Решение № 37 от 22.05.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Царево, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20242180200107 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по изпратено по подсъдност н.а.х.д. № 278/2024 год. по описа на Районен съд гр. Бургас, което е образувано по жалба, подадена от Д. Г. Г. от с. Я.****, срещу наказателно постановление № 11-01771/12.12.2023 г., издадено от директор на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, с което за нарушение на чл. 121, ал. 1 ППЗОП и на основание чл. 141,ал. 1 от ППЗОП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

В с.з. АНО, редовно уведомен, не изпраща представител.

В хода на съдебното следствие са разпитан актосъставителят К. К. М..

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Не се спори, че Община Приморско е бюджетна организация, с ЕИК:

1

102164063 и адрес на управление: гр. Приморско, ул. Трети март № 56 и попада в обхвата на държавната финансова инспекция, като бюджетна организация по смисъла на чл. 4, т. 1 от ЗДФИ. За проверявания период и към момента на извършване на финансовата инспекция, Община Приморско се представлява от д-р Д. Г. Г. - кмет в периода от 05.11.2019 г. и към момента на извършване на финансовата инспекция. Кметът на Община Приморско е първостепенен разпоредител с бюджет, съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за публичните финанси (ЗПФ, обн. ДВ, бр. 15/15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) и е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, ДВ. бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.).

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОП, възложителят може да определи длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки.

От писмо изх. № 36-00-221/06.06.2023 г. се установява, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г., д-р Д. Г. Г. – кмет на Община Приморско, не е делегирал правомощия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, тъй като не е определил друго длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки.

Съгласно разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 от ЗОП, при възлагането на обществени поръчки се използва централизирана електронна платформа Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП), наричана по-долу „платформата“.

На 24.08.2021 год. жалбоподателя в качеството си на кмет на община Приморско и е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, ДВ. бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), е оповестил с Решение 146821/2021 г. изпратено и публикувано в РОП откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „извършване на автобусни превози за нуждите на Община Приморско“ която подлежи на контрол по чл. 232, ал. 1 от ЗОП, без преди това да са въведени за нея данни в ССИ.

Въз основа на така установеното, актосъставителят М. съставила против д-р Д. Г. Г. - кмет на Община Приморско, акт за установяване на административно нарушение в който нарушението е ясно, точно и конкретно описано.

2

В законоустановения срок е постъпило възражение от Г., в което изразява становище в което излага аргументи, че процесния случай е маловажен.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички събрани доказателства, АНО е издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 200 лева .

Препис от НП е връчено на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и устни доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда за това са следните:

За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Практически горната фактическа обстановка не се явява спорна между страните.

Настоящият съдебен състав намира, че съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 3МФ-454/21.06.2023 г. на министъра на финансите, а тази на актосъставителя от разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от Закона за обществените поръчки – в качеството и на главен финансов инспектор в 3

Агенция за държавна финансова инспекция. В АУАН и наказателното постановление е налице ясно и изчерпателно описание на фактическата обстановка, във връзка с твърдяното нарушение. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не се възприема от настоящата инстанция възражението на жалбоподателя че в наказателното постановление като не са изложени мотиви относно липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, е било допуснато нарушение на правилата по издаването му. Макар безспорно за административнонаказващия орган винаги да съществува задължение да съобрази предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, то същевременно за последния липсва задължение да изложи изрични писмени мотиви в този смисъл.

Последното е видно от разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в които изчерпателно са изброени реквизитите на наказателното постановление и в които липсва подобно изискване.

Въпреки горното съдът намери, че в случая са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на установеното административно нарушение като "маловажен случай". В посочената норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. Макар нарушението да е формално по своя характер, съответно - да подлежат на изследване неблагоприятните последици от деянието, то последното по никакъв начин не препятства съда да съобрази вече посочените особености на конкретното деяние, личността на нарушителя и обстоятелствата, при които последното е извършено. В настоящия казус става ясно, че не е било възможно към 4 момента на деянието, жалбоподателят, да е могъл да изпрати информацията, тъй като е нямал техническата възможност, предоставена от ЦАИС ЕОП, за създаване на договор и обявление. Последното също показва една по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, предвид съществуващите обективни пречки и стечение на обстоятелства, макар да не се установи последните да са били непреодолими. Не е отегчаващо обстоятелство, че данните не са подадени дълго време след изтичане на срока за същото.

Гореизложеното сочи, че обществената опасност на общия случай на нарушение на ППЗОП, а същата обществена опасност е много по-ниска, като на съответства на наложеното административно наказание. Ето защо и на основание чл. 28 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго такова нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством издаване на наказателно постановление. Това налага заключение за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съгласно чл. 63, ал. 4, във вр. с ал.

2, т. 2 от ЗАНН на нарушителя следва да се укаже, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-01-771/12.12.2023 г., издадено от директор на Агенция за държавна финансова инспекция гр.

София, с което за нарушение на чл. 121, ал. 1 ППЗОП и на основание чл.

141,ал. 1 от ППЗОП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН на Д. Г. Г., с ЕГН:**********, с адрес: с. Я.*** че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

5

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 6