Определение № 917 от 12.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 917 гр. София, 12.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Частно касационно търговско дело № 20248003900328 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Н. М. от САК, като процесуален пълномощник на К. Й. Ж. и Б. Н. М., срещу определение № 12062 от 12.10.2023 г. по в. гр. д. № 2463/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III „в“ състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 4542 от 17.08.2023 г. в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), за осъществено от адв. М. процесуално представителство в производството пред въззивната инстанция.

В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на определението, въз основа на които се моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение, посочено в представения на 31.05.2023 г. списък по чл. 80 ГПК, в размер на 900 лв. за оказаната безплатна правна помощ на К. Й. Ж. и в размер на 750 лв. - за оказаната безплатна правна помощ на Б. Н. М..

Против жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в указания от съда срок съгласно чл. 62, ал. 3 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

1

За да остави без уважение молбата на адв. М. за изменение по реда на чл.

248 ГПК на постановеното по в. гр. д. № 2463/2022 г. решение в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в претендираните размери от 900 лв. и 750 лв., съставът на Софийски градски съд е приел, че безспорно във въззивното производство ищците К. Ж. и Б. М.

(съответно негова съпруга и дъщеря) са представлявани от ищеца Н. М., в качеството му на адвокат, видно от представеното пред първата съдебна инстанция пълномощно, в което обаче не е изразена воля адв. М. да ги представлява пред съда при условията на чл. 38 ЗАдв. До приключване на устните състезания във въззивната инстанция не е представен и договор между ищците и адв. М. за постигнато съгласие за оказване на безплатна адвокатска защита и съдействие по чл. 38 ЗАдв. Според съда при отсъствие на договор, а и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв, в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита, и за изразено насрещно съгласие от упълномощения адвокат да окаже такава, няма основание в полза на последния да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Частната жалба е частично основателна, предвид следното:

В чл. 38 ЗАдв е предвидена възможност за безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв категории лица. В тези случаи при наличие на основание за присъждане на разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Съгласно практика на ВКС, ТК, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК именно по засегнатите с частната жалба въпроси, за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е достатъчно по делото да е осъществена адвокатска помощ без данни за договорено възнаграждение по чл. 36, ал. 2 ЗАдв; да е направено заявление пред съда, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и да отсъстват данни, които да опровергават това заявление; както и да са налице условията на чл. 78 ГПК разноските да бъдат възложени върху насрещната страна.

Съдът намира, че в случая посочените условия са налице.

Във въззивното производство пред Софийския градски съд К. Ж. и Б. М. са били представлявани от адв. Н. М. – съпруг на първата и баща на втората, като в случая безспорно адвокатът може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на своите роднини при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. В проведеното на 31.05.2023 г. открито съдебно заседание адв. М. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв и е представил списък по чл. 80 ГПК. Процесуалният представител на ответника не се е противопоставил на така заявеното основание за присъждане на адвокатско възнаграждение, като такова оспорване не е предприето и относно присъденото от първоинстанционния съд на същото 2 основание адвокатско възнаграждение. С постановеното по делото решение въззивната жалба на ответното дружество е приета за изцяло неоснователна, първоинстанционното решение в обжалваните части е било потвърдено и съответно за ответника е възникнала отговорност за разноски.

Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 съдът не е обвързан от предвидените минимални размери в наредбата по чл. 38, ал. 2, изр. второ ЗАдв във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, при съобразяване с материалния интерес (3 000 лв. и 4 000 лв.) и осъществените от адвоката пълномощник процесуални действия във въззивната инстанция, дължимото адвокатско възнаграждение се определя в размер на 950 лв. (440 лв. + 510 лв.) - общо за двете представлявани лица. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде частично отменено и вместо него да се постанови друго, с което молбата по чл. 248 ГПК да се уважи до горепосочения размер.

За разликата над 950 лв. до претендираните 1 650 лв. обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12062 от 12.10.2023 г. по в. гр. д. № 2463/2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II I „в“ състав в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. от САК за сумата от 950 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 4542 от 17.08.2023 г. по в. гр. д. № 2463/2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II I „в“ състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София, да заплати на адв. Н. В. М. от САК сумата от 950 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12062 от 12.10.2023 г. по в. гр. д. № 2463/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III „в“ състав в останалата му част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4