съставомерността на деянието по чл. 143, ал. 1 от НК.

В мотивната част на обжалваното постановление липсва обсъждане на конкретните съставомерни признаци (от обективна и субективна страна) на престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК, по отношение на всяко едно от процесните деяния; по отношение на всеки един от сочените за извършители.

Досъдебно производство № 60/2020г. по описа на ОСлО при ОП - В.

Търново, е образувано и водено за това, че в периода от началото на месец март - месец ноември 2019г., в гр. велико Търново и в гр. Полски Тръмбеш, Т.

К. Т. е бил принуден да направи нещо, противно на волята му, като за това е употребено заплашване - престъпление по чл. 143 ал. 1 от НК.

Видно от възприетата от представителя на държавното обвинение фактическа обстановка, се установява констатирана усложнена престъпна деятелност на повече от едно Л. (С Я и Й Й), осъществена през продължителен период от време и с различни действия (началото на м. март.2019г.; през м. април; м. май; на 14.05..19г.; на 11.11.19г. и на 13.11.19г.), като липсват обсъждане от представителя на ВТРП, при издаването на обжалваното постановление, с оглед на неговата обоснованост, за наличието или липсата на обективните признаци на състава на разследваното престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК, за всяко едно от установените деяния и по отношение на всеки един от сочените за извършители лица, в това число и за наличието на съучастническа дейност и 4 определянето на нейния вид (извършител, подбудител, помагач).

По отношение на тези обективни факти съставляващи съставомерни признаци на състава на соченото престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК, не са наведени конкретни обстоятелства и доводи, като е наЛ. само и единствено констатация, относно действия извършени от страна на Й Йна 13.11.2019г.

При това, по недопустим за наказателното производство начин се борави с предположения относно подлежащите на доказване факти по делото .

Въззивният съд споделя наведеното възражение от страна на жалбоподателя, според което липсва обсъждане от решаващите органи при ВТРП и ВТРС, на деятелност във фаза на опит, по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, по отношение на приетата за осъществена усложнена престъпна деятелност за различните деяния, за които се твърди, от страна на пострадалия, да са били осъществени от С Я и от Й Й. Както възприема правната теория опит означава, че изпълнително на конкретно престъпление е започнало, но неговите последиците още не са настъпили. Самото деяние може да е довършено но вредоносния резултат не е наЛ.. При опита няма увреждане на обекта на престъплението, но действията да са насочени към настъпване на вредите. Самия опит също застрашава обекта на престъпление и затова има обществено опасен характер. Предвид на това следва да бъдат извършени действия по разследване, които да установят наличието или липсата на този стадий от престъпната деятелност, което не е било осъществено в хода на разследването.

На следващо място по делото са предоставени от страна на пострадалия на звукови и видео файлове, които са приобщени като веществени доказателства чрез носителите, на които се намират. Съдържащите се в тях данни, също не са били предмет на обсъждане от страна на държавното обвинение.

От друга като липсва произнасяне в хода на досъдебното производство по направените от страна на пострадалия искания за осъществяване на действия по разследване спрямо предоставените веществени доказателства.

Настоящият състав не разполага с компетенции да вменява извършването на конкретни действия по разследване, в случая претендираното от страна на жалбоподателя назначаване на гласови, фоноскопни и др. експертизи, но предпоставя не пълнота на проведеното разследване, което следва да бъде 5 ревизирано.

Констатираните непълноти в разследването, необоснованост при интерпретиране на фактите и обстоятелствата свързани с предмета на доказване по делото и в частност наличието, или липсата на извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК, са останали неустановени, изследвани и мотивирани и при произнасянето на ВТРС, в хода на обжалването на процесното постановление на ВТРП.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира депозираната жалба за основателна. По тези съображения атакуваното определение на Великотърновския районен съд и постановлението на ВТРП за прекратяване на наказателното производство се явяват незаконосъобразни.

Постановлението от 04.11.2022г. на Районна прокуратура гр. Велико Търново, ТО Елена, с което е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ - 60/2020г. по описа на ОСЛО гр. В.Търново, образувано и водено за престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК и Определение № 42 от 16.01.2023г., постановено по ЧНД № 1455/2022г. Районен съд гр. Велико Търново следва да се отменят изцяло, като делото се върне на прокурора за изпълнение на посочените по - горе указания.

По отношение на направеното от въззивника искане за отвод на наблюдаващия по делото прокурор, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне, тъй като това не влиза в рамките на неговите правомощия при осъществявания, по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, контрол за законосъобразност.

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че производство пред първостепенният съд е по реда на чл. 243, ал. 3 и сл. НПК и в същото съдът се произнася единствено относно законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство в рамките, касаещи престъплението, за което е образувано и водено досъдебното производство - в случая по чл. 143, ал. 1 от НК, както и тези, очертани евентуално от постановление за повдигане на обвинение, каквото в настоящия случай не е наЛ.. Правомощията на решаващият съд, в тази връзка, за това производство са ограничени. Всяка друга намеса на съда в това производство, във връзка с даване на указания на прокурора, ръководещ съответното наказателно 6 производство в досъдебната му фаза, за провеждане на разследване за евентуални други престъпления, извън посочените предели, е недопустима и би довела до ограничаване на правомощията му. Контролът в такива случаи може да бъде осъществен от по-горестоящия прокурор, но не и от съда, предвид особеностите на производството по чл. 243, ал. 3 и сл. НПК.

Разпечатката съдържа 45 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a88e82b2-8c85-42df-8d58-1a1ed6428784