Решение № 196 от 26.04.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Дупница, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510100076 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Н. М. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване *** е предявила срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. с чл.124 от ГПК.

Ищцата сочи, че е длъжник по изпълнително дело № 20218130401865 по описа на ЧСИ А. В., с район на д-вие СГС, което е прието за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Г. К., с район на д-вие СГС, с взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД.

Вземанията, за които е образувано изпълнителното дело, произтичат от Договор за паричен заем № PLUS-01089589/31.08.2007г., сключен от ищеца с „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№1098/2011г. по описа на СРС.

Ищцата счита, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи следните суми: сума в размер на 697.66 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № PLUS-01089589/31.08.2007г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2011г., до окончателното плащане, сума в размер на 277.31 лв., представляваща начислена възнаградителна лихва за периода от 30.01.2008г. до 30.06.2009г., сума в размер на 246.15 лв., представляваща начислена мораторна лихва за периода от 1

29.02.2008г. до 21.12.2010г., както и сумата от 125.00 лв.-разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.10.2011г. по ч.гр.д.№1098/2011г. по описа на СРС. Излага подробни съображения за погасяването на вземанията поради частично плащане и по давност.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че правото му на принудително изпълнение не е погасено по давност, тъй като по посоченото от ищцата изпълнително дело са предприемани принудителни изпълнителни действия, с които давностният срок е бил прекъсван, които изпълнителни действия подробно описва в отговора. Излага подробни правни съображения.

И двете страни са направили искания за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхна съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се в изпълнително дело № 1865/2021г. по описа на ЧСИ А. В., прието за подължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Г. К., рег. № 924, район на д-вие СГС, под № 9927/2023г. по негов опис, както и копие от изп. дело № 20128410400916 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841, с район на д-вие СГС, се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 11.10.2011г., издаден по ч.гр.д.№ 1098/2011г. на СРС, 67-ми състав, на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.02.2011г., и по повод молба от 21.01.2012г., е образувано изп. дело № 916/2012г. по описа на ЧСИ Н. М., с взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжник Н. М. К..

По изп. дело № 916/2012г. на ЧСИ Н. М. са предприемани множество изпълнителни действия: налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, със съобщения изготвени на 27.01.2012г., което е получено на 03.02.2012г.; със съобщение № 062615/06.03.2014г., получено на 12.03.2014г. е наложен запор върху пенсията на длъжника.

По изпълнителното дело са постъпили плащания от длъжника, направени в периода от 18.02.2012г. до 17.06.2014г. Видно от гърба на изпълнителния лист, ведно с посочените постъпили за погасяване на вземането по изпълнителното дело суми е поставен печат от съдебния изпълнител, върху който е отбелязана датата на последното постъпило доброволно плащане - 06.06.2014г. по изпълнителното дело.

Ответното дружество е подало молба от 09.03.2017г. за конституирането му като взискател по делото, в качеството на правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

На 10.04.2017г. и във връзка с молбата за конституиране на взискателя, до длъжникаищец понастоящем е изпратено съобщение, с което същата освен за конституирането на новия взискател в производството, е уведомена и че е насрочена дата за опис, оценка и публична продан в дома й.

2

На 13.09.2017г. е входирана молба от взискателя за извършване на справка в регистъра на БНБ за наличие на новооткирити банкови сметки на името на К. и налагането на запор върху вземанията й по сметки, открити в БАНКА ДСК ЕАД и всички новоустановени.

На 19.06.2018г. в кантората на ЧСИ е входирана молба за извършване на справка в регистъра на БНБ и справка за наличие на сключени трудови договори от длъжника. ЧСИ е извършил и двата вида справки, но не е предприел последващи изпълнителни действия, насочени към принудително събиране на вземането.

На 16.01.2019 г. в кантората на ЧСИ е входирана още една молба за насрочването на дата за опис, оценка и публична продан в дома на К.-отново останала без разглеждане от съдебния изпълнител.

С постановление от 20.03.2020г. ответникът е конституиран като взискател по изп. дело № 916/2012г. по описа на ЧСИ Н. М..

С постановление от 27.03.2020г., ЧСИ Н. М. е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Ответното дружество е образувало ново изпълнително дело под № 20218130401865/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., което, с оглед заповед за министъра на правосъдието за прехвърляне на архива й е предадено и преобразувано под № 9927/2023г. при ЧСИ Г. К., с район на д-вие СГС.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1, във вр. с чл.124 от ГПК. Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът разполага с възможност да оспорва изпълнението с иск, в случай на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др). Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за изключване на процесното вземане-погасяване на същото по давност, чийто срок е започнал да тече след влизане в сила на съдебния акт, с който е бил осъден да заплати на ответното дружество Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.02.2011г., издадена по ч.гр.д.№ 1098/2011г. на РС-Дупница, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 11.10.2011г .

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящите установителени искове за съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната страна срещу него, поради което искът е допустим.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже твърдението си за изтекла погасителна давност на вземанията предмет на издадения срещу него изпълнителен лист. Ответникът от своя страна трябва да установи твърдението за извършване на актове, прекъсващи давността.

3

В случая между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че процесното вземане произтича от сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Н. М. К. договор за кредит от 31.08.2007г. Съдебната практика (вкл. и тази на ВКС) приема, че при договорите за заем/кредит, макар да е уговорено връщането на сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части (в този смисъл решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.дело № 795/2010 г., ІV г.о.).

Понеже заемателят не е изпълнил задължението си в уговорения срок, заемодателят подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по която на 14.02.2011г., по ч.гр.д.№ 1098/2011г. на ДРС е издадена заповед за изпълнение, а след влизането й в сила и Изпълнителен лист от 11.10.2011г.

В Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о. , постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Същото становище е възприето и в Решение № 22 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2021 г., III г. о. и в Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., Определение № 776 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2020 г., III г. о. и др.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че от 11.10.2011г. (датата на влизане в сила на издадената заповед за изпълнение) е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок за вземанията, установени по основание и размер с влязлата в сила заповед за изпълнение , който давностен срок изтича на 11.10.2016г.

Според приетото в тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на 4 изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Посочено е, че ППВС № 3/80 г. следва да се счита за изгубило сила. Тук следва да се посочи, че по въпроса за момента, от който поражда действие обявеното за изгубило сила ППВС №3/18.11.1980 г., извършено с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, и за това дали даденото с т.10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително разрешение има обратно действие във времето по отношение на извършени преди постановяването му изпълнителни действия по висящи или приключили изпълнителни производства, е постановено Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по т.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което п огасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980г.