Решение № 145 от 08.09.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Враца, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова

Членове:

Евгени Божидаров Ангелов

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20261400200420 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.44, ал.11-12 от ЗЕЕЗА, вр. чл.457, ал.2-5 от НПК и е образувано по предложение на адм.ръководител на Окръжна прокуратураВраца за приспособяване на влязла в сила присъда № 18 от 08.01.2016 г., постановена по наказателно дело Reg. Gen. № 70/2013 - R.G.N.R. № 8937/2017 на Първоинстанционния съд в гр.Бриндизи, Република Италия, потвърдена с решение № 321/21.02.2020 г. на Апелативния съд в гр.Лече, с която спрямо българския гражданин С. Б. И. от с.***, ЕГН **********, е наложено общо наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, с остатък четири години, един месец и петнадесет дни, както и глоба в размер на 1 100 евро.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Враца изразява становище, че са налице предпоставките на чл.44, ал.11-12 от ЗЕЕЗА и по реда на чл.457, ал.2-5 от НПК следва да се приеме за изпълнение присъдата на чуждия съд, с която С. Б. И. е осъден за две престъпления. Счита, че същите съставляват престъпления и по българското законодателство. Предлага остатъка от наложеното от италианския съд общо наказание лишаване от свобода да бъде изтърпян при първоначален общ режим, както и да се приспадне времето, през което българският гражданин е бил задържан и с мярка за неотклонение "домашен 1 арест" в производството по ЕЗА.

Защитниците на осъденото лице - ад в.М. Г. и адв.М. С. , молят съда да уважи предложението на Окръжна прокуратура-Враца, като се солидаризират със становището на прокурора.

Осъденото лице С. И. потвърждава съгласието си да изтърпи в България остатъка от наложеното му от италианския съд наказание и моли българския съд да приеме за изпълнение чуждата присъда.

Врачански окръжен съд, като прецени внесеното от Окръжна прокуратураВраца предложение, изразените от страните становища в съдебно заседание, и след като обсъди събраните писмени доказателства, прие за установено следното:

С присъда № 18 от 08.01.2016 г., постановена по наказателно дело Reg. Gen.

№ 70/2013 - R.G.N.R. № 8937/2017 на Първоинстанционния съд в гр.Бриндизи, Република Италия, потвърдена с решение № 321/21.02.2020 г. на Апелативния съд в гр.Лече и влязла в сила на 27.04.2021 г., С. Б. И. е признат за виновен в осъществяване на две престъпления - по чл.110, вр. чл.628, ал.2 и ал.3, т.1 и по чл.110, вр. чл.605, ал.1 от Италианския наказателен кодекс, за които му е наложено общо наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 1 100 евро.

В частност, С. Б. И. е признат за виновен за това, че на 28.11.2012 г. в гр.

Бриндизи, действайки в съучастие с П. И. и М. Т., с намерение да набавят за себе си противозаконна имотна облага, упражнили насилие спрямо О. К., като отнели намиращи се у него документи и вещи, свързани с лек автомобил БМВ, и завладели автомобила.

В хода на деянието пострадалият бил удрян с метален предмет, принуден да се качи в автомобил и превозван против волята му, като извършителите ограничили свободата му на придвижване за период, надхвърлящ непосредствено необходимото за отнемането на вещите и автомобила.

От представените допълнително от издаващата държава доказателства се установява, че след извършено приспадане актуалният остатък е в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода.

Видно от приложените писмени доказателства осъденият е бил задържан във връзка с Европейската заповед за арест за времето от 05.12.2025 г. до 09.12.2025 г.

(по ЗМВР и чл.42, ал.2 ЗЕЕЗА, вр. чл.64, ал.2 НПК) и от 17.12.2025 г. до 23.12.2025 г. (по мярка за неотклонение „задържане под стража“), а считано от 23.12.2025 г. спрямо него се изпълнява мярка за неотклонение "домашен арест", контролирана чрез средства за електронно наблюдение.

2

В процедура по чл.44, ал.7 и ал.8 от ЗЕЕЗА по ЧНД № 743/2025 г. по описа на Окръжен съд-Враца, с решение № 177/23.12.2025 г. е отказано предаване на българския гражданин С. Б. И. на компетентните власти на издаващата държава въз основа на издадената спрямо него Европейска заповед за арест и е прието наложеното от италианския съд наказание да бъде изпълнено в Република България.

В изпълнение на задълженията си по чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, Окръжна прокуратура-Враца е внесла в Окръжен съд-Враца предложение за прилагане на чл.457 от НПК по присъдата на италианския съд, по което е било образувано настоящото производство.

