Протокол № 4608 от 09.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5462/2023
- Вид
- Протокол № 4608
- Подписан
- 09.03.2023
- В сила
- 09.03.2023
- Състав
- ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 144, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 4608 гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110105462 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК
ИЩЕЦЪТ Х. П. Г. - редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ц., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ пълномощно по делото.
Фирма - редовно призован, представлява се от адв. Р., с
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
С оглед липса на процесуални пречки
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съобразно определение от 06.02.2023 г., в което е обективиран проекто-доклад.
ДОКЛАДВА молба от ищеца от 27.02.2023 г., в която е поискано изменение на проекта за доклад, като същият да се допълни, че със свидетелските показания на свидетелите на ищеца щели да се установяват и обстоятелства свързани с нанесените неимуществени, имуществени вреди, противоправно въздействие на ответник както и причинно следствената връзка между противоправното бездействие на ответника и получената травма на ищеца. Направено е искане, за изменяне на проекта за доклад и в 1 частта, в която на ответника са допуснати двама свидетели, тъй като не било направено такова искане. Към молбата са приложени по списък писмени доказателства, които страната желае да бъдат приети по делото и са релевирани доказателствени искания.
Съдът връчи препис от молбата на процесуалния представител на ответника. адв. Ц. - Поддържам исковата молба. Оттеглям искането за изменение на доклада. В молбата освен представените доказателства, с оглед направените възражения на ответната страна моля за издаването на съдебно удостоверение, което да послужи пред д-р Н.Г. и и пред Медицинска помощ „Санна“ - д-р П.Р., с оглед на това къде се намира кабинета, в какви отношения се намират. Правя уточнение, което в исковата молба не е направено, че нанесената прободна рана е на левия крак. Моля медицинската експертиза да се изготви след изслушване на свидетелите на двете страни и след снабдяването на информация по съдебните удостоверение. Нямам възражения по доклада, да се приеме. Водим допуснатите свидетели. адв. Р. – Оспорвам иска, поддържам отговора на искова молба. Моля за срок за становище по молбата на ищеца. Във връзка с направените доказателствени искания, считам че същите са преклудирани, с исковата молба ищеца е формулирал своите искови претенции, въвел е предмета на спора, възраженията, които са направени с отговора на исковата молба касаят характера на документацията която е представена от ищеца с исковата молба в този смисъл считам направените доказателствени искания за преклудирани. Нямам възражения по доклада. Водим един от допуснатите свидетели, и се отказвам от втория свидетел. адв. Ц. – Считам, че възражението е неоснователно, тъй като първия момент в който ищеца има възможност да вземем отношение по наведените твърдения и представените доказателства от ответника е с получаване на отговора на искова молба, т.е. до първото съдебно заседание, така че считам че направените от нас искания са своевременно направени и относими. Представям снимка на ищеца актуална към 27.02.2023 г., тази снимка има относимост за продължителността и белезите, които нараняването е оставило на ходилото на ищеца. адв. Р. – За мен няма характер на доказателство, това е нещо което процесуални представител твърди, че е снимка на ходилото на ищеца. Моля да не го приемате.
С оглед изявлението на страните съдът намира, че проекта за доклад следва да бъде обявен за окончателен. На основание чл. 144, чл. 1 ГПК, съдът намира, че на ответника следва да му бъде предоставен едноседмичен срок, в който същият следва да вземе отношение по направените оспорвания и доказателствените искания в молбата от 27.02.2023 г., която му беше връчена в днешното съдебно заседание и едва след това ще се произнесе по доказателствените искания на ищеца в молбата от 27.02.2023 г. С оглед изявлението на процесуалния представител на ответника, че се отказва от допуснатия втори свидетел, съдът 2 намира, че на основание чл. 253 ГПК следва да отмени свое определение от 06.02.2023 г., в частта, в която на ответника е допуснат втори свидетел при режим на довеждане. Що се касае до представената в днешното съдебно заседание снимка от страна на ищеца съдът намира, че същата не следва да бъде приета по делото, доколкото не е ясно кой я е съставил снимката, кога е била съставена, както и кой е обекта който е бил заснет, с оглед на което същата не следва да бъде приемана по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА доклада по делото обективиран в определение от 06.02.2023 г. за окончателен.
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК, свое определение от 06.02.2023г., в частта, в която на ответника е допуснат втори свидетел при режим на довеждане.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 144, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, в които ответника следва да вземе становище по релевираните доказателствени искания в молбата на ищеца от 27.02.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за приемане по делото на един брой снимка представена в днешното съдебно заседание.
Съдът ПРИСТЪПИ по реда на чл. 170, ал. 1 от ГПК към снемане самоличността на доведените от страните свидетели:
Н.Ж. Д. – 43 год., българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.
Съдът сне самоличността на свидетеля от представена лична карта № ******* издадена на 18.07.2022 г. от МВР С.З.. Съдът върна личната карта на свидетеля.
К.А. – 45 год., литовски гражданин, неосъждана, без дела и родство със страните.
Говоря и разбирам български език, нямам нужда от преводач.
Съдът сне самоличността на свидетеля от представена документ удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ******* издаден на 24.01.2022 г. от МВР С.З.. Съдът върна документът на свидетеля.
В.Д.А. – 59 год., българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.
Съдът сне самоличността на свидетеля от представена лична карта № ********** издадена на 16.09.2021 г. от МВР Бургас. Съдът върна личната карта на свидетеля.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Същите ОБЕЩАХА да кажат истината.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля А., свидетелят Д. и свидетеля Ж., бяха 3 изведени от съдебната зала.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля А..
