Решение № 7602 от 25.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7602

Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН РУСЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора ИВАН ЛИЛОВ ИЛЕВСКИ като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 20267180701027 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 2373/27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2771/2025 г. по описа на Административен съд – [област], ХVI състав.

Първата касационна жалба е подадена от Д. С. Й., [ЕГН], чрез пълномощник адв. Х., който обжалва решението в следните части:

- в частта, в която е отхвърлен, предявеният от Йотинов иск против ГДИН за присъждане на обезщетение за сумата над 50 евро до предявения размер от 3 834,69 евро (7 500 лева) за периода от 05.03.2023 г. до 10.06.2023 г. за престоя му в Арест [област];

- в частта, в която е отхвърлен, предявеният от Йотинов иск против ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на 3 067,75 евро (6 000 лева) за периода от 18.07.2025 г. до 11.09.2025 г. за престоя му в Арест [област];

- в частта, в която е отхвърлен, предявеният от Йотинов иск против ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на 10 737,13 евро (21 000 лева) за периода от 27.10.2023 г. до 26.08.2024 г. за престоя му в Затворническо общежитие „[област]“;

- в частта, в която е отхвърлен, предявеният от Йотинов иск против ГДИН за присъждане на обезщетение за сумата над 90 евро до предявения размер от 3 067,75 евро (6 000 лева) за периода от 11.09.2025 г. до 01.12.2025г. за престоя му в Затвора [област].

Твърди се неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, касаеща отхвърлените размери на предявените искове и вместо него да постанови друго по същество, с което да се осъди ГДИН да заплати пълните предявени размери. Претендира сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по тази касационна жалба - ГДИН – [населено място] счита същата за неоснователна, като становище излага в депозиран писмен отговор. Претендира сторените разноски за касационното производство.

Втората касационна жалба е подадена от ГДИН – [населено място], чрез процесуален представител юриск. Г., който обжалва решението в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Йотинов сумата в размер на 50 евро за претърпени неимуществени вреди от престоя му в Арест [област] за периода от 05.03.2023 г. до 10.06.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.12.2025 г. до датата на изплащането й. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли да бъде отменено в обжалваната му част и бъде отхвърлен предявеният иск, алтернативно прави искане решението да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът по тази касационна жалба – Д. С. Й., чрез пълномощник адв. Х., оспорва същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] застъпва становище за неоснователност на подадените касационни жалби, като искането от съда е да бъдат оставени без уважение, съответно решението на Административен съд – [област] – потвърдено.

Пловдивският административен съд – Двадесет и четвърти състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбите касационни основания, намира за установено следното.

Касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните части е неблагоприятно, подадени са в срок, поради което са ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Производството по адм. дело № 1027/2026 г. по описа на Административен съд – [област], ХVI състав се е развило по искова молба на Д. С. Й. против ГДИН с искане за заплащане на обезщетение, както следва:

- в размер на 13 500 лева за причинени неимуществени вреди в Арест [област], от които 3 834,69 евро (7 500 лева) за периода от 05.03.2023 г. до 10.06.2023 г. и 3 067,75 евро (6 000 лева) за периода от 18.07.2025 г. до 11.09.2025 г.;

- в размер на 10 737,13 евро (21 000 лева) за причинени неимуществени вреди за периода от 27.10.2023 г. до 26.08.2024 г. в Затворническо общежитие „[област]“ към Затвора [област];

- в размер на 3067,75 евро (6 000 лева) за причинени неимуществени вреди за периода от 11.09.2025 г. до 01.12.2025 г. в Затвора [област]. Тук е мястото да се посочи, че в исковата молба, ищецът Йотинов за периода на престой в Затвора [област] е претендирал 6 500 лева, а не 6 000 лева, както е приел и разгледал съдът, доколкото обаче делото е докладвано в първото по делото осз по този начин, а и не е направено искане за допълване на решението, настоящият съдебен състав приема, че този е претендираният от ищеца размер.

Претендирана е и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на сумата.

Твърденията са, че ответникът не е осигурил условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, респ. задържането под стража, съгласно чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ), като е пребивавал в пренаселени килии, без санитарен възел на определените за това места, лоша хигиена, наличие на хлебарки, дървеници, гризачи, липса на адекватно медицинско лечение, липса на подходяща храна за здравословното състояние, липса на санитарен възел на определените и задължителни места, като са му причинени неимуществени вреди - болки, страдания, обида, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност.

По отношение на пребиваването в Арест [област] са налице твърдения, че нямало възглавници и чаршафи, дюшеците били занемарени, имало много дървеници и хлебарки, поради което е получавал ухапвания и алергии, за което не е преглеждан и не са му предписвани лекарства. Тоалетната била в лошо състояние и оборудвана с клекало, което му създавало трудности. Искал е преместване в по-голяма стая, но не е направено. По време на двата престоя в Арест [област] е имало аварии и е оставал без вода. Прането е ставало в стаите, поради което се е образувало мухъл и плесен. Дишал е пари от ползването на бързовар за затопляне на водата. Имало е неудобство при ползване на банята през разрешените два пъти седмично. Заради слабо налягане на водата се налагало къпане с кофи и студена вода, разболял се е, като не е бил лекуван и преглеждан, а се е наложило самолечение и снабдяване с лекарства от близки, въпреки че е молил за медицинска помощ. Нямало е лекар и зъболекар. Получавал е храна с изтекъл срок на годност. Нямал е хладилник в стаята, в който да съхранява храната, донесена от близки.

За условията на пребиваване в ЗО „[област]“ са налице твърдения за ползване два пъти седмично на баня, при което е имало трудности в топлоподаване и водоподаване, липса на лекар и медицинско обслужване за алергията, получена след ухапвания от дървениците, лоша хигиена.

