Определение № 18951 от 06.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18951 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20221100507357 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на въззивника „Берсани“ ЕООД, чрез адв. М.П. от 19.06.2025 г., уточнена с молба с вх. № 78053 от 25.06.2025 г., в която се съдържа искане въззивният съд да измени постановеното по настоящото дело решение в частта му за разноските, като присъди в пълен размер направените от страната разноски за първоинстанционното исково производство в общ размер на 1036,82 лв. и за заповедното производство в общ размер на 486,82 лв. Изложени са твърдения, че предвид изхода на делото ищецът има право на направените от него разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в пълен размер.

В депозирания писмен отговор от въззиваемия ЗК „Лев Инс“ АД по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК се поддържа становище за неоснователност на молбата.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (едномесечен срок от постановяване на решението, което не подлежи на обжалване), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно.

С решение № 3464 от 04.06.2025 г. въззивният съд е приел за неправилно първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Берсани“ ЕООД срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 99 ЗЗД вр. с чл. 432 КЗ за сумата от 1265,38 лева, 1 представляваща главница (разлика над уважения размер на иска от 3075,20 лева до пълния предявен размер от 4340,90 лева) за дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.11.2018 г. по вина на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество водач, което вземане за застрахователно обезщетение е прехвърлено на „Берсани“ ЕООД по силата на договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.01.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1048/2020 г. по описа на СРС, поради което го е отменил в посочената част и е уважил предявения установителен иск за част от главницата, като е приел за установено, че ЗК „Лев Инс“ АД дължи на „Берсани“ ЕООД и сумата в размер на 1265,38 лева – главница, представляваща разликата над уважения от първоинстанционния съд размер от 3075,20 лева до пълния предявен размер от 4340,90 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК – 10.01.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1048/2020 г. по описа на СРС.

С оглед изхода на спора по предявения иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК действително въззивникът – ищец по иска „Берсани“ ЕООД има право на направените разноски пред първата инстанция в пълен размер, доколкото въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част е приета за основателна с въззивното решение. В последното не е налице произнасяне с изричен диспозитив по въпроса за преразпределяне на тежестта за разноски между страните пред първата инстанция, поради което следва да се приеме, че с депозираната молба по чл.

248, ал. 1 ГПК въззивникът „Берсани“ ЕООД е отправил искане за допълване на въззивното решение в тази част.

В кориците на въззивното дело на л. 30 от същото е представен списък по чл. 80 ГПК за разноските от „Берсани“ ЕООД, в който са посочени извършени и поискани разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. за въззивно обжалване, както и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. за осъществено процесуално представителство във въззивна инстанция. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.

2 дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък за разноските по чл. 80 ГПК не е основание за отказ от допълване на решението в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски. От това следва, че допустимостта на молбата не зависи от липсата или наличието на такъв нарочен списък, но същият извод не може да се направи по отношение на основателността на последната.

В настоящата хипотеза обаче не се установява, както в депозираната въззивна жалба, така и по-късно в проведеното открито съдебно заседание, въззивникът „Берсани“ ЕООД да е отправил искане освен за отмяна на неправилното според него първоинстанционно решение, така и за преразпределяне на отговорността за разноски пред първа инстанция.

Сторените пред първата инстанция разноски, в частта за разликата над присъдените от Софийски районен съд суми по съразмерност, не са посочени като разход и в представения по делото списък по чл. 80 ГПК.

С оглед изложеното, не е налице основание за допълване на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Берсани“ ЕООД от 19.06.2025 г., уточнена с молба с вх. № 78053 от 25.06.2025 г. за допълване на постановеното по делото решение № 3464 от 04.06.2025 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3