Акт от 29.01.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 955

Варна, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XII състав, в съдебно заседание на осми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА административно дело № 20247050702570 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния Кодекс АПК), във вр. с чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл./

Образувано е по жалба на Д. И. С., [ЕГН], от гр. Варна, [улица][адрес], против Заповед № РД-05-775/11.10.2024г. на Председателя на Националния статистически институт, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител и във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 12 от Устройствения правилник на НСИ и Заповед № РД-05-766/09.102024г. с разпореждане за образуване на дисциплинарно производство жалбоподателят в качеството му на директор на Териториално статистическо бюро – Североизток е отстранен временно от работа, поради образувано срещу него дисциплинарно дело.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, както и на материалния закон и неговата цел. Поддържа се, че административният акт страда и от съществен и неотстраним порок във формата, тъй като по същество не е мотивиран. По тълкуването и прилагането на закона се позовава на решения на Върховен административен съд. Отправя се искане за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на изложените основания. По съществото на спора счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, постановена при недостатъчна и бланкетна мотивираност, както и поради несъответствието й с целите на закона. Поддържа изложените съображения в тази насока съдържащи се в становище с.д. № 141/06.01.2025г. Прави искане за отмяна на оспорената заповед с присъждане на адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА за процесуално представителство.

Ответникът – Председателя на Националния статистически институт, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмено становище обективирано в молба със с.д. № 17879/26.11.2024г. и молба с.д. № 83/06.01.2025г. и двете, чрез адв. С. Г., оспорва жалбата, като неоснователна. Излагат се доводи, че оспорената заповед обективира преценка на административния орган по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Изразено е становище за недопустимост на жалбата и поради липса на правен интерес, т.к. производството е лишено от предмет, поради липса на индивидуален административен акт. Изразява се становище и по съществото на спора с искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на направените по делото разноски. По делото е депозирано и становище от гл. юрисконсулт Д. Е. като пълномощник на ответника, с което изразява становище по доказателствата и по изложените от ответника мотиви в оспорената заповед.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-05-766/09.10.2024г. на Председателя на НСИ е наредено на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл и чл. 7, ал. 1 от Правилата за дейността на дисциплинарния съвет в ЦУ на НСИ, утвърдени със Заповед № РД-05-369/01.06.2023 г., във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 12 от Устройствения правилник на НСИ да се образува дисциплинарно дело, в което да се изяснят фактите и обстоятелствата относно извършените нарушения от държавния служител Д. С. - директор на Териториално статистическо бюро - Североизток. Със същата заповед е разпоредено Председателят на дисциплинарния съвет на ЦУ на НСИ, назначен със Заповед № РД-05-369/01.06.2023 г., изменена със заповеди № РД-05-567/15.07.2024 г., № РД-05- 754/07.10.2024 г. и № РД-05-765/09.10.2024 г. да свика на заседание членовете на съвета, чрез изпращане на писмено уведомление в тридневен срок от получаването на заповедта, в което се съдържат точни дата, час и място на провеждане на заседанието, както и на председателя и членовете на дисциплинарния съвет да се предоставят всички материали относими по делото, включително данни за извършеното дисциплинарно нарушение, писмени обяснения на служителя и посочените от него доказателства пред председателя на НСИ, както и други доказателства от значение за изясняване на делото. Определен е седемдневен срок от издаването на заповедта Дисциплинарния съвет да проведе заседание за изясняване на фактите и обстоятелствата по извършените нарушения, като състави протокол за дейността си и решение по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл, съдържащо становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност и относно вида и размера на съответстващото на извършеното нарушение наказание. В същия срок от приемането на решението по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл дисциплинарният съвет да го представи заедно с протокола за дейността си и преписката по делото на председателя на НСИ. Със същата заповед е заменен зам. председателя на дисциплинарния съвет поради отсъствие и е определен резервния член , който да замени отсъстващия.