Свидетелят на въпроси адв. Ц. – Познавам се с ищеца от около 10 години. Миналата година с ищеца бяхме на море в Царево от 22 до 26 юни, като бяхме със семействата и децата ни, като там се случи инцидент. Единият ден бяхме на плаж както всеки ден, седяхме на барбароните под чадърите на заведението, децата влизаха и излизаха от водата, ние си говорехме с жената на ищеца. По едно време ищецът стана и тръгна да върви към водата, за да влиза и изкрещя, като започна да скача на един крак. Върна се при нас, течеше му кръв от левия крак. Видях, че там имаше стъкло и ние бързахме да му помогнем. Сложихме го да седне на един барбарон, взех една вода и му измих крака, взех и кърпи от детската количка и притиснахме раната, за да не му тече кръвта. След известно време, като не мога да кажа колко, може би след няколко минути дойде медицинско лице, не знам кой го е извикал, също изми още един път крака, и от раната излизаше мастна тъкан, превърза го с бинт и каза, че той не е за нея. В деня на инцидента бяхме на плаж „Нестинарка“. Плажът беше мръсен, имаше фасове от цигари, пластмасови чаши и стъкла. На пясъка на плажа нямаше миди и водорасли, те бяха във водата. Преди да влезне във водата ищецът се поряза, което се случи на няколко метра пред нас на пясъка. Аз видях самото стъкло, на което се поряза, беше прозрачно. Раната беше много зле, и течеше много кръв от нея, раната беше дълбока.
Медицинското лице беше възрастна жена с руса с къдрава коса. След като раната беше превързана от медицинското лице, моят мъж откара ищеца с кола в болница, като не знам, в коя е болница. Ищецът се чувстваше зле, не можеше да играе с децата, той има три деца.
Трябваше да седи в апартамента, на другия ден дойде, но не можеше да се седи на пясъка и ни чакаше на барчето. Дискомфорта продължи повече от месец, той после взе патерици за да се предвижва, като ние също сме от Казанлък и го видяхме.
Свидетелят на въпроси на адв. Р. - Когато бяхме на почивка заедно, имам предвид, че сме пътували с две коли, те тръгнаха преди нас, ние след тях, като после в нашата компания дойдоха още две семейства. Аз имам три деца. Инцидентът се случи на 25.06.2022 г. Нищо не направих със стъклото, защото помагах на ищеца, но после един от нашата компания каза, че го е изхвърлил. Инцидентът се случи на около 3м. от нас, като в този момент децата бяха в морето. През целия ни престой бяхме на този плаж. На следващия ден, когато ищецът дойде на плажа, тъй като не намерихме патерици в Царево, двама мъже от нашата компания му помагаха да стигне до бара. Тръгнахме си на 26.06.2022 г., като си тръгнахме следобед.
На датата на инцидента не сме пили алкохол, пихме кафе на барбароните на заведението.
Ищецът не е пил алкохол, тъй като същият настъпи рано около 11-12 ч.
Поради изчерпване на въпросите към свидетеля А., същият бе освободен от 4 съдебната зала.
В залата влезе свидетелят Ж..
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Ж..
Свидетелят на въпроси на адв. Ц. – Познавам ищеца от 2012-2013г. През 2022 г. лятото бяхме на море с децата и със семейството на Х. в гр. Царево, което беше през края на юни. По време на ваканцията ходехме същия плаж, където бяхме отседнали пред хотела.
Плажът се казваше „Нестинарка“. Бяхме на плажа на барбароните на заведението, като ищецът стана да отива при децата, изпищя и извика и името на жена си и взе да скача на един крак, тогава аз станах, и отидох да го хвана под рамо, като видях, че от него капе кръв.
Сложих го да седне на един от барбароните и когато седна видяхме, че има голяма отворена рана, даже той като видя раната започна да му става лошо. След това децата, когато дойдоха започнаха да реват, да викат и пищят, а аз им казаха, че всичко е наред, въпреки раната беше голяма, за да ги успокоя. Жена ми почистваше раната с вода и го забърса със салфетки, но тъй като кръвта не спираше потърсихме медицинска помощ. Инцидентът настъпи на пясъка пред заведението, което се казва „Клуб 35“. Не съм видял какво настъпи. Извадих си връзките на щорите, за да завържа артериите, но не можах и тогава дойде медицинското лице, което го превърза и каза, че това не е за нея. След това отидох за колата и паркирах зад заведението и с един приятел го занесохме до колата, и го закарах до болницата в Царево. Закарах го в Царево в „Спешното отделение“, като даже объркахме входа, там ни казаха, че няма хирург и ни упътиха към кабинетите на лекарите. Заведохме го при лекаря, като в момента не мога да си спомня името на доктора и го сложихме на легне кушетката, промиха раната и от раната висеше нещо. Раната беше голяма, докторът каза, че това е мастна тъкан и я вкара навътре, сложи му местна упойка и започна да го шие. Каквото остана отвън от тъканта, го изряза с ножицата. Докторът ме изпрати до аптеката, за да взема ампула за тетанус и спринцовка. Каза да наблюдаваме раната, и ако раната работи от вътре ще трябва дренаж. Върнахме се на следващия ден при лекаря, направи му промивка и каза че за момента е добре и няма скъсани шевове. Не мога да си спомня конкретната дата, на която се случи инцидента, може би на третия ден от почивката. На плажа на пясъка децата си играеха, като имаше пръчки, капачки, пластмасови чашки, бъркалки. Децата събираха малки миди, морето не беше бурно, за да изкарва миди или водорасли. Х. не се чувстваше добре, не можеше да стъпва, носехме го на рамо. Каза, че първата вечер не е спал, защото много е боляло и е държал крака си на стол. Не можахме да намерим патерици в Царево и се наложи да го носим до стола на барчето. След като се върна от морето за период от около 3-4 седмици ходеше с патерици. Каза, че след втората седмица е започнал да стъпва на пета, но като стъпвал го опъвало.