Решение № 4854 от 15.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6111/2023
- Вид
- Решение № 4854
- Подписан
- 15.08.2024
- В сила
- 13.02.2026
- Състав
- Кирил Стайков Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- Член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 9 до чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 298 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4854 гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. В.а като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231100106111 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 49374/25.05.2023 г. от “Първа инвестиционна банка“ АД против Н. Н. В., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми по договор за потребителски кредит № 370-1/03.01.2012 г. и Анекс № 1 от 03.01.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч. гр. д. № 18905/2022 г. по описа на СРС.
С договор за потребителски кредит № 370-1/03.01.2012 г. и Анекс № 1 от 03.01.2012 г.
МКБ ЮНИОНБАНК АД отпуснал на Н. Н. В. сумата от 30 000 лв. кредит. Срокът на договора бил до 10.01.2022 г. Бил настъпил крайният падеж на договора, поради което било подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 18905/2022 г. по описа на СРС, по което били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта била връчена на длъжника, постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК, поради което били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли се исковият съд да признае за установено, че Н. Н. В. дължи на “Първа инвестиционна банка“ АД следните суми – сумата 26 895,66 лева - главница по договор за кредит № 370-1/ 03.01.2012 г. и анекс № 1 към него от 03.01.2012 г., сключени с "МКБ Юнионбанк" АД /с универсален правоприемник на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД/, ведно със законна лихва за период от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1811,69 лева - договорна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 09.01.2022 г. по т. 4.1 вр. с т. 4.2 от договора за кредит, 12 885,26 лева - обезщетение за забава за периода от 07.04.2019 г. до 06.04.2022 г. по т. 6 от договора. Претендира разноски по исковото и заповедното производство.
1
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Намират исковете за недопустими. Оспорват се исковете по основание и размер. Твърди, че вземанията са станали предсрочно изискуеми на 09.03.2014 г. Прави възражение за настъпила изцяло погасителна давност, а при евентуалност за настъпила частична давност на вземанията. Твърди, че клаузата за промяна на договорния лихвен процент е неравноправна, поради което намира, че би отговарял евентуално само и единствено за лихва съобразно първоначалния размер. Прави възражение за нищожност поради прекомерност на претендираното обезщетение за забава. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Моли за прекратяване на производство евентуално за отхвърляне на претенциите изцяло или частично. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ;
Видно от приложеното ч. гр. д. № 18905/2022 г. по описа на СРС, 51 с-в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК /доказателства за дата на връчване на покана за доброволно изпълнение виж на л. 20 от ч. гр. д. № 12/2023 г. по описа на СГС/, настоящите установителни искове за съществуване на вземането са предявени в законоустановения срок. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С определение от 28.03.2024 г. са отделени за признати и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № 370-1/03.01.2012 г. и Анекс № 1 от 03.01.2012 г., че сумата по договора е усвоена от кредитополучателя.
Относно възражението за недопустимост в отговора на исковата молба следва да се посочи, че от справка в ТР, която информация съдът намира за общоизвестна и общодостъпна, се установява, че „МКБ Юнионбанк“ АД променя наименованието си и правната си форма на 02.08.2013 г. на Юнионбанк ЕАД, което дружество Юнионбанк ЕАД се влива на 04.03.2014 г. в ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, който е универсален правоприемник на кредитодателя. С оглед изложеното ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД се явява процесуално легитимирана да претендира вземанията по процесния договор.
Видно от договор за потребителски кредит № 370-1/03.01.2012 г. „МКБ Юнионбанк’’ 2
АД в качеството на кредитор е предоставило на кредитополучателя Н. Н. В. сумата от 30 000 лв. за задоволяване на текущи потребителски нужди. Кредитът е усвоен на 03.01.2012 г.
В т. 10.1. от договора е предвидено кредитът да се издължава на 120 броя месечни последователни вноски, включващи главница и лихви, считано от 10.02.2012 г. до 10.01.2022 г. включително, размерът на които се актуализира след изтичане на първата година на кредита и при всяка промяна на лихвения индекс /лихвена база/, в зависимост от неговата стойност – тримесечен SOFIBOR. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 10о число всеки календарен месец. Крайната падежна дата за издължаване на кредита е 10.01.2022 г.
Съгласно т. 4. от процесния договор за кредит за първата година от срока на кредита главницата се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 9.95 %, а след изтичането на този срок – с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 560 базисни точки, но не помалко от 9.95 %. Действащият към датата на договора тримесечен SOFIBOR е 3.67% .
В т. 6. от договора е предвидено, че при забава в плащането на част или цяла вноска по главницата от кредита или при предсрочна изискуемост кредитодателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка от 1000 базисни точки към договорената лихва по т. 4., която се начислява на годишна база върху забавената част, респ. цялата главница за времето до окончателното изплащане на забавените задължения. Една базисна точка се равнява на 0.01 процентни пункта.