Със заповед №1/9.10.2024г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, писмено нареждане на председателя на НСИ, обективирано в Заповед № РД-05-766/09.10.2024 г., и във връзка със Заповед № РД-05-369/ 01.06.2023 г., изм. и допълнена със Заповед № РД-05-567/15.07.2024 г., Заповед № РД- 05-754/07.10.2024 г. и Заповед № РД-05-765/09.10.2024 г. на председателя на НСИ е образувано Дисциплинарно дело № 1/2024 г. срещу държавния служител Д. И. С. - директор на ТСБ - Североизток на НСИ.

Със заповед № РД-05-775/11.10.2024г. на Председателя на НСИ нa основание чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДСл и във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 12 от Устройствения правилник на НСИ и Заповед № РД-05-766/09.10.2024 г. с разпореждане за образуване на дисциплинарно производство е отстранен държавния служител Д. И. С. - директор на Териториално статистическо бюро - Североизток, временно от работа, поради образувано срещу него дисциплинарно дело. Със заповедта Председателя на НСИ е приел, че предвид възможността служителя, ако продължи да изпълнява задълженията си да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по дисциплинарното дело се налага като временна, превантивна мярка отстраняването на служителя от работа. Позовал се е на доклад, приложен по докладна записка от Ръководителя на служба „Инспекторат" с вх. № И-29/02.10.2024 г. от извършена проверка по заповед № РД-05-659/28.08.2024 г., в който се правят фактически констатации за несъответствия с прилаганите в НСИ „Политика по качество и сигурност на информацията на НСИ", както и действия, компрометиращи политиките, регламентиращи мрежовата и информационна сигурност в НСИ. Приел е по същество, че становището на служителя, потвърждава фактическите констатации. На изслушването не се е явил, а отговора бил формален и не съдържал информация по същество на поставените въпроси.

Въз основа горното, както и Заповед № РД-05-766/09.10.2024 г. и предвид възможността служителя, в качеството си на директор на Териториално статистическо бюро - Североизток, ако продължи да изпълнява задълженията си да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по дисциплинарното дело, приел за нужно налагане като временна превантивна мярка отстраняването на служителя от работа. Заповедта била връчена на С. на 21.10.2024г.

Със заповед №РД-05-896/18.11.2024г. на председателя на НСИ е отменена заповед №РД-05-775/11.10.2024г. считано от 01.11.2024г. поради приключване на дисциплинарното производство срещу С. и прекратяване на служебното му правоотношение.

Със заповед №РД-05-825/29.10.2024г. на Председателя на НСИ, С. е уволнен на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който непосредствено се засяга правото на труд на жалбоподателя и, който, по силата на чл. 120 от Конституцията на РБългария подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Подадена е в преклузивния срок за оспорване, установен в чл. 149, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирано лице – адресат на акта. Неоснователни са доводите на ответника, че с отмяната на оспорваната Заповед с последващ акт на Председателя на НСИ, е отпаднал правният интерес за жалбоподателя от водене на делото. Съгласно изричната норма на чл.100, ал.3 ЗДСл държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен. Когато отстраняването е било незаконно държавният служител има право на обезщетение за вреди (чл.100, ал.4 ЗДСл), което се реализира по реда и при условията на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Допустимостта на иска за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, е предпоставена от отмяна на административния акт по съответния ред (чл.204, ал.1 АПК). В случая оспорваната Заповед е отменена от органа, който я е издал, поради отпадане на основанието – приключване на дисциплинарното дело, а не като незаконосъобразна. Предвид горното за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на административния акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Като взе предвид изложените от жалбоподателя оплаквания и извърши проверка на оспорения административен акт на всички основания за законосъобразност, съдът обосновава следните изводи:

Заповед № РД-05-775/11.10.2024г. е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗДСл и във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на НСИ.

