Решение № 186 от 20.04.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. *** , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Борислава И. Якимова при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Борислава И. Якимова Административно наказателно дело № 20214430200513 по описа за 2021 година Обжалвано е

Наказателно постановление НП

№ 20-0938005237/21.12.2020г. на *** -гр. ***, ***, с което на Е. И. М. от гр.*** ап.39, ЕГН **********, за нарушение на чл. 104А от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.4 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд ***, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и иска от съда да постанови решение, с което да бъде отменено процесното наказетелно постановление, като се излагат доводи в тази насока. Твърди ,че не е извършил нарушенията, а полицаите тенденциозно са му вменили нарушения,които не са извършени.

Съдът, като прецени събраните доказателства и провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

1

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна

Актът за установяване на административно нарушение АУАН №320084/10.12.2020 г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление НП № 20-0938-005237/21.12.2020г. на *** -гр. *** били за това, че на 10.12.2020 г., около 13:35 часа, в гр. ***, ул. ***, М. като водач на лек автомобил ****, извършил следното: управлява МПС като използва мобилен телефон по време на движение, без устройство позволяващо използването му без участие наръце, управлява посоченото МПС, без да е изпълнил финансовото си задължение да заплати в законоустановения срок наложената глоба с Фиш, СерияХ8359227/16.10.20г.

Според показанията на актосъставителя, той не бил свидетел на нарушенията, свидетел бил колегата му Р.Ж.. Посоченият свидетел Ж. твърди, че жалбоподателя сам спрял колата си в близост до патрулният автомобил и слязъл от нея като държал в ръцете си мобилен телефон.

Твърди,че е използвал телефона си по време на движение. Жалбоподателя от своя страна твърди, че е видял служебният автомобил на полицаите скрит в горичката и затова спрял, за да ги попита редно ли е да се крият там. Тогава започнал да използва мобилният си телефон.

Показанията на свидетелят Ж. освен ,че са неубедителни по въпроса дали жалбоподателя е използвал или не по време на движение мобилен телефон, не намират подкрепа в останалите доказателства по делото. Пред съда се представиха две различни твърдения. Все пак полицай Ж. и жалбоподателя М. са единодушни по въпроса, че последният не е спрян за проверка за това, че е ползвал телефон, а той сам е спрял.

При тези фактически данни, според съда приобщените по делото писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят нарушение, като ответникът не ангажира доказателства в 2 подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.

Въззивната инстанция намира,че НП по същество се явява необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че М. е извършил нарушението по чл. 104А от ЗДвП , за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност по начина, описан в НП.

Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на административно наказателното производство. Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче, не може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод.

Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното". Т. е. актът за установяване на нарушение по ЗДвП няма обвързваща доказателствена сила. Административно наказващият орган следва в административно-наказателното производство пред съда да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същият го е извършил виновно. В случай, че административно наказващият орган не докаже твърдените от него факти по безспорен начин, то наказателното постановление ще бъде неправилно и ще следва да бъде отменено.

Същественото в административно-наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).

А за да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл. 6 ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения 3 ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.

Липсата на категорични доказателства, установяващи извършеното нарушение е основание за неговата отмяна.

По отношение второто наказание:

Съдът счита, че незаплащането от водача на МПС в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП наложена глоба с Фиш, СерияХ8359227/16.10.20г. не представлява съставомерно от обективна страна деяние - административно нарушение, като основание за налагане на санкция по чл. 185 от ЗДвП. Текста н а чл. 190 ЗДвП визира начина на изпълнение на наложените административни наказания, като ал. 3 регламентира срока за заплащане на наложеното наказание "глоба", след влизане в сила на наказателното постановление или съдебно решение. Неплащането на глобата в този срок не ангажира административнонаказателна отговорност на дееца, а предполага реализиране на вземането по принудителен ред, включително и чрез налагане на ПАМ по реда на чл. 171, ал. 2, б. "д" ЗДвП , поради което съдът следва да отмени наказателното постановление и в тази част. Въпросната норма по никакъв начин не вменява задължения на водача на МПС, а още по малко сочи на извършено от него нарушение. С оглед това, обжалваното наказателно постановление в тази му част е материално незаконосъобразно.

Същото е издадено в противоречие с нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, според която деянията, които съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон. Елементите на понятието "административно нарушение" се съдържат в чл. 6, ал. 1 от ЗАНН, според който административното нарушение е деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, законът не е обявил за наказуемо неплащането на наложена глоба, в срока на доброволно заплащане. Още по-малко е предвидено административно наказание за това конкретно деяние.

4

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление

НП

№

20-0938005237/21.12.2020г. на *** -гр. ***, ***, с което на Е. И. М., ЕГН **********, от гр.*** ап.39, за нарушение на чл. 104А от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.4 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, като НЕПРАВИЛНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. *** в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 5