В договора е предвидена еднократна такса за управление на кредита, равняваща се на 2.50 % от размера на кредита, но не по-малко от 750 лв. Предвидено е годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита да се равнява на 11.1224 % – т. 8. от договора. Съгласно т. 8.1. общата сума, дължима от клиента на падежа – 10.01.2022 г., изчислена към датата на сключване на договора /03.01.2012 г./, е в размер на 48 602.59 лв. – главница, лихва и такси съгласно изчисленото ГПР.
В раздел втори от процесния договор за потребителски кредит са регламентирани стандартни условия относно предоставяне и ползване на кредита. В т. 15.1. е предвидено, че банката актуализира тримесечния SOFIBOR на всеки три месеца, съответно на 15 март, 15 юни, 15 септември и 15 декември, като се приемат изписаните стойности на индекса, закръглен до втория десетичен знак, публикуван на страница на БНБ, два работни дни преди съответните дати и важат от 15 март, 15 юни, 15 септември и 15 декември /съответно първия следващ работен ден, ако някоя от посочените дати е неработен ден/ до деня, предхождащ първия работен ден от следващия тримесечен период включително.
Съгласно т. 29. от договора Банката има право едностранно с писмено изявление до кредитополучателя да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително изпълнение в случай, че кредитополучателят не е осигурил допълнителни средства, ако наличните по картовата разплащателна сметка не са достатъчни за погасяване 3 на вноската, и не са погасили в срок, която и да е погасителна вноска по главница и/или дължими лихви, такси или комисионни, съгласно условията на договора – т. 29.2. вр. с т. 29.
Съгласно т. 30. от договора при неплащане от страна на кредитополучателя – изцяло или частично, на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден, кредитът /непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна надбавка/ става автоматично предсрочно изискуем. В така уговорената хипотеза на автоматична предсрочна изискуемост банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението и без да уведомява за това кредитополучателя.
Неразделна част от договора за кредит е и приложеният по делото погасителен план – Приложение № 1 от дата 03.01.2012 г.
Съгласно Анекс 1/03.01.2012 г. банката е предоставила на кредитополучателя пакет от банкови услуги с наименование „Пакет Удобство/Пакет Удобство +". При ползване на всички или на част от услугите, включени в пакета, е предвидено банката да променя действащия лихвен процент, договорен по процесния договор за потребителски кредит.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.
Вещо лице Л. Б. посочва, че при съобразяване на извършените погасявания към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 07.04.2022 г., общият размер на претендираните задължения по процесния договор на кредит се равнява на сумата от 41 590.49 лв., както следва: 26 895.66 лв. – непогасена главница, 1 813.80 лв. – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода 10.04.2019 г. – 09.01.2022 г., 12 881.03 лв. – наказателна лихва /върху просрочената главница/ за периода 07.04.2019 г. – 06.04.2022 г. Съгласно заключението по кредитът е прилаган годишен лихвен процент в размер на 9.95 %, като същият не е променян през целия срок на договора.
Прилаганият размер на лихвата за забава съобразно т. 6 от договора за сочения период е в размер на 19.95 % върху просрочената главница /или сбора от прилагания лихвен процент за редовна главница по кредита в размер на 9.95 % и надбавка от 10 процентни пункта/.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител /чл. 10, ал. 1/, която в настоящия случай е налице. Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: общият размер на кредита, размерът на лихвения процент, размерът на ГПР, общата стойност на плащанията – т. 8.1. от договора. Посочени са и размерите на други задължения по договора – еднократна 4 такса за управление на кредита.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран документ.
Смисловото и граматическо тълкуване на нормите на чл. 5, ал. 4 ЗПК и чл. 9 до чл. 11 ЗПК не оставя съмнение, че общите условия не са задължителен елемент от договора за потребителски кредит, щом той има установеното от закона задължително съдържание.
Обстоятелството, че установяването отнапред на общи условия е възможност за търговеца, а не негово задължение следва и от общия чл. 298 ТЗ.
Изискванията на чл. 11, ал. 1 и на чл. 10, ал. 1 са предвидени в ЗПК с изменения в закона, които са в сила от 23.07.2014 г., изм. ДВ, бр. 35 от 2014 г. В ЗПК не е предвидено обратно действие, а договорът за кредит е сключен преди приемането на промените на 19.06.2014 г., поради което и тези изисквания не са приложими спрямо процесния договор за кредит, а и в отговора на исковата молба липсват изрични възражения в тази насока.
Разпечатката съдържа 37 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a88b2e9c-50e8-4709-be6c-d789d9d70704