Решение № 77 от 02.02.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Видин, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20221320100883 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 424, ал. 1 от ГПК от К. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, общ. Видин, обл. Видин ул. „Христо Ботев“ № 2, вх. Б, ап. 20, срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 799/2010 г. по описа на Районен съд - Видин и изпълнителен лист на 13.05.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2127/2011 г. по описа на ДСИ при Pайонен съд - Видин, както и че са намерени новооткрити обстоятелства и писмени доказателства за ищеца, в качеството му на поръчител на главния длъжник, които са от съществено значение и които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока на подаване на възражението по чл. 414 от ГПК, тъй като не е уведомен за датите на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и за издаването на изпълнителния лист въз основа на него, а именно: че с молба от 16.08.2021 г. и издадено му съдебно удостоверение по заповедното 1 дело, установил, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено от кредитора в съда след изтичане на преклузивния 6 - месечен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД от падежа, поради което претенцията срещу него е погасена по давност.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите - предмет на събиране по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 799/2010 г. по описа на Районен съд - Видин.

Претендират се направените разноски по настоящото производството.

Ответникът е подал писмен отговор в срока за отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и поддържа от своя страна, че заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 799/2010 г. по описа на Районен съд - Видин е влязла в сила, тъй като ищецът, като солидарен длъжник не е подал възражение против нея в законния срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на издадения по реда на чл. 417 от ГПК изпълнителен лист - изпълнително дело № 2127/2011 г. по описа на ДСИ при Pайонен съд - Видин, поради което е настъпил стабилитет на изпълнителното основание и длъжникът няма право да оспорва основанията, въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение преди влизането й в сила и да прави възражения за това.

Поддържа, че посоченото основание - наличието на новооткрито обстоятелство за това, че длъжникът е уведомен за датата на подаване на заявлението и за издаване на изпълнителния лист едва през 2021 г. и че е изтекъл срокът за предявяване на вземането на кредитора спрямо него в качеството му на поръчител след изтичане на преклузивната давност по чл.

147, ал. 1 от ГПК - не е новооткрито, тъй като длъжникът би могъл да се снабди с него от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело до датата на изтичане на срока за подаване на възражение против заповедта за изпълнение, ако бе положил дължимата се грижа, което не е сторил. Аналогично - издаденото на ищеца съдебно удостоверение за посочените обстоятелства - не съставлява ново писмено доказателство от съществено значение по смисъла на чл. 424, ал. 1 от ГПК.

Моли искът да бъде оставен без разглеждане като недопустим и да се прекрати производството по делото. Алтернативно с молба вх. № 2

11975/24.11.2023 г. моли искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е ч.гр.д. № 799/2010 г. по описа на Районен съд – Видин.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

Ищецът К. Л. Б. е бил управител на „Техно продукт груп“ ООД и в това си качество е подписал договор за кредит-овърдрафт № 286/09.07.2008 г. с ответника „Банка ДСК“ ЕАД. Съгласно договора дружеството като кредитополучател е уговорило получаването на кредит в размер на 28800.00 лева за срок от 12 месеца и падеж 09.07.2009 г.

На 28.07.2009 г. е подписан между същите страни анекс № 1 към договора за кредит-овърдрафт, по силата на който максималния размер на кредита се уговаря в размер на 19000.00 лева, променя се срокът на кредита и падежът се договаря на 21.08.2009 г. С т. 10 от анекса се добавя нова т.17.1.2 към договора за кредит-овърдрафт, като ищецът като физическо лице става поръчител на „Техно продукт груп“ ООД.

Поради неиздължаване на кредита по цитираните договор и анекс на падежа 21.08.2009 г. ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е подал заявление по чл. 417 от ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 799/2010 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 555-РЗ/13.05.2010 г. срещу длъжника и поръчителя, както и изпълнителен лист на 13.05.2010 г. Образувано било изпълнително дело № 2127/2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Видин. На ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е получена лично от него на 07.06.2011 г. Наложена е възбрана върху ½ идеална част от семейното жилище на ищеца. По цитираното изпълнително дело до момента няма плащане на претендираната сума, продължава принудителното изпълнение, като ищецът е получил уведомление от 22.07.2020 г. за наложен запор върху негова банкова сметка.

Ищецът твърди, че е налице новооткрито обстоятелство, а именно, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 799/2010 г. по описа на Районен съд – Видин от страна на ответника на 30.04.2010 г. е бил изтекъл шест месечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът сочи, че това обстоятелство му станало известно след издаване на съдебно 3 удостоверение по горецитираното дело от 27.09.2021 г. Излага също, че това обстоятелство не е могло да му бъде известно до изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, както и не е могъл да се информира за същия срок по независещи от него уважителни причини. За установяване на твърденията му е разпитан свидетелят Л.Ц.Ц..

В показанията си свидетелят Ц сочи, че познава ищеца от 20 години. Излага, че на 09.06.2011 г. трябвало да пътуват с ищеца за Италия, за да присъстват на юбилей на техен приятел. Твърди, че на 07.06.2011 г. ищецът му се обадил и го информирал, че няма да го пътува с него в Италия, тъй като получил призовка за доброволно изпълнение на кредита и бил много разстроен, казал също, че се разделил с жена си. Свидетелят Ц отишъл при ищеца в гр. Кула и там ищецът му разказал, че ще отиде в „Банка ДСК“ да помоли да му разсрочат плащанията по кредита. В рамките на няколко дни ищецът му разказал, че е ходил в банката и обещали да му разсрочат изпълнението по кредита. Няколко дни след това тъстът на ищеца се оперирал, като въпреки, че ищецът бил в развод, го придружавал няколко пъти до София. В последствие ищецът се развел с жена си, като решил да не наема адвокат и да съди банката, тъй като от там му обещали да му разсрочат изпълнението.

След няколко месеца ищецът казал на свидетеля, че от банката са предприели действия и е оставил нещата да продължат по реда си. Свидетелят посочва, че периодът в който са се случили горните събития бил от началото до края на месец юни 2011 г.

По делото е представено заверено копие от Решение от 20.06.2011 г. по гр.д.

№ 229/2011 г. по описа на Районен съд – Белоградчик, от което е видно, че със същото между ищеца и съпругата му е допуснат развод.

Съдът след като съобрази гореизложеното, ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и след служебна справка по ч.гр.д. № 799/2010 г. по описа на Районен съд - Видин, намира, че предявеният иск е неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. Съгласно трайната практика на ВКС, при условие, че длъжникът не е подал възражение 4 в срок срещу издадената заповед за изпълнение, заповедта за изпълнение придобива стабилитет, аналогичен на силата на пресъдено нещо и за длъжника не съществува друга възможност да оспори вземането на кредитора. Бездействието на длъжника, комуто е връчена заповедта за изпълнение, законът приравнява с последиците за признание на дълга. Извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита. Същият по-специално, не може да предяви установителен иск за съществуване на вземането по общия ред по чл. 124 от ГПК.

Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл. 414, ал.

1 ГПК. След подаване на възражението, кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл. 422 от ГПК. Ако възражение не бъде подадено в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по чл. 424 ГПК, а именно: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Длъжникът оспорва вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение, а не съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което и производството е специално. В общия случай, след отмяната по чл. 307 ГПК се постановява ново решение по съществото на спора, докато с иска по чл. 424 ГПК се отрича съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

Съдът намира, че оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с възражението по чл. 414 ГПК. Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на 5 съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.

Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. /Определение № 956/22.12.2010, по ч.гр.д. № 886/2010 на ВКС/.

Съдът намира, че наведения в исковата молба факт - изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, касае ликвидността и изискуемостта на вземането и навеждането му се преклудира с изтичането на срока за възражение по реда на чл. 414 ГПК. Както се установи, ищецът по делото не е подал възражение в срок. Посочените в исковата молба факти не представляват новоузнати или нововъзникнали обстоятелства, които да обосноват основателност на исковата претенция с правно основание чл. 424 ГПК. Всички наведени обстоятелства е следвало да бъдат релевирани след подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, в евентуално предявен иск от ответника по делото по чл. 422 ГПК.

Съдът намира, че възраженията на ищеца се основават на факти и обстоятелства, които са могли да бъдат известни към датата на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, т.е. към 21.06.2011 г. /в случай, че към този момент, а не над 10 години по-късно бе направил проверка дали кредиторът е предприел действия срещу главния длъжник в срока по чл. 147 от ЗЗД/ и въпреки това възражение срещу издадената заповед за изпълнение не е подадено. Възражението на ищеца, че поръчителството е отпаднало по реда на чл. 147, ал. 2 от ЗЗД стои извън основанията за оспорване на вземането по чл. 424 от ГПК. Фактът на преклузия на отговорността на поръчителя не може да се счете за новооткрито обстоятелство, доколкото при полагане на дължимата грижа той би могъл да узнае за него още в срока за подаване на възражение срещу заповедта по чл. 417 от ГПК. Видно от представената покана за доброволно изпълнение и разписка към нея, същата е връчена на ищеца лично още на 07.06.2011 г. Още в този момент ищецът е узнал за издадените срещу него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е могъл тогава да направи справка по ч.гр.д. № 779/2010 г. по описа на Районен съд – Видин и да възрази за прекратяване на поръчителството, което не е сторил и това е довело до стабилизиране на заповедта. Изисканото 6 съдебно удостоверение не представлява нов писмен документ по смисъла на чл. 424 от ГПК, с който ищецът да не е могъл да се снабди до изтичане на срока за подаване на възражение, доколкото същото е издадено по негова молба, която е могла да бъде подадена още след получаване на заповедта за изпълнение на 07.06.2011 г. Следва да се отчете също така и обстоятелството, че ищецът, освен че не е упражнил правата си да възрази в двуседмичен срок, считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение, то той не е упражнил и последващата си възможност да възрази по реда на чл. 423, ал. 1, т. 4 от ГПК пред окръжния съд.