Съгласно разпоредбите на чл.457, ал.2-5 от НПК в правомощията на българския съд е да определи съответстващото престъпление по българския НК, изхождайки от изложените в присъдата на чуждия съд факти и приложимото чуждо право, както и да реши пенитенциарните въпроси, свързани с изпълнението на приетата присъда, визирани в чл.457, ал.3-5 от НПК.

Подробното описание на извършените престъпления в мотивната част на приложените по делото съдебни актове, квалифицирани от съдебните органи на издаващата държава като грабеж и противозаконно лишаване от свобода, извършени в съучастие като съизвършител позволява извод, че деянията, за които българският гражданин С. И. е осъден, имат сходство с норми от българския НК по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 и по чл.142а, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, осъществени в реална съвкупност.

Наложеното от италианския съд общо наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода е в рамките на наказанията, предвидени в българското законодателство в приложимите разпоредби на чл.198, ал.1 от НК и чл.142а, ал.1 от НК и не следва да се прави редукция по чл.457, ал.4 от НПК.

Наложената глоба в размер на 1 100 евро не е предмет на настоящото производство и не следва да бъде привеждана в изпълнение по реда на чл.457 от НПК.

При гореизложените данни, съдът намира, че са налице основанията да приеме за изпълнение присъда № 18 от 08.01.2016 г., постановена по наказателно дело Reg. Gen. № 70/2013 - R.G.N.R. № 8937/2017 на Първоинстанционния съд в гр.Бриндизи, Република Италия, потвърдена с решение № 321/21.02.2020 г. на Апелативния съд в гр.Лече и влязла в сила на 27.04.2021 г., с която българският гражданин С. Б. И., роден на *** г. в гр.***, обл.Враца, с постоянен адрес с.***, ул.*** и настоящ адрес с.***, ЕГН **********, е осъден на общо наказание за срок от четири години и шест месеца лишаване от свобода, с остатък три години и 3 четири месеца, за извършени две престъпления - по чл.110, вр. чл.628, ал.2 и ал.3, т.1 и по чл.110, вр. чл.605, ал.1 от Италианския наказателен кодекс, съответстващи на престъпления по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и по чл.142а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от българския НК, осъществени в реална съвкупност.

Съобразявайки съответстващите разпоредби от ЗИНЗС, както и справката за съдимост на осъденото лице, съдебният състав прецени, че първоначалният режим за изтърпяване на наложеното на С. И. наказание лишаване от свобода следва да бъде общ, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

На основание чл.457, ал.5 от НПК, вр. чл.59 от НК следва да се приспадне при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което осъденият С. И. е бил задържан във връзка с Европейската заповед за арест, считано от 05.12.2025 г. до 09.12.2025 г. и от 17.12.2025 г. до 23.12.2025 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, както и времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение "домашен арест", считано от 23.12.2025 г. до фактическото му задържане за изпълнение на наказанието или до изменение или отмяна на мярката, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Водим от горното и на основание чл.44, ал.12, вр.ал.11 от ЗЕЕЗА, вр.чл.457, ал.2-5 от НПК Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА за изпълнение присъда № 18 от 08.01.2016 г., постановена по наказателно дело Reg. Gen. № 70/2013 - R.G.N.R. № 8937/2017 на Първоинстанционния съд в гр.Бриндизи, Република Италия, потвърдена с решение № 321/21.02.2020 г. на Апелативния съд в гр.Лече и влязла в сила на 27.04.2021 г., с която българският гражданин С. Б. И., роден на *** г. в гр.***, обл.Враца, българин, български гражданин, с постоянен адрес с.***, ул.*** и с настоящ адрес с.***, ул.***, ЕГН **********, е осъден на общо наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, с остатък три години и четири месеца, за извършени две престъпления - по чл.110, вр. чл.628, ал.2 и ал.3, т.1 и по чл.110, вр. чл.605, ал.1 от Италианския наказателен кодекс, съответстващи на престъпления по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и по чл.142а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК на Република България, осъществени в реална съвкупност.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

На основание чл.457, ал.5 от НПК, вр. чл.59 от НК ПРИСПАДА времето, 4 през което осъденият С. Б. И. е бил задържан във връзка с Европейската заповед за арест и производството по нейното изпълнение, както следва: от 05.12.2025 г. до 09.12.2025 г.; от 17.12.2025 г. до 23.12.2025 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, както и времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение "домашен арест", считано от 23.12.2025 г. до фактическото му задържане за изпълнение на наказанието или до изменение или отмяна на мярката, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 5-дневен срок от днес пред САС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5