Решение № 7276 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7276 гр. С, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110156150 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

21.04.2026 г., гр. С

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 56150/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК

Подадена е искова молба от „Топлофикация С“ ЕАД срещу К. Г. Д. и А. Н. А., в която се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. С, ж.к. „С“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № ******, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 2754,67 лева за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 213,67 лева за периода от 15.09.2024 г. до 21.11.2025 г. Навежда довод, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 98,79 лева за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., а освен това поради изпадането в 1 забава се дължала и мораторна лихва в размер на 17,90 лева за периода от 16.07.2023 г. до 21.11.2025 г. Ответниците дължали посочените суми в условията на разделна отговорност по 1/2 част всеки. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в срока по чл. 414 ГПК ответниците възразили срещу нея, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответницата К. Д. А.а, като поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Навежда доводи, че не са представени доказателства, от които да бъде направен категоричен извод, че тя е собственик или вещен ползвател на процесния имот при твърдените квоти. Обосновава, че представените от ищеца писмени доказателства установяват единствено наличието на учредена договора ипотека, но не и притежанието на вещно право върху имота. Излага съображения, с които оспорва и размера на претендираното вземане за топлинна енергия, като твърди, че с решение на ВАС т.6.1.1. от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, уреждаща формула за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти, била отменена, поради което предвид липсата на действаща формула за изчисляване на потребената топлинна енергия, исковите претенции следвало да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. Навежда доводи, че твърдението на ищеца за наличието на договорни отношения между страните по силата на общи условия, противоречи на съдебната практика, съгласно която общите условия не представлявали индивидуален, общ или нормативен административен акт, като същите не променяли характера на правилата като договорни. Аргументира, че при служебно начислена топлинна енергия поради неосигурен достъп, стойността на същата била недължима, тъй като в тази хипотеза вземането имало характер на неустойка. Излага съображения, че доколкото ищецът не бил ангажирал доказателства за изправността на уредите за измерване на топлинната енергия през исковия период, то било налице неизпълнение на негово законово и договорно задължение за поддържане на измервателните уреди в изправност, което от своя страна възпрепятствало възможността да бъде измерено точното количество на доставената топлинна енергия, поради което исковите претенции следвало да бъдат отхвърлени в цялост.

Твърди, че не били ангажирани доказателства за извършен реален отчет на индивидуалните разпределители или за наличието на основание за служебно начисляване на задълженията.

Излага доводи, че приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури можело да се извърши единствено с изричното съгласие на потребителя, като доказателства в тази насока не били представени. Поддържа, че със суми за възстановяване от ищеца са били прихванати стари задължения извън процесния период, като не се установявало по безспорен начин нито съществуването на тези вземания, нито че тя е изразила съгласие. Сочи, че претенцията за мораторна лихва също била неоснователна, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства за публикуването на общата фактура за съответния отчетен период в сайта на дружеството, поради което не се установявало изпадането й в забава. По отношение на претендираната стойност за услугата за дялово разпределение прави извод, че не била недължима, тъй като услугата била извършена от трето лице, а не от ищеца. Не били представени доказателства относно уговорения и съобщен на потребителя ред и начин на плащане на услугата за дялово разпределение, поради което претенцията за мораторна лихва била неоснователна. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника А.

А., като поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Излага доводи, че в случая потребител на топлинна енергия в процесния имот била ответницата К. Д., доколкото същата била поискала от ищеца да й бъде открита за партида за имота, поради което единствено тя се намирала в облигационни отношения с ищеца, респ. дължала 2 стойността на доставената топлинна енергия. Твърди, че претендираната сума за топлинна енергия била недължима, тъй като дори да е била доставена, на основание чл. 62 ЗЗП потребителят не дължал заплащането стойността й, ако не я поръчвал, като нормите на ЗЗП имали предимство през тези на ЗЕ. Освен това с решение на ВАС т.6.1.1. от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, уреждаща формула за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти, била отменена, поради което предвид липсата на действаща формула за изчисляване на потребената топлинна енергия, исковите претенции следвало да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. По отношение на претенцията за мораторна лихва също била неоснователна, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства за публикуването на общата фактура за съответния отчетен период в сайта на дружеството, поради което не се установявало изпадането му в забава.

Претендираната стойност за услугата за дялово разпределение била недължима, тъй като услугата била извършена от трето лице, а не от ищеца. Не били представени доказателства относно уговорения и съобщен на потребителя ред и начин на плащане на услугата за дялово разпределение, поради което претенцията за мораторна лихва била неоснователна.

Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В подадените от ответниците възражения по чл. 414 ГПК в производството по ч.гр.д.

№ 1833/2025 г . по описа на РС – Гоце Делчев се съдържат възражения за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е изразило становище, че предявените искове са основателни и доказани.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

3

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й … Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна С, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Разпечатката съдържа 28 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a88c0885-c0e4-46d9-9b14-731207272fa6