Съдът намира, че актът страда от съществен и неотстраним порок във формата, тъй като по същество не е мотивиран и при издаването му са допуснати съществени нарушения на основни принципи в административния процес, установени в чл.6 и чл.7 АПК – принципите на съразмерност и на истинност.

С разпоредбата на чл.100, ал.1 ЗДСл е предвидена възможност органът по назначаването временно да отстрани държавен служител от работа, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело (т.2). Целта на такова временно отстраняване е да ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното дело, да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема на развитието на воденото дисциплинарно производство. Настоящият решаващ състав не споделя становището, че единствената предпоставка за законосъобразно упражняване на правото на органа по назначаването едностранно да отстрани от работа държавен служител е срещу последния да е образувано дисциплинарно дело. Макар в случая административният орган да действа в условията на оперативна самостоятелност, това не го освобождава от задължението да мотивира избора си да предприеме тази крайна стъпка на ограничаване, макар и временно, на правото на труд на служителя. Допустимостта на съдебния контрол върху административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, следва от общата разпоредба на чл.169 АПК. В обхвата на проверката, освен притежава ли органът оперативна самостоятелност, се включва и въпросът за основанията, наложили избора на конкретното решение. Доколкото правото на преценка на органа не е безконтролно, а се подчинява на принципите на законност и съразмерност – чл.4, ал.2 и чл.6 АПК, изборът на един от двата законосъобразни начина за решаване на случая предопределя съответствието на заповедта с целта на закона – чл.146, т.5 АПК. Контролът върху самия избор предполага нарочни съображения в акта, които го обосновават. Недопустимо е мотивите на взетото решение да бъдат извеждани от съда по предположение. Неспазването на изискването за излагане на мотиви, когато органът е овластен да реши въпроса по свободна преценка, съставлява основание за отмяна на административния акт според Тълкувателно решение (ТР) №4/22.04.2004г. по тълк. дело №ТР-4/2002г. Съгласно т.2 от ТР №4/2004г. в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания въпрос, и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния акт по смисъла на чл.12, т.2 и т.3 от Закона за върховния административен съд (ЗВАС) във вр. с чл.11, ал.1 и чл.15, ал.1 и ал.2, т.3 от Закона за административното производство (З.). В мотивите на ТР е прието, че въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. ТР № 4/2004 г. на ВАС не е загубило действието си, тъй като изискванията за уведомяване на заинтересованите страни и обезпечаването на възможността им за обяснения и възражения, съответно обсъждането им от органа и излагането на мотиви са установени и в АПК – чл.26, чл.35, чл.59, ал.2, т.4, чл.168, ал.4 и чл.169. След като нормата на чл.100, ал.1 ЗДСл не установява изрично друго, то приложение намира общият процесуален закон – АПК. В случая административният орган не е изпълнил задължението да мотивира избора си едностранно, временно да отстрани от работа жалбоподателя С.. Изложените в Заповедта доводи, че е възможно служителя, в качеството си на директор на Териториално статистическо бюро - Североизток, ако продължи да изпълнява задълженията си да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по дисциплинарното дело не покрива изискването за надлежно мотивиране на акта, тъй като не носи никаква конкретна информация за реално осъществена от органа по назначаването преценка, а още по-малко за нейните параметри спрямо правомощията на държавния служител и/или наличието на обективна възможност да попречи на дисциплинарното разследване и/или съответно да повлияе на някого. Следва да се отбележи, че административният орган се е позовал на извършена проверка, в която са се съдържали констатации за несъответствия с прилаганите в НСИ „Политика по качество и сигурност на информацията на НСИ", както и действия, компрометиращи политиките, регламентиращи мрежовата и информационна сигурност в НСИ, като е приел, че държавния служител С. по същество в писмен отговор ги потвърждава, което съдът намира, че е предмет на преценка в производството по законосъобразността на крайния акт- заповед №РД-05-825/29.10.2024г. на Председателя на НС, издадена на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл-дисциплинарно уволнение.