А по отношение на Затвора [област] твърденията са, че в килиите било изключително тясно, нямало медицински грижи, имало хлебарки, дървеници и гризачи, лоша хигиена, липса на лекар и зъболекар. На коридора в Затвора [област] не е имало тоалетна и баня, а общата баня е била навън, което е създавало неудобство при ползване, особено през зимата, като оплаквания са изложени и относно общото състояние на банята. При ползване на каре не е имало възможност да се ползват тоалетна и мивка. Нямало пералня, дрехите се изпирали на ръка, вследствие на което се образувал мухъл по стените. Липсвало каре, тъй като е бил работещ, като не са му били осигурени и предпазни дрехи.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, както и във връзка с дадените указания за подлежащите на установяване факти и обстоятелства и последиците от недоказването, е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани относимите към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС е стигнал до извод, че така предявените искови претенции са частично доказани и основателни.

По отношение на първата искова претенция за периода от 05.03.2023 г. до 10.06.2023 г., касаеща Арест [област], съдът е приел, че ищецът Йотинов е пребивавал в Арест [област] само в една част от този период, а именно от 14.03.2023 г. до 28.03.2023 г. и от 27.05.2023 г. до 10.06.2023 г., като за целия период липсват данни за извършвани ДДД обработки. Останалите, наведени оплаквания за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, съдът е приел за неоснователни. За неоснователни съдът е приел и наведените в цялост твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС за втория период на престой на ищеца в Арест [област], а именно от 18.07.2025 г. до 11.09.2025 г. Прието е че от събраните по делото доказателства е установено, че е спазено изискването на чл. 43 от ЗИНЗС за осигуряване на 4 кв.м. разполагаема жилищна площ, има разпределение на времето на лишените от свобода, осигуряване на храна, престой на открито, баня, достъп до течаща студена вода, стандартно оборудване на стаите, нормални битови условия, осигурен дюшек, спално бельо, осигурено медицинско обслужване. Няма данни да е налице влошено здравословно състояние на ищеца, а и същият не е ангажирал доказателства за наличие на заболяване и влошено здраве, в т.ч. и необходимост от адекватна храна. Оплакванията за липса на вентилация, отопление, обзавеждане, чистота в помещенията, в които е пребивавал, също са приети за неоснователни, като е мотивирано, че по делото е доказано, че стаите са били отопляеми, с осигурена вентилация, обзаведени, същите са били с отваряеми прозорци, осигурявани са били хигиенизиращи материали, като е посочено, че самият бит и хигиенни навици на лишените от свобода не следва да се вменяват в неизпълнение на задълженията на администрацията. Установено е, че е предоставена възможност за сменяне и изпиране ежеседмично на чаршафи и постелъчно бельо в пералните помещения на ареста, като има възможност за снабдяване със собствени чаршафи от близки. Твърденията за лоша хигиена и липса на пералня са приети за неоснователни, като е посочено, че хигиената е въпрос на лично отношение на обитателите в стаята, като има утвърдени консумативи, които да се ползват и ищецът сам следва да почиства спалното помещение, да проветрява при наличието на отваряеми прозорци, както и сам да избира как ще изпере дрехите си – ръчно, чрез предаване на близки, според графика за пералня. Осигурено, според съда, е и ползване на обща баня по график два пъти седмично, като състоянието й и утвърдената процедура по нейното ползване, са свързани с общата организация на времето на задържаните лица в Арест [област] и неудобствата при ползването, твърденията за слабо налягане на водата и прекъсване на водозахранването, са възможни, което обаче не води до изводи за нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. По делото не е установено нарушаване на режима за къпане. На следващо място е установено, че в помещенията е имало достатъчно количество дневна светлина, достъп до чист въздух и естествено проветряване от прозорци, както и комбинация от естествено и изкуствено осветление и няма данни за претърпян дискомфорт от ищеца, в т.ч. от медицинската документация по делото не е установено в рамките на исковия период зрението или въобще здравословното му състояние да се е влошило и това да е в пряка причинно-следствена връзка с осветеността в обитаваните килии.

По отношение на третия исков период, а именно от 27.10.2023 г. до 26.08.2024 г. е установено, че ищецът е пребивавал в ЗО „[област]“, като е било спазено изцяло изискването за 4 кв.м. жизнено пространство в помещенията, осигурени са почистващи, хигиенизиращи и перилни препарати за всеки месец, както и график за ползване на пералня, което е подкрепено от свидетелските показания. Като неоснователно е прието твърдението в исковата молба за наличие на мухъл и влага в килиите, причинени от сушене на дрехи в същите, като е мотивирано, че е въпрос на личен избор на лишените от свобода дали да перат на ръка или да депозират молба за ползване на пералня, както и как да перат и сушат дрехите си. Установено е от представените доказателства по делото, че от страна на администрацията в ЗО „[област]“ през исковия период е извършвана дезинсекция и дератизация на сградите, който факт е подкрепен от показанията на разпитания по делото свидетел. По отношение на твърдението на ищеца за лоша храна, е констатирано, че храната, която е предоставяна в общежитието е стандартната за всички лишени от свобода, съгласно утвърдените таблици за дневните дажби, подходяща като количество и енергиен състав. Като спазени е прието, че са изискванията за осигуряване на осветление в помещенията на настаняване, проветряемост, отопление, течаща вода, санитарен възел, осигурено ползване на баня, постелъчно бельо, спален инвентар, ползване на пералня, обзавеждане, дневен режим. Оплакванията от лошото състояние на банята са приети за неоснователни.