Определение № 3718 от 08.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3718 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Стоян Ст. П. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно наказателно дело № 20261100606753 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 22 вр. чл. 249, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е по частен протест на Софийска районна прокуратура /СРП/ срещу протоколно определение на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 14 с-в от 06.07.2026 г., с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 7794/2026 г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

С протеста се изразява несъгласие с изводите на съда, че са налице съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълнота и неяснота в обвинителния акт /ОА/. Твърди се, че определението е в разрез с ролята на съда на арбитър в процеса, като съдът не може да указва на прокурора какви твърдения да навежда в ОА, а е длъжен да разгледа делото в поставената от държавното обвинение рамка. Поддържа се, че определението не е мотивирано, а съдът е взел отношение по въпроси от съществото на делото. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на СРС с указания за провеждане на разпоредително заседание.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, доказателствата по делото и, като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, намира следното:

Частният протест е процесуално допустим – подаден е в срок от правоимащ субект.

Съдебното производство пред СРС било образувано по внесен от СРП обвинителен акт срещу Д. К. П. с обвинение по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В 1 разпоредително заседание на 06.07.2026 г. СРС, НО, 14 с-в е прекратил съдебното производство, приемайки, че в обвинителния акт са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, изразяващи се липса на факти, относими към съставомерните признаци на деянието: номера на сметките; конкретните преводи, за които се твърди, че са извършени от подсъдимия – дата, размер, наредител, получател и др.; период, в който са набрани сумите, за които се твърди, че са присвоени. Първостепенният съд е посочил и, че не е ясно дали на посочените дати /които съвпадат с датите на издадените фактури/ подсъдимият реално е извършил преводи от сметка на „Силвър Продакшънс“ ЕООД по собствена сметка или е изтеглил на тези дати парите на каса и ги е задържал. Приел е и, че не са били посочени конкретните действия по присвояване на сумите – дали е изтеглил парите на каса или ги е превел по банков път и не е ясен моментът, в който те са напуснали патримониума на дружеството, като не е посочен моментът, в който те са напуснали сметката на дружеството и са постъпили по сметка на подсъдимия. С оглед това, първата инстанция е преценила, че делото следва да се върне на СРП за отстраняване на тези съществени нарушения на процесуалните правила.

При така установеното, въззивният съд намери от правна страна следното:

Изводите на СРС за наличието на пропуски и неясноти в ОА се споделят от въззивната инстанция.

В случая. следва да се има предвид следното. Първоначално, обвинението срещу подсъдимия П. е било разгледано от друг състав на първостепенния съд – СРС, НО, 112 състав, който с присъда от 30.10.2025 г. по НОХД № 7551/2024 г. е признал подсъдимия за виновен и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. С решение от 20.05.2026 г. по ВНОХД № 1436/2026 г. СГС, НО, 13-ти въззивен състав е отменил присъдата и е върнал делото на СРС за разглеждането му от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. Причина за това е, че въззивният съд е констатирал съществени процесуални нарушения в ОА, както и противоречия и непълноти в мотивите на СРС. Процесуалните пороци в ОА, установени от СГС са именно тези, които първоинстанционният съд е посочил в атакуваното определение като основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата. Първостепенният съд не е намерил на собствено основание други недостатъци в ОА или в рамките на ДП. Тоест, СРС е постановил своя акт, изпълнявайки указанията на горестоящата съдебна инстанция, която предвид липсата на процесуална възможност да върне директно делото на СРП, е върнала същото на СРС за разглеждане от друг състав, който при провеждането на разпоредително заседание е задължен да се съобрази с мотивите на въззива. Това е следвало да бъде съобразено от прокурора, автор на протеста, при преценката за правилността на атакувания от него съдебен акт.

Настоящият състав на въззивния съд, преценявайки съдържанието на ОА и мотивите на СРС, които възпроизвеждат тези на предходния въззивен състав, на свой ред намира, че обвинителният акт съдържа изброените от първостепенния съд недостатъци - липса на 2 факти от значение за съставомерните признаци на престъплението, в което е обвинен подсъдимият и неясноти в изложените обстоятелства. Тъй като мотивите, залегнали в атакувания съдебен акт се споделят изцяло, този съдебен състав не намира за необхоД. да ги повтаря.

Също така, не намери други процесуални нарушения от категорията на съществените, които следва да бъдат посочени при връщането на делото на прокурора.

Правилно е посочено от автора на частния протест, че съдът не може да указва на прокурора какви твърдения да навежда в ОА, а е длъжен да разгледа делото в поставената от държавното обвинение рамка, тъй като е в ролята на арбитър в процеса. Само че съдът, изпълнявайки тази роля, служебно е длъжен да следи дали очертаната в обвинителния акт фактическа рамка е достатъчна, за да обоснове обвинението; дали съдържа необходимите факти, имащи значение за съставомерните признаци на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, така че обвинението да е ясно и непротиворечиво. Всякога, когато съдът намери, че в ОА има дефицит в тази посока, той е длъжен да посочи тези недостатъци и да укаже тяхното отстраняване. А как те ще бъдат отстранени, зависи само прокурора, който е длъжен да съобрази мотивите на съда за това какви са тези пороци.

В обжалваното определение СРС по никакъв начин не е засегнал въпроси по същество, така, че упрекът в тази посока е неоснователен.

Не се споделя и възражението за липса на мотиви – напротив, ясно и точно са посочени недостатъците, които се счита, че са налице в ОА. По – скоро, протестът страда от липса на мотиви, тъй като независимо, че е изложен на три страници, той е лишен от конкретика, като такава се съдържа само в последните му две изречения преди искането.

А самото искане е на прокурора е неправилно, тъй като, ако въззивният съд възприеме възраженията в протеста и отмени определението, то делото ще бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия т.е. за насрочването му за разглеждане в открито заседание по съответния процесуален ред, в зависимост от становищата на страните, заявени във вече проведеното разпоредително заседание, в което и е било постановено протестираното от СРП определение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 14 с-в от 06.07.2026 г., с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 7794/2026 г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4