Решение № 1471 от 13.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1471 гр. Варна, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100502347 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от П. А. К., ЕГН **********, срещу отказ на ЧСИ Захари Димитров, с peг. №808 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, по ИД №510/2023 г., обективиран в разпореждане от 18.08.2023 г., да намали определения в полза на взискателя Д. Р. К.а, ЕГН **********, адвокатски хонорар за един процесуален представител от приетия за събиране в размер на 400 лв. до предвидения в Наредба №1/2004 г. за МРАВ минимален размер от 200 лв. за образуване на изпълнително дело, както и срещу определените такси по т. 26 ТТРЗЧСИ, обективирани в Покана за доброволно изпълнение от 06.07.2023 г.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят П. А. К. поддържа, че предвид липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство и на процесуално представителство по изпълнителното дело, определеният за събиране адвокатски хонорар в полза на взискателя бил необосновано завишен, ако изобщо имало доказателства за заплащането му.

Съдебният изпълнител не бил изпълнил задължението по чл. 79 ЗЧСИ да изготви и връчи сметка. Твърди, че при определяне на дължимата по т. 26 ТТРЗЧСИ такса не била съобразена разпоредбата на т. 27а ТТРЗЧСИ, както и че под „парично вземане“ се разбирало само вземането, предмет на 1 изпълнителния лист, но не и таксите и разноските в изпълнението, включително върху адвокатското възнаграждение. По изложените съображения моли за отмяна на обжалвания отказ, като отправя искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв., и за отмяна на начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят Д. Р. К.а, е депозирала писмено възражение, чрез адв. Г. и адв. Иванов, с което изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Възразява, че са извършвани процесуални действия и е налице процесуално представителство по изпълнителното дело. Поддържа, че при определяне на възнаграждението било включено и снабдяването с изпълнителен лист от съда, както и че разноските били действително извършени. По изложените съображения моли за оставяне на жалбата без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Захари Димитров е приложил към жалбата електронно копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано на 05.07.2023 г. под дело №510/2023 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, с peг. №808 КЧСИ, район на действие: ОС - Варна, по искане на Д. Р. К.а, ЕГН **********, чрез адв.

Иванов, и въз основа на изпълнителен лист №1488/20.06.2023 г., издаден по гр. д. №12170/2021 г. по описа на РС - Варна, с който длъжникът П. А. К., ЕГН **********, е осъден да заплати на Д. Р. К.а сума в размер на 600 лв., представляваща разноски за въззивно производство по в. гр. д. №1831/2022 г. по описа на ОС – Варна.

С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършване на необходимите справки и връчване на ПДИ.

На 13.07.2023 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД и „Българо-американска кредитна банка“ АД, а на 14.07.2023 г. – в „Банка ДСК“ АД.

На 14.07.2023 г. в резултат от наложения в „Обединена българска банка“ АД запор е постъпила по сметка на ЧСИ сума в размер на 301,44 лв.

ПДИ е връчена на длъжника на 25.07.2023 г.

С разпореждане от 18.08.2023 г. съдебният изпълнител се е произнесъл по възражение за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение на длъжника от 04.08.2023 г., като е оставил без уважение искането му за редуциране на адвокатския хонорар, дължим на взискателя. Длъжникът е уведомен за отказа на 24.10.2023 г.

На 25.10.2023 г. длъжникът е депозирал молба за разсрочване на 2 задължението с доказателства за платени на 24.10.2023 г. 201 лв., т. е. 20% от размера на дълга, като поема задължение да внася месечно 10% от общата сума до 15-то число на месеца.

С разпореждане от 25.10.2023 г. ИД е спряно на осн. чл. 454, ал. 1 ГПК.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението за разноски, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението. Според приетото в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване действия.

Жалбата в частта й, насочена срещу начисляването на пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, е подадена след срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално недопустима. Жалбата срещу така определените разноски е депозирана на 03.11.2023 г. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена в ПДИ, връчена на длъжника на 25.07.2023 г., поради което двуседмичният срок по чл. 436, ал. 1 ГПК е изтичал на 08.08.2023 г.

/присъствен ден/. С оглед недопустимостта на жалбата в тази част, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено частично.

Жалбата в частта й, насочена срещу отказа на съдебния изпълнител да намали определеното на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, доколкото последният тече от връчване на отказа, т. е. 24.10.2023 г. Следователно същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

В случая, като съобрази, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника и че по изпълнителното дело са приложени доказателства (договор за правна защита и съдействие) за действително извършени разноски съобразно приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

От длъжника е релевирано възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението, заплатено от взискателя в размер на 400 лв. Същото е основателно. В молбата за образуване взискателят е посочил изпълнителен способ за събиране на вземането му – запор върху банкова сметка, каквото е и задължението му по чл. 426, ал. 2 ГПК. Длъжникът не е погасил изцяло задълженията си към взискателя в срока за доброволно 3 изпълнение по чл. 428 ГПК, но с молба от 04.08.2023 г. е погасил част от вземанията, посочени в поканата, и се е задължил месечно да погасява 10% от дължимото, поради което изпълнителното производство е спряно и по него не се извършват действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния лист. Следователно представителството на адвоката на взискателя по делото към настоящия момент се ограничава само до подаване на молба за образуване на производството и посочване на изпълнителен способ, за което му се дължи единствено възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ в размер на 200 лв., но не и такова по чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ. Изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност и не се е наложило извършването на последващи подаването на молбата за образуване действия от страна на пълномощника на взискателя. Вследствие на горното, съдът приема възражението за прекомерност за основателно, като намалява дължимото адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв.

По изложените съображения съдът намира жалбата на длъжника за частично основателна и като такава следва да бъде частично уважена, като отказът на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде отменен, а разноските – изменени, а в останалата част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя се дължат сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.

Представени са доказателства за извършването на разноски за настоящото въззивно производство в размер на 25 лв. за държавна такса, поради което същите следва да му бъдат присъдени.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от П. А. К., ЕГН **********, срещу определени от ЧСИ Захари Димитров, с peг. №808 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, по ИД №510/2023 г. такси по т. 26 ТТРЗЧСИ, обективирани в Покана за доброволно изпълнение от 06.07.2023 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. №2347/2023 г. по описа на ОС – Варна в тази част.

Решението подлежи на обжалване в тази част пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от съобщението.

ОТМЕНЯ по жалба на П. А. К., ЕГН **********, отказ на ЧСИ Захари Димитров, с peг. №808 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, по ИД №510/2023 г., обективиран в разпореждане от 18.08.2023 г. да намали определения в полза на взискателя Д. Р. К.а, ЕГН **********, адвокатски хонорар за един процесуален представител от приетия за събиране в размер на 400 лв. до предвидения в Наредба №1/2004 г. за МРАВ минимален размер 4 от 200 лв. за образуване на изпълнително дело, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на П. А. К., ЕГН **********, като ги намалява от 400 лв. на 200 лв.

ОСЪЖДА Д. Р. К.а, ЕГН **********, да заплати на П. А. К., ЕГН **********, сума в размер на 25 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК в частта относно адвокатското възнаграждение.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на ЧСИ Захари Димитров за сведение